"Треторазреден писател, чиято слава е неразбираема": Защо някои руснаци не харесват Достоевски?

"През последните три месеца препрочетох наново целия Достоевски. И не чувствам нищо друго, освен почти физическа омраза към този човек", казва руският политик Анатолий Чубайс в интервю за Financial Times през 2004 година. Известният либерал Чубайс би искал "да разкъса Достоевски на парченца", поради "неговата идея за руснаците като специални, святи хора, култа му към страданието и грешните избори, които следват".

Чубайс не е представителна извадка за всички руснаци, но не е единственият, който счита Достоевски за токсичен и опасен.

Кое обаче е това нещо във великия писател, което го прави толкова противоречив?

Лош стил

Критиците на Достоевски посочват два основни аргумента. Първият се отнася до предполагаемата му липса на стил. "Слабо написано" е основното твърдение, което самият Достоевски чува за книгите си", пише журналистът Сергей Лебедев в руската платформа TheQuestion. "Толстой също мисли така, като подчертава, че някои от романите на Достоевски са слаби и "не са перфектни по отношение на техниката".

В сравнение с богатата и блестяща проза на Толстой някои от творбите на Достоевски действително изглеждат стилистично слаби. Понякога романите му дори съдържат абсурдни грешки. Например, в "Престъпление и наказание" той веднъж споменава "кръгла маса с овална форма".

Достоевски обаче има финансови проблеми и е принуден да пише своите произведения бързо, за да свърже двата края и да се оправи с кредиторите. Той иронично се оплаква: "Ако ми плащаха толкова, колкото на Иван Тургенев [друг велик автор от този период], със сигурност щях да пиша точно толкова добре!".

Разбира се, техниката не е онова, което привлича повечето хора към Достоевски, а проникновените психологически изводи и талантът му да изобразява най-дълбоките и най-тъмните кътчета на човешката душа.

Ърнест Хемингуей, чиято проза е сбита и лаконична, абсолютно противоположна на творчеството на Достоевски, споменава това в "Безкраен празник": "Как може човек да пише толкова зле, толкова невероятно зле – и все пак да те накара да почувстваш нещата толкова дълбоко".

Вселената на лудите

Вторият аргумент, използван от критиците на Достоевски, се отнася до съдържанието на неговите творби. Героите на Достоевски често са дълбоко грешни хора, разядени от страстите и страдащи ужасно от това. В "Престъпление и наказание" Разколников убива лихварката, само за да докаже едно свое твърдение. В "Идиот" Рогозин се чуди дали да обича княз Мишкин като брат или да го убие. В "Бесове" Ставрогин малтретира дете.

Като се има предвид популярността на Достоевски, мнозина се страхуват, че романите му представят един изкривен образ на руснаците. Известният писател от XX в. Максим Горки пише: "Достоевски със сигурност е гений, но зъл. Той чувства, разбира и изобразява с удоволствие две болести на руския човек, причинени от нашата грозна история ... садистичното насилие на нихилиста, загубил вяра във всичко, и мазохизма на потиснатото същество... но това не е всичко, което представляваме. В нас се крие много повече от просто зверове и крадци! Достоевски обаче вижда само тях".

Като социалистически писател Горки има своите причини да не харесва Достоевски, който е православен монархист. Други автори обаче, с възгледи напълно противоположни на тези на Горки, споделят същото мнение.

В лекциите си Владимир Набоков, който емигрира от Русия непосредствено след Революцията през 1917 г., казва, че "галерията от герои на Достоевски се състои почти изцяло от невротици и лунатици".

"Не ми харесва този начин на героите му "да съгрешат по пътя си към Исус" или, както казва руският автор Иван Бунин, "разпръсвайки Исус навсякъде", пише Набоков. Понякога той дори нарича Достоевски "треторазреден писател, чиято слава е неразбираема".

Изключително консервативен монархист

Набоков не пести думи в критиките си към Достоевски, като сред греховете му изброява и създаването на "абсолютната формула на егоистично-антихристска Европа от една страна и братолюбиво-християнска Русия от друга", разделяйки Русия от Запада, представяйки я като свята и боголюбива нация, чиято мисия е да спаси света чрез православното християнство.

В произведенията на Достоевски Русия е консервативен щит, предпазващ света от моралния упадък. Няма никаква любов между Достоевски и прозападно настроените или пък либералите. "Нашият руски либерал е преди всичко лакей и търси някой, чиито ботуши да излъска", пише той в "Бесове". Не е изненадващо, че и до днес много прозападно настроени руски либерали (като Чубайс) не харесват Достоевски.

Геният си остава гений

Независимо от това всички слабости в творбите на Достоевски не надвишават достойнствата им, така че авторът остава любим на милиони читатели, дори и те да не споделят всичките му убеждения. Много известни международни писатели са негови фенове. Например, американският автор Джонатан Франзен казва, че ходел "на училище заради Достоевски". Турският носител на Нобелова награда Орхан Памук е убеден, че "Достоевски е автор, с когото съм склонен да се идентифицирам. Научих много от него".

Може би най-добрата препоръка, която Достоевски получава, e от друг велик руски писател: самият Лев Толстой. Те никога не се срещат и имат съвсем различни възгледи, но когато Достоевски умира, Толстой пише в дневника си: "Загубих морален стожер... Бях объркан и после разбрах колко скъп ми е Достоевски и плаках. Сега също плача".

Секс, алкохол и хазарт: вижте на какви пороци са се отдавали великите руски писатели и поети!