Как секс сцените разбиват табутата в съветското кино?

Култура
ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА
В съветски времена сексуалната активност се смята за морално неприемлива. За да избегнат цензурата, режисьорите, които искат да правят романтични филми, трябва много добре да си помислят, преди да заснемат гореща еротична сцена между героите.

Нека бъдем честни, "секс" е мръсна дума в Съветския съюз. Сексът на екрана е почти толкова рядко явление, колкото и колите Mercedes по пътищата на СССР. Дори страстната целувка е табу, да не говорим за полов акт от всякакъв вид. По правило съветските актьори са твърде срамежливи, за да се съблекат. Много от тях са отгледани от строги родители (комунисти), които насаждат в децата си непоклатимо усещане за идеализъм и морален код. Като цяло актьорите в СССР не се чувстват комфортно голи пред партньора си на сцената и това си личи. Секс сцените са лишени от реалистичност и почти тотално  от страст.

Емоционална голота

Но има някои изключения. Легендарният режисьор Александър Довженко привлича вниманието, когато се осмелява напълно да разсъблече съветската актриса Елена Максимова, която играе в неговия шедьовър "Земя", заснет пред 1930 година.

Това е една силна сцена, в която красивата чувствителна актриса тича около къщата без никакви дрехи по себе си. Голата жена оплаква смъртта на годеника си Васил. Емоционалната ѝ скръб е осезаема и сърцераздирателна.

Извесният Андрей Тарковски, който често се споменава като най-важният режисьор в съветската ера, стига дори по-далеч с шедьовъра си "Андрей Рубльов" от 1966 година. Действието се развива в Средновековна Русия и се фокусира върху най-известния руски иконописец Андрей Рубльов.

Епичният филм на Тарковски е симбиоза между внимателно изградена кинематография и затрогваща история. В "Андрей Рубльов" Тарковски пресъздава Рус от XV век. Драмата е детайлен, вечен портрет на живота на руските хора. За първи път в съветското кино под светлината на прожекторите е духовната и религиозна страна на Средновековна Русия.

В една особено откровена сцена жена на име Марта (Нели Снегина) се приближава към Андрей Рубльов, който е вързан за кръст по време на езически празник. Тя го развързва, а голото ѝ тяло е увито само в животински кожи. Марта започва разговор с Рубльов (изигран от Анатолий Солоницин) за свободната любов и се опитва да го прелъсти. "В тази нощ всички трябва да обичат. Грях ли е обичането?", пита се тя.

В друга сцена Марта тича към езеро гола. "Сцената с езерото беше заснета в езерце на територията на 'Мосфилм'", спомня си Нели Снегина. "Вече беше есен, водата беше студена, но денят бе слънчев. Лебедите, които плуваха в езерото, бяха временно преместени. Трябваше да си сложа сутиен и бикини в телесен цвят, както и перука. Започнах да плувам. И тогава се лучи нещо неочаквано. На един от лебедите не му беше харесало, че друг му завзема територията, така че доплува до средата на езерото, изви тялото си, опъна крачетата си и започна да пляска с крила заплашително. Уплаших се и се скрих под водата. Трябваше да приключим снимките на следващия ден, а перуката ми беше непоправимо повредена. Въпреки че този път лебеда го нямаше, зад оградата на 'Мосфилм' се бяха събрали много хора, а през нея езерото се виждаше добре. В онези дни голите жени не бяха нещо обичайно за обществото, така че хората бяха доволни!"

Драмата има полулегална премиера на филмовия фестивал в Кан през 1969 г. и е пусната в СССР чак през декември 1971 година. За да привлекат аудитория, чужестранните дистрибутори рекламират "Андрей Рубльов" с голите сцени на Снегина.

Да се справиш със срама

В тези времена съветските режисьори се сблъскват с доста предизвикателства. Много актьори отказват да свалят дрехите си пред камерата. Обратно на общото схващане, мъжете актьори са дори още по-срамежливи от жените. В крайна сметка актьорите показват малко от гърдите си, увити в чаршаф от кръста надолу.

Филмът "Още веднъж за любовтана Георги Натансън шокира публиката, когато дебютира през 1968 година. Той е базиран на пиеса на Едуард Радзински и е психологически разказ, изпълнен с романтика и драма. Класическата любовна история отваря прозорец към живота в СССР през 1960-те. Блондинката Татяна Доронина и секссимволът Александър Лазарев ни показват връзка между мъж и жена без изтърканите клишета и стереотипи.

Черно-белият филм има много незабравими моменти. Между Доронина и Лазарев очевидно има много химия. В една от запомнящите се сцени главните герои лежат в леглото в пълен мрак, а чаршафът им стига до носовете. "Обичам те, обичам те", казва тя със сълзи на лице.

"Обичаш ли ме?", пита стюардесата Наталия любовника си, арогантен учен на име Електрон Евдокимов.

"Да", отговарят мъжът равнодушно, сякаш го питат дали иска яйца за закуска.

Няма нужда да казваме, че и двамата актьори са напълно облечени при заснемането на интимната сцена. И все пак без нея на филма щеше да му липсва нещо.

Десетилетие по-късно – през 1979 г. - излиза съветският филм "Въздушен екипаж" и вдига много шум. Той е опит да се покаже, че любовта и сексът са част от съветския живот, а не нещо, от което човек трява да се срамува.

Еротичната сцена между красавеца Игор (изигран от Леонид Филатов) и стюардесата Тамара (Александра Яковлева) предизвиква бурната реакция на цензурата. Но режисьорът Александър Мита успява да отстои позицията си и доказва, че сцената не може да бъде изрязана.

Тамара лежи на леглото с летателния инженер Игор, женкар, в който тя е лудо влюбена. И двамата са полуголи, а гърдите на Яковлева се виждат. Телата на Тамара и Игор са преплетени и красиво отразени в огледалния таван, както и в стъклото на огромен аквариум. Това е единственият начин Мита да спечели разрешението на цензурата да запази еротичната сцена във филма. Докато Мита прави първия филм за катастрофа в СССР, много киномани се отправят към кината, за да видят еротичните сцени.

Трудно е да се повярва, но брилянтният актьор Леонид Филатов първоначално отказва да играе в тази сцена, която се превръща в морален тест за него. Филатов, който не иска да свали панталоните за нищо на света, накрая се вмъква полугол в леглото със секси гола актриса.

Победа над табуто

Като цяло в средата на 1980-те, по време на перестройката на Горбачов, моралните принципи започват да се променят.

Във филма "Зимна вишна"(1985) очарователната актриса Елена Сафоновa е гола още в първата сцена. Нейната героиня Олга е самотна майка с 5-годишен син. 30-годишната брюнетка не може да се насити на женения си любовник Вадим – егоист без никакви чувства към нея. В една еротична сцена Сафоновa се появява напълно гола, когато се буди след нощ с любимия и стои замечтана до прозореца на къщата на езерото. Сцената става метафорa на простите удоволствия от мечтите в търсене на любовта.

Еротичните сцени в спалнята направо отнасят съветското кино през 1980-те. Драмата "Малката Вера"на Василий Пичул поражда морални противоречия със сцена на горещ секс.

Сцената е безпрецедентна за съветското кино по своята смелост и дързост. Понякога най-хубавите нещо в живота се случват случайно. Оказва се, че тази гореща сцена, в която Вера (изиграна от Наталия Негода, първата съветска звезда, която се появява на корицата на американското сп."Плейбой" през 1989 г.) прави секс със Сергей (Aндрей Соколов) дори не е в сценария! Легендата разказва, че на режисьора са му нужни 7 часа да убеди актьорите да поемат този риск. Пичул получава това, което иска, и неговият филм от соцреализма се превръща в един от най-дръзките и предизвикателни в съветското кино.

Прочетете и за тези 5 филма, от които се усеща повеят на "вятъра на промяната" в последните години на СССР!