Топ 7 на НАЙ-СКАНДАЛНИТЕ картини в Третяковската галерия

Тези картини са купени от самия основател на прочутата галерия – Павел Третяков. Той има удивително тънък художествен нюх и винаги се ръководи само от собствения си вкус. Но в своята обществена галерия му се налага да се съобразява с мнението на цензурата – някои картини от колекцията са не само отхвърлени от публиката, но и направо забранени за излагане. Благодарение на старателните усилия на Третяков, те са оцелели и днес е просто невъзможно да си представим основното хранилище на руската живопис без тях.

1. Василий Перов. "Религиозната процесия в село на Великден", 1861

Василий Перов е един от основателите на обединението на художниците-передвижници или скитници. Той се отказва от салонните сюжети и рисува обикновения живот на простите хора. Широко известна е неговата картина "Тройка", на която бедни деца дърпат огромна бъчва с вода. Перов е признат художник, но картината му "Религиозна процесия в село на Великден" предизвиква истински скандал. Обществото е недоволно най-вече от факта, че художникът показва светлия празник като пиянска процесия – селяните са с полузатворени от опиянение очи, а подпийнал поп е настъпил великденско яйце. Пияните участници в процесията са точно пред вратата на църквата. В Санкт Петербург картината е свалена от изложбата и авторът е обвинен в безнравственост. Но Павел Третяков, въпреки че го разубеждават, все пак купува картината.

2. Василий Верешчагин. "Апотеоз на войната", 1871

Верешчагин пътува много из Средна Азия и създава огромна поредица от платна. Но именно тази картина му носи най-голяма слава. Първоначално платното се нарича "Триумфът на Тамерлан" и изобразява легенда, според която подобни пирамиди от черепи на обезглавените врагове правели войниците на известния монголски военачалник Тамерлан. Гледката на черепите, обгорени от безлюдната пустиня и разрушения град на заден план наистина шокират изнежената публика. Верешчагин посвещава картината на "всички велики завоеватели – минали, настоящи и бъдещи".

3. Иван Крамской. "Христос в пустинята", 1872

Сюжетите от живота на Христос са тема на много живописци от XIX в., но най-често Исус е изобразяван със светъл, одухотворен лик, а не изтощен и самотен насред пустинята.  Платното на Крамской изобразява изкушението на Христос от дявола по време на 40-дневния пост след кръщението му. Образът му е максимално човешки, а вниманието е приковано не само от напрегнатото му лице, но и от сключените му пръсти. Очевидци си спомня, че на изложбата картината буквално предизвиква разкол сред публиката. Една част от нея е поразена от нейната дълбочина и страдание, а друга – възмутена от "кощунството" и поругаването на светинята. Самият Крамской си спомня, че при него идвали хора и го питали откъде е решил, че Христос изглежда така. От отчаяние художникът отвръщал дръзко, че и те не са го виждали. А Павел Третяков моментално купува картината и я смята за една от най-силните работи в колекцията му.

4. Иля Репин. "Иван Грозни и синът му Иван на 16 ноември 1581 година", 1883—1885

Тази картина и до днес не оставя никого равнодушен. През 2018 г. вандал сериозно поврежда платното, недоволен от "лъжливото" ѝ съдържание. Историците често опровергават легендата, че Иван Грозни е убил собствения си син, но в народното съзнание е запечатана именно сцената от картината на Репин – една от първите толкова кървави картини по псевдоисторически сюжет. Художникът рисува платното, когато още е под силното влияние на убийството на император Александър II от терористите. Първоначално той показва творбата си на свой приятели живописци и те са просто зашеметени – всички признават невероятното му майсторство. Но платното не допада лично на император Александър III, а държавният идеолог Константин Победоносцев го нарича "отвратително". Картината е закупена от Павел Третяков, но царската цензура му забранява да я излага. Е, все пак забраната е свалена.

5. Василий Суриков, "Болярката Морозова", 1887

Монументалното платно на Суриков изобразява средновековния разкол в руската църква и сцената с ареста на болярката старообредничка Морозова, която отказва да се кръсти с три пръста, както повелява новата църковна реформа. Картината предизвиква огромно впечатление у публиката като сполучлив експеримент със сюжет от руската история. Мнозина я хвалят като майсторско изображение на самобитната Рус, както и на силния дух на руския човек, който не може да бъде сломен от страданията (още повече, че героинята на платното е жена! Но се намират и доста критици: композицията куца, пропорциите са неправилни, има грешки в жестовете, позицията на ръката и други детайли. И изобщо, някои хора смятат, че картината по-скоро прилича на пъстър безвкусен килим, отколкото на живопис.

6. Архип Куинджи. "Брезова горичка", 1879

Ще попитате – какво скандално може да има в изображението на една брезова горичка? Да, но все пак картината предизвиква оживление: Куинджи не успява да завърши работата си за планираната изложба на реалистите-передвижници в Петербург, заради което се налага откриването ѝ да бъде отложено, а това, на свой ред, предизвиква недоволството на останалите художници. И все пак картината се появява на стената, макар и два дни след откриването. Мнозина са възхитени от оптичния прийом, който използва художникът – тя сякаш е осветена от лампа отзад. Но се намира и критик, който разбива творбата на пух и прах, като пише, че цветовете са неточни, дърветата изглеждат като декорации, не са разположени естествено и са "нацапани с някакъв грозно-зелен цвят". Става ясно, че въпросният критик всъщност е един от передвижниците, който пише под псевдоним. Куинджи е обиден и със скандал напуска общността на художниците-передвижници – така че "Брезова горичка" се превръща в последната негова картина на техните изложби. И естествено, Павел Третяков успява да я купи.

7. Михаил Врубел. "Принцесата Лебед", 1896

Историята на тази картина прилича по-скоро на приключенски роман. Тя е поръчана на Врубел от недотам известния в онзи момент меценат Сава Мамонтов за художествения павилион на общоруското художествено-промишлено изложение в Нижни Новгород. В Русия съвсем неотдавна е минала премиерата на театралната постановка по мотиви от пиесата на Едмон Ростан "Принцеса Лебед". Мамонтов, обаче, не съгласува работата си с Художествената академия, която е "стопанин" на павилиона. Журито на Академията, след като вижда творбата, нарежда тя да бъде свалена – избухва истински скандал сред влиятелните хора, като той стига дори до император Николай II. Той нарежда да се направи това, което иска Академията (макар че в бъдеще ще продължи да се възхищава от Врубел). В крайна сметка е намерен компромис – и работата е завършена от известния художник Василий Поленков. Но тя така и не е изложена в павильона. Затова пък Мамонтов докарва много други картини на Врубел на изложбата и организира театрална постановка, където известният художник е автор на декора.

Онези, които успяват да видят творбата, са разделени в мнението си. Някои се възхищават от новаторството, но има и такива, които критикуват безобразието на "декадентското пано". Писателят Максим Горки смята, че това "уродство" изразява "нищета на духа и бедност на въображението". В крана сметка Мамонтов създава копие на картината от майолика в своя завод и днес то украсява фасадата на ресторант "Метропол" в самия център на Москва.

Самата картина попада в частната опера на Мамонтов, а по-късно е предадена на Болшой театър, където е открита в средата на XX в. и е предадена на Третяковската галерия. В галерията картината е изложена пред публиката едва през 2007 година. Тогава е открита цяла зала, посветена на Врубел, и за да се помести в нея мащабното пано, се налага сградата да бъде специално реконструирана.

На фона на продължаващата пандемия вижте 15 известни руски картини за самотата и изолацията!