Името на Карл Фаберже се прославя по целия свят, но той далеч не е единственият ювелир и доставчик на императорския двор. Табакери, чаши, сервизи, кутии за бижута, скъпоценна украса за книги и албуми – почти всеки предмет от бита на царското семейство сякаш е ювелирно изделие, изпълнено от най-добрите майстори. Сред тях е и Павел Овчинников. Историята му е пример за една наистина блестяща кариера. Той не е наследник на славен род на ювелири, но поставя началото на такъв.
Крепостен селянин с талант
Овчинников няма късмет – той се ражда в семейство на крепостни селяни през 1830 г., когато до неговата отмяна има още 31 години. Той обаче има късмет в друго: всички членове на семейството му са крепостни селяни на знатния род на княз Пьотър Михайлович Волконски, а след това и на Дмитрий Петрович – те заемат високи длъжности в двора, а също така са и много отзивчиви.
Талантите на младия Овчинников се проявяват много рано. Както пише в. "Мовсковски Ведомости" в некролога на Павел Овчинников през 1888 г., "сръчността и интелигентността" на малкото момче привличат вниманието на княз Волконски, той се вглежда в него и открива таланта му да рисува. Детето е изпратено да се учи при ювелирен майстор за "системно развитие на художествените способности".
Овчинников се труди толкова усърдно, че от ученик и чирак става майстор и започва да печели за труда си, за да откупи свободата си. Според други източници свободата му е подарена заради таланта и успехите му.
Успешен предприемач
Павел се жени през 1850 г. и харчи зестрата на съпругата си, за да си направи собствена ювелирна работилница, а след три години открива фабрика за златни и сребърни изделия. Тя е толкова успешна, че всяка година паричният ѝ оборот се увеличава няколко пъти. На 24 години бившият крепостен селянин вече управлява огромната сума от 1,5 млн. рубли.
Във фабриката се работи с различни ювелирни техники – щамповане, гравиране, рисуване по емайл, ковaне и позлатяване. В нея работят общо около 300 майстори, а Овчинников се занимава и с работния график и заплащането.
През 1867 г. Овчинников започва във фабриката си курсове по "техническо рисуване, скулптура и щамповане" – обучението е предназначено за собствените му майстори за развитието на техните способности.
Скоро Овчинников става и първият собственик на фабрика, който отваря и училище за деца в нея. Те получават както уроци по ювелирство, така и базово начално образование.
Емайл и руски стил
През 1860-те години ювелирната фирма на Овчинников става известна по целия свят: тя участва в международни изложения в Москва и взема сребърен медал на Световното изложение в Париж през 1867 година. Изделията на Овчинников се забелязват сред висшето общество – той става официален доставчик на двора на бъдещия император Александър III и открива филиал в Петербург. Овчинников затвърждава това почетно звание още щом Александър заема трона и фирмата му служи на императорския двор над 40 години.
Краят на XIX в. идва модата на "руския стил" – и император Александър III е един от главните ѝ последователи. Овчинников усеща това и сам започва да диктува тенденциите. С неговата лека ръка в ювелирното изкуство се възражда производството на емайл с руски мотиви – птици, кокошници, куполи, които се срещат в народните ръкоделия. Много работи на майстор Овчинников се изпълняват по скици на едни от най-добрите художници на времето, включително Виктор Васнецов.
Фирмата на Овчинников произвежда по старинен маниер и отдавна забравени предмети, които някога са украсявали царската трапеза – различни чаши и ковчежета. Често за направата им се използва техниката филигран – още един традиционен занаят за много тънки и фини сребърни нишки.
Овчинников и неговите майстори правят и декорации за икони и книги – така особено известни стават декорациите за евангелията за катедралния храм "Христос Спасител" и "Възкресение Христово".
След смъртта на Павел през 1888 г. фирмата успешно се управлява от синовете му, но революцията от 1917 г. и падането на монархията слагат край на известната фабрика. За щастие голям брой изделия на фирмата на Овчинников са запазени и се намират в колекциите на музеи и частни колекции по света.