Лев Толстой през очите на Иля Репин (КАРТИНИ)

Това е дългогодишно приятелство и в също време полемика за всичко. Това е  взаимно обаяние и влияние и при все това непримиримо разминаване по въпросите на изкуството, например. 

12 портрета, 25 рисунки, 8 скици на членове на семейството, 17 илюстрации към произведения и 3 гипсови бюста – ето толкова работи, свързани с Лев Толстой, са преброили изследователите на творчеството на Репин.

Репин и Толстой се запознават в Москва през 1880 година. По това време Толстой не е само най-известният писател, но е и в състояние на "духовни търсения" и преосмисляне на ценностите и постиженията от по-ранните години на живота си. Толстой сам отива в ателието на сравнително младия художник. (Толстой е на 52, а Репин - на 36). 

В спомените си "От моите общувания с Л. Н. Толстой" Репин пише: "Лев Толстой. Нима? Ето какъв бил той! Добре познавах само портрета му, направен от И. Н. Крамски, и си представях до този момент, че Лев Толстой е много своеобразен дворянин, граф, висок на ръст, брюнет и не с такава голяма глава…"

В паметта на Репин се запечатва, че писателят говори с дълбок, задушевен глас, изнася нравствена проповед за това как хората са станали равнодушни към ужасите на живота и поемат по пътя на разврата. 

"На масата вече гореше лампа, мрачно и тайнствено предвестие трепереше във въздуха. Сякаш бяхме в навечерието на Страшния съд... Беше нещо ново и страшно..."

След срещата Репин предлага да изпрати писателя до дома му и след това те почти всеки ден се срещат на разходка и много беседват. Репин толкова е впечатлен от всичко, което говори Толстой, че, както той пише, "не можех да спя след това, главата ми се замайваше от неговите (на Толстой) безпощадни присъди на отживелите форми на живот". Проповедта на писателя за отмяната на смъртната присъда вдъхновява Репин да нарисува картината "Николай Мирликийски избавя от смърт трима невинно осъдени". (Според една от версиите в образа на самия Николай - беловлас мъж с брада и кръстове – Репин изобразява именно Толстой)

Тази среща прави невероятно впечатление на Репин и той пише на критика Владимир Стасов, че се чувства като мъник до Толстой и иска да го слушай безкрай. "Боже мой, каква всеобемна душа има този Толстой! Всичко, което току-що се е родило, живее, диша, и цялата природа – всичко това се отразява вярно в него, без ни най-малък фалш и, веднъж прочетеното, ти остава пред очите за цял живот... ". 

Толстой освен това изказва мнението и за картината "Запорожци”, която по това време рисува Репин – на писателя тя му се струва лекомислена и художникът се разстройва истински и дори се отказва от идеята си. Само че след известно време Репин не може да я превъзмогне и дорисува картината. Именно тя става една от най-известните му шедьоври. 

Репин често посещава дома на Лев Толстой в Хамовники. Само че дълго не рисува негов портрет, а само се вглежда, изгражда в себе си образа. Първият портрет е нарисуван едва през 1887 г., когато отива на гости на писателя в имението му в Ясна Поляна. 

Репин остава там седмица и създава няколко ескиза – как Толстой работи в кабинета, чете, разхожда се, общува със селяните и оре в полето. Репин пише, че в горещ августовски ден, в най-големия пек, Толстой шест часа, без почивка, бразди сухата черна земя. "Имах в ръцете си албумче и без да губя време... ловях с рисунки как покрай мен преминава целият кортеж…" 

Когато колекционерът Павел Третяков научава, че Репин е отишъл в Ясна Поляна, той много се разочарован, че не е могъл да изложи пред художника мислите си за портрета – той искал фигурата на писателя да бъде "оставена на потомството в цял ръст и непременно на открито, през лятото".

Толстой, който ужасно не е обичал да позира, все пак стоически издържа рисуването на портрета и пише много топли думи за Репин на своя приятел Владимир Чертков: "Утре вече става една седмица откакто при нас живее Репин и рисува моя портрет. Това ми отнема време, но се радвам и много го обикнах, той е много добър и сериозен човек". И в други писма Толстой описва колко високо цени и обича Репин. 

Репин често посещава Ясна Поляна и докато общува с Толстой изцяло бива повлиян от неговото обаяние. Влиянието на "силната и гениална" личност на Толстой е незаличимо, всички негови думи художникът възприема като истина. 

С времето обаче чарът изчезва и далече от Толстой Репин не изпитва възторг от личността му. Тъкмо обратното, той съжалява стареца с ралото, който си седи сам със свещта в тъмния си кабинет. 

Отношението на художника към Толстой рязко се променя, той разбира, че не писателят трябва да слиза до равнището на селяните, а обратното – да ги издига до своето. Още един препъникамък стават въпросите, свързани с изкуството. Репин категорично не е съгласен с много от изказванията на Толстой.

В една статия писателят нарича Рафаело, Вагнер и Шекспир бездарници и така засяга силно Репин: "Та това е все едно да се намери някоя луда глава, която да ми каже, че Лев Толстой е бездарен и фалшив. Защо трябва да се спори с такъв човек?!", пише Репин. 

И все пак до края на живота на Толстой тези две личности ще продължат да бъдат приятели и да спорят за всичко, а Репин – да работи над портретите на Толстой и след смъртта на писателя през 1910 година. Смята се, че именно този художник е създал визуалния образ на Толстой, който сега присъства в съзнанието на съвременния човек. 

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви