Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Веднъж един селянин нахранил жар-птица, а тя, за благодарност, превърнала обикновената дървена паница в злато. Така, според легендата, се появява един от най-разпознаваемите руски образци – хохломата, рисунък върху посуда в червено-черно-златни тонове.
Този древен занаят е на повече от 300 години и е кръстен на мястото, откъдето тръгва – с. Хохлома в Нижегородска област. На практика, рисунъкът възниква не в Хохлома, а в десетки съседни села в Поволжието и съвременния Ковернински район на Нижегородска област. По бреговете на р. Узола в селата Голям и Малък Бездел, Мушкино, Хряшчи, в самия Ковернино, който се смята за родината на хохломата, която присъства на герба му, живеят хиляди хора. По-късно те създават и майсторски сдружения, които се занимават с рисуване на хохлома. А в Хохлома има известен базар, където селските майстори карат работите си.
В домовете на много руснаци най-често може да видите лъжици с хохлома. Те се пазят и се предават по наследство на внуците, които в детската градина и в училище се учат да свирят на две такива лъжици в народните ансамбли.
В руските шкафове често ще намерите и кристал от Гус Хрустални във Владимирска област, както и гжел върху порцелан – друга визитна картичка на Русия. Хохломската посуда е дървена и в съвременния свят хората са отвикнали да я използват в бита си.
Затова хората си купуват хохлома най-вече за сувенир. А това е жалко, казва един от известните потомствени майстори – народният художник на Русия Николай Гушчин. Хохломската посуда, за разлика от порцелановата, издържа на резки промени на температурата. Дори след замръзване тя няма да се напука, което не може да се каже за порцелана. Но не бива да я слагате в микровълновата – ще се получат искри: заради специалната технология на рисунъка в посудата има метални елементи.
Глухите нижегородски гори и непреходимите блата още в древна Рус са убежище на бегълците селяни и стрелци, а от XVII в., заради Никоновските реформи, тук започват да се крият и старообредците. Патриарх Никон променя православните обреди и книги, за да ги унифицира със съвременните гръцки. Тези, които не са съгласни с реформите, са преследвани или сами си тръгват. Староверците търсят места, където няма да ги намерят.
Те отнасят със себе си и тайната на позлатяването и рисуването на металното покритие на иконите, а по-късно тази технология се използва и за съдове за хранене. По тези места пристигат и майстори – резбари, стругари. "Земята не е плодородна, – разказва Николай Гушчин. – Зимата трябва да се прави нещо, вечерите са дълги и студени и хората се опитват някак да препитават семействата си".
Целият бит в Русия се върти около дървената посуда и дървените мебели. През XIX в. се появява модата на "руския стил" и интересът към народното творчество рязко нараства. За хохломата разбира императрица Мария Фьодоровна.
Посудата е показана в Москва на Общоруското промишлено изложение през 1853 г., а през 1889 г. и в Париж, където печели голямата награда. Оттогава в нея се влюбват и чужденците. "Освен това за тях посудата е евтина, – продължава Гушчин. – Майсторите могат да изкарват добри пари от нея на други изложения или в чужбина".
На 100 км от базара в Хохлома се намира Нижни Новгород, където в миналото се провежда най-големият в царска Русия Макариевски панаир. Там е и р. Волга, главната търговска артерия на Поволжието. Оттам търговците разкарват посудата из цялата страна, а през Архангелск тя заминава в чужбина.
Освен жар-птицата, превърнала паницата в злато, има и още една легенда за хохломата. Според нея иконописецът Андрей Лоскут избягал от реформите на Никон в глухите гори и там рисувал посуда "в стар стил". Когато пратили войници по петите му, Лоскут запалил колибата си и самия себе си в нея. Затова на черната посуда има златни и червени, "пламенни" изображения.
Николай Гушчин се отнася скептично към легендата за майстора на хохлома. "Има всякакви приказки, чиято цел е да поддържат интереса към този рисунък", казва той. На практика, цветът и растителните орнаменти на хохломския рисунък могат да се обяснят с наблюдателността на майсторите, околната природа и самата технология на производството на дървената посуда.
"Черното, червеното и златистото са основните цветове на хохломата. Допълнително се използват и жълто, оранжево, зелено и оранжево. Зеленото е в различни оттенъци. Този набор от цветове е устоял на не едно десетилетие, – разказва Николай Гушчин. – Посудата се пече в пещи. И в палитрата се запазват само онези маслени цветове, които не изгарят. Днес наричаме това "черен фон", а в моето детство винаги ги наричахме "черна земя", "червена" – ако рисунъкът е на червен фон. Мотивите са народни: хората, които живееха в нашата местност, наблюдаваха природата. Виждаха как кокичето се показва от снега, как зреят офиките, как растат листата на френското грозде и как се появяват ягодите. Наблюдателността, възприятието за света и околната среда преминават в технологията на рисунъка. Учат се от природата".
А ето я и основната "тайна" на хохломата. При производството ѝ никога не се използва злато – нито истинско, нито боя, която да го имитира. Първоначално майсторите избират сребро, за да придадат топъл блясък, а след това го заменят с олово. Посудата е скъпа, не всеки може да си позволи олово: затова оловото не се слага навсякъде, а само на местата, където орнаментът трябва да е златен. В такава посуда често се сервира на пирове на знатни хора и се доставя от манастирите, които поръчват златната посуда в селата и плащат скъпото олово. Днес в производството се използва алуминиева пудра.
За да направят хохломската посуда, майсторите първоначално "бият пъновете" – грубите заготовки от дърво се набиват в патронника на струг. Именно затова формата на посудата винаги е заоблена – тя се изработва на струг. След това белият полуфабрикат се грундира, като се запълват порите на дървения материал, за да може тя да не абсорбира металическите компоненти. Грундът се шлифова с грубо зебло, покрито с варено ленено масло. Полагат се няколко слоя. И когато заготовката изсъхне, така, че леко да лепне при допир, се втрива алуминиевата пудра и се рисува. "Когато покриваме с лак и закаляваме посудата в пещта, алуминият просветва през жълтеникавия слой лак и така се получава топлия, меден оттенък на златото", разказва Николай Гушчин.
Има два вида рисунък на хохлома: фонов и повърхностен. "При повърхностния рисунък със свободно движение на четката нанасяме орнаменти по повърхността на изделието, върху златото", разказва майсторът. "А фоновият рисунък се дели на два подвида – самия фонов рисунък и т.нар. "къдрене". Първоначално контурът на орнаментите се нанася върху изделието с тънка четка, а около орнамента се нанася черна или червена боя. Тогава златото остава само в ажура на орнамента".
Майсторите на хохлома предават знанията си от поколение на поколение, учат младите чрез чиракуване, като при един майстор се обучават трима или четирима ученици. Семействата в селата винаги са големи. За града заминават единици. В съветските години момичетата след 8 клас отиват да учат за художници, а момчетата преди армията се обучават за стругари и шлосери. Днес ситуацията е различна: хората вече не се връщат от града на село.
През XX в. в Ковернино и Семьонов, съседния град, където минава жп линия, са създадени производствени мощности. В Семьонов е открито училище за рисуване на хохлома, което днес е техникум. Днес Семьонов се смята за "втората родина" на хохломата и докато в Ковернинския завод е останал само цехът "Хохлома" в с. Сухонск и производство на глинени играчки, в Семьоновската фабрика се занимават изключително с хохлома, макар и не само традиционна. Там продават сувенири в най-различна цветова гама: сини самовари, сиво-розови чинии, които само напомнят на хохлома. "Ако днес видим в изделията бели, виолетови, сини, розови цветове, веднага разбираме, че това е имитация, – казва Николай Гушчин. – Тази посуда не е закалявана в пещ. Това са просто акрилни бои, покрити с акрилен лак. Те биха изгорели".
Авторитетът на хохломския рисунък е силно компрометиран през 2000-те години, оплаква се майсторът. "Всички се опитваха да изкарат пари от сувенирите и рисуваха сини черепи в хохломски стил", казва той. Багрилата прозират през лака и цапат ръцете, боята се лющи, защото не са грундирани. А традиционният хохломски рисунък е върху прибори, използвани в ежедневието, и си остана такъв… За да могат хората да ценят истинския занаят, трябва да се разказва за работата на майсторите, да се провеждат работилници и обучения за старинните технологии, да се организират изложби и купувачите да се образоват. Отивам в магазина и се чудя, а продавачът казва, че всички купуват тези сини черепи. Те купуват това, което продавате, но нашата задача е да възпитаваме вкус", убеден е Николай Гушчин.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
