Как съветски художници илюстрират БРИТАНСКИ приказки (СНИМКИ)

Култура
СОФИЯ ПОЛЯКОВА
Много британски приказки и детски книги са популярни в СССР и остават такива и до днес. Най-добрите съветски художници работят върху илюстрациите, а изображенията, създадени от тях, и до днес се считат за канон.

Съветската школа по графика не се ограничава само с политически плакати художници постигат голям успех в илюстрирането на детски книги. Ето как те виждат приказни герои от Англия.

Алиса в страната на чудесата

За първи път книгата на Луис Карол е преведена на руски през 1879-а, но получава изключително негативни отзиви от критиците. "В една малка книга, пълна с правописни грешки и струваща непосилно скъпо, е представен някакъв изтощително невероятно скучен, объркан, болезнен делириум на злочестото момиче Соня; описанието на делириума е лишено дори от сянка на художественост; няма никакви признаци на остроумие или забавление", пише сп. "Народна и детска библиотека".

Абсурдната приказка обаче получава признание в СССР. Най-вече благодарение на превода на Борис Заходер, публикуван през 1971-а в сп. "Пионер", едно от най-популярните детски списания в страната. Илюстраторите с готовност се заемат с оформлението на следващите издания, а през 1981 г. дори излиза анимационен филм в три серии. През годините автори на илюстрациите на произведението на Карол са Генадий Калиновски, Ирина Казакова, Николай Козлов, Андрей Генадиев, Лидия Шулгина и Виктор Шатунов.

Мечо Пух

Борис Заходер е преводач и на книгата на Алън Милн в СССР. Самият той нарича работата си "преразказ" преводът наистина е свободен и Заходер решава да премахне напълно няколко глави. Версията е публикувана през 1960 г. с илюстрации от Алиса Порет.

По-късно приказката е издадена с илюстрации на Борис Диодоров и Генадий Калиновски.

Трите мечки

Самият Лев Толстой адаптира английската народна история. Той дава имена на мечките и въвежда нов герой малко момиченце, изгубено в гората. Приказката бързо става популярна и редовно се препечатва както преди, така и след революцията от 1917 година.

През 1935 г. приказката е илюстрирана от Юрий Васнецов, ученик на Малевич и Петров-Водкин.

През 1977 г. излиза издание с илюстрации на Марина Успенская, която през 1960-те години е водещ илюстратор на популярното детско списание "Мурзилка".

През 1989 г. приказката отново е илюстрирана от Николай Устинов.

Трите прасенца

Народната приказка е адаптирана в СССР от Сергей Михалков през 1936 година. В неговата версия прасенцата получават имена Наф-Наф, Нуф-Нуф и Ниф-Ниф, а оригиналният трилър се превръща в лека история с поука, в която оцеляват и прасенцата, и вълкът.

Най-добрите илюстрации на приказката идват през 1970-те години. През 1976 г. автори на оформлението на детската книга стават Ерик Булатов и Олег Василиев. 

А през 1978 г. Константин Ротов.

Книга за джунглата

Първият руски превод на "Книга за джунглата" на Ръдиард Киплинг се появява през 1905-а, но впоследствие книгата става по-популярна под заглавието "Маугли". Интересното е, че в руския превод самецът пантера Багира става женска, защото на руски думата "пантера" е от женски род. В него напълно са променени отношенията между Маугли и Багира мъжко приятелство се превръща във връзка майка-дете.

Книгата е илюстрирана два пъти от художника-анималист Василий Ватагин.

Илюстрациите на Май Митурич от 1976 г. са съвсем различни – той създава почти абстрактни образи.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: