Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Специално за "Предизвикателство" режисьорът Клим Шипенко (той е и оператор, и осветител) заедно с актрисата Юлия Пересилд (тя е и гримьор) реално прекарват почти две седмици на Международната космическа станция (МКС), където изиграват ключови сцени от сценария. Според сюжета една обикновена жена-хирург, без особена подготовка, е принудена да замине за МКС, за да спаси живота на един от космонавтите.
Но струваше ли си актьорите да летят толкова далеч? Филмите за космоса досега се снимаха на Земята. И то доста добре.
Всеки режисьор ще потвърди, че в условията на гравитация е изключително трудно да се възпроизведе безтегловността. Но, разбира се, не е невъзможно. Любопитен прецедент е съветската класика във фантастиката – хитът "През тръни към звездите" ("Через тернии к звездам") (1980). Там една от космическите сцени е заснета в пълен с вода басейн – а ролята на космонавтите е изпълнена от водолази във футуристични костюми. Основният минус на този метод са неизбежните въздушни мехурчета от акваланга. Но и тук е намерен изход от положението – актьорите са снимани с главата надолу, въздухът отива "надолу" и не се набива чак толкова много на очи.
Разбира се, далеч по-често кинематографите се обръщат не към водолази, а към истински астронавти. За тренировка на действието в условия на безтегловност в този случай се използва специален самолет. Как става всичко: пилотът се впуска рязко нагоре, след това рязко се снижава и на борда възниква нулева гравитация. Но всичко това продължава не повече от 25-30 секунди. Затова, за да заснемат четири часа материал, създателите на филма "Аполо-13" (1995) правят 612 полета.
По-евтин, но не по-малко сложен вариант е артистите да се окачват на сложна система от кабели и съоръжения, които след това се изтриват при постпродукцията. Така, например, е сниман знаменитият филм "Гравитация" (2013).
Разбира се, да се постигне пълна илюзия с подобни методи е изключително трудно – изискват се множество тренировки, за да могат актьорите да намерят правилния баланс и да се държат непринудено. Но все пак, колкото и да се стараят, те не могат да постигнат истинска свобода в кадър – киноастронавтите, като правило, намират опора след два-три скока и замръзват на място.
Законите на физиката ограничават силно ракурса на снимките – операторите нямат кой знае колко варианти да заснемат актьора, който виси на въжетата. Фронтално – може би, но отгоре или отстрани вече е проблем. Особено сложен при подобни сцени е вътрешнокадровият монтаж – последователната смяна на ракурсите без монтажни слепки. Преди "Предизвикателство" тази техника е използвана единствено от Куарон в "Гравитация".
За създателите на "Придизвикателство" всички тези ограничения остават в миналото. На МКС са проведени 12 пълни снимачни смени, а хронометражът на заснетия материал е 78 часа и 21 минути. Във филма в крайна сметка влизат над 1 час от снимките – и през това време виждаме Юлия Пересилд в най-невъобразими ракурси, включително как лети из орбиталната станция без никакви слепвания. Свободно се рее не само тя, но и самият оператор. Подобна хореография и ефект на присъствието може би до момента не е предлагал нито един комерсиален филм.
В същото време не може да се каже, че всичко това е струвало много повече от "обикновените" филми за безтегловността. Обявеният бюджет на "Предизвикателство" е под 1 млрд. рубли (около 12 млн. щ. долара).
Дори в нашия век на виртуозни CGI графики своенравните коси са огромен проблем. Дори перфекционистът Кристофър Нолън има проблем с тях. Един от малкото технически недостатъци на филма му "Начало" може да се види в сцената с нулева гравитация, в която героят Джоузеф Гордън-Левит се движи по стената по-ефектно от Човека-паяк, но косата му не помръдва.
Но Гордън-Левит е със съвсем къса коса, при това стилно подстригана. По-трудоемка задача е да се нарисуват реалистично реещи се в безтегловност дълги коси. Затова момичетата-астронавти в киното по правило или се подстригват късо, или са с прибрани в стегнат кок коси.
В "Предизвикателство" този проблем е решен от самия космос. Не са необходими никакви визуални ефекти – косата на Пересилд живее собствен живот и създава потресаващо правдоподобен ефект.
Колкото и да е странно, сам се решава още един традиционен "космически" проблем. Щръкналият, "непослушен" кичур коса е комичен! А повечето филми за космоса са драматични и подобен ненужен ефект лесно може да убие съспенса. Но в "Предизвикателство" космическата прическа на Юлия Пересилд е толкова органична и ние толкова бързо свикваме с нея, че с жанра не възниква никакъв дисонанс. Точно обратното – усещането за автентичност само засилва напрежението.
"Предизвикателство" доказва, че представата ни за космоса е неправилна. Вече знаем как изглежда МКС и от новините, и от документалните филми. Но се оказва, че през професионалната RED камера на оператора Шипенко, който е възпитаник на Калифорнийската киношкола и е и режисьор, станцията изглежда малко по-различно. Разбира се, тя е фантастична и невероятно красива. Но все пак не е толкова високотехнологична и футуристична, а по-жива, отколкото сме свикнали да я виждаме. В същото време и не е толкова "убита", колкото я обрисуват във филми от рода на "Армагедон".
Става ясно още, че не сме си представяли какви всъщност са цветовете и светлината в космоса. Шипенко в орбита използва три осветителни LED панела, но светлината от илюминаторите, която непрекъснато се мени, носи своите корективи, като осветява лицето на Пересилд ту в червено, ту в синьо, ту в зелено. Тези естетични "грешки" не могат да се планират на Земята.
Днес, когато човек може да нарисува всичко с компютъра, световното зрелищно кино, колкото и да е странно, се връща към създадените от човека ефекти. Най-яркият пример е "Опенхаймер" на Кристофър Нолън, където дори ядреният взрив е имитиран без помощта на графики. "Предизвикателство" се вписва напълно в този тренд – оригиналната текстура на кадрите е къде-къде по-ефектна от компютърната. Естествено, във филма има и ефекти – например сцената на излизане в открития космос. Очевидно, авторите са се надявали да успеят да я заснемат на живо. Но това може би ще се случи следващия път.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си