Как Василий Верешчагин изобразява войната и защо не е приет в родината си? (ГАЛЕРИЯ)

Планини от черепи, тържествуващ враг, отсечени глави на войници от руската армия – войната и последствията от нея, документирани в картините и рисунките от Туркестанската серия на Василий Верешчагин, шокират съвременниците му. Ужасите, леещи се от неговите платна, предизвикват вцепенение и днес. Къде и как художникът е търсил своите обекти?

Апотеоз на войната, 1871

Третяковска галерия

От военен до художник и обратно

Василий Верешчагин е роден през 1842 г. в руско дворянско семейство и военната кариера може би е най-доброто решение, за което родителите му са си помисляли. От рано у него се събужда страст към рисуването, но не може и да става дума за това момчето да се изпрати в Художествената академия. "Срамно е", – казва семейството според спомените на самия художник.

Въпреки това, след като учи във Военноморския кадетски корпус в Санкт Петербург, волевият и своенравен младеж сам влиза в Художествената академия. След като я напуска три години по-късно, той отива да учи живопис в Париж, където известният ориенталист Жан-Леон Жером става негов учител. И в края на обучението му в родината му го чака неочаквано предложение...

Покана от генерал-губернатора

Павел Жуков, 1890

Свободни източници

Първият генерал-губернатор на Туркестан Константин Петрович фон Кауфман кани 25-годишния Верешчагин да отиде с него в имението му като "придворен" художник. Както по-късно пише Верешчагин, той отива там, за да види истинското лице и грозната страна на войната.

Край крепостната стена. "Нека влязат", 1871 г.

Третяковска галерия

"Представях си... че войната е нещо като парад, с музика и развяващи се пискюли. Със знамена и рев на оръдия, с галопиращи коне, с голяма пищност и незначителна опасност: за обстановката, разбира се, няколко умиращи...". Но това, което вижда в Туркестан, завинаги преобръща съзнанието и отношението му към войната.

При пристигането си художникът изучава бита и обичаите на местното население, рисува пейзажи, портрети и жанрови сцени. След превземането на Самарканд от руската армия той отива там като част от малък гарнизон.

Смъртно ранен, 1873

Третяковска галерия

В резултат на внезапната обсада на крепостта от врага и бунта на местните жители той е принуден да смени четките си с оръжия и за първи път "подушва барут". За отбраната е награден с орден, а по-късно участва и в други битки по време на това и последвалото му пътуване до Туркестан.

Триумф, 1872

Третяковска галерия

За три години военни кампании и пътувания в Азия художникът прави няколкостотин скици и наброски. Всички те са в основата на грандиозната Туркестанска поредица, която Верешчагин започва след преместването си в Мюнхен през 1871 година.

Той работи върху нея повече от три години и изобразява войната без разкрасяване. Той описва преживяванията си по време на работата си по следния начин: "Твърде близо до сърцето си приемам това, което рисувам; изревавам (буквално) мъката на всеки ранен и убит."

Смелостта на майстора е оценена в Европа, но осъдена в родната му страна.

Серия изложби

Изненадващо нападение, 1871

Третяковска галерия

Туркестанската серия включва 13 картини, 81 етюда и 133 рисунки. Всички заедно са представени за първи път през 1873 г. в Лондон. Публиката и критиците я посрещат топло. А на следващата година изложбата се премества в Санкт Петербург, където се сблъсква със зашеметяваща липса на разбиране на антивоенните послания на художника.

Публиката очаква да види триумфиращ руски войник, маршируващ победоносно през степите на Туркестан, а вместо това получава страшната истина с шокиращи подробности.

Продажба на робско дете, 1872

Третяковска галерия

Като например главите на руски войници, набити на колове в картината "Тържествуват". Или произведението-предупреждение "Апотеозът на войната" с планината от изхвърлени черепи и забележката на художника: "Посветено на всички велики завоеватели – минали, настоящи и бъдещи".

Срещу Верешчагин започва истинска атака, наричат го едва ли не предател на Отечеството и го обвиняват в симпатии към врага. Недоволство изразява и Александър II, а академик Н.Л. Тютрюмов дори обвинява Верешчагин, че е направил само първоначалните скици, докато самите картини са нарисувани от определен артел на художници в Мюнхен.

Вратите на Тимур (Тамерлан), 1872 г.

Третяковска галерия

Обиденият Верешчагин в знак на протест нарязва и изгаря три картини от поредицата – "При крепостната стена. Влезли", "Обкръжили – преследват..." и "Забравен".

Виртуозният майстор обаче намира и много почитатели. Има желаещи да закупят отделни произведения от поредицата в Санкт Петербург, но Верешчагин настоява да бъде закупена цялата.

И купувачът е намерен – това е колекционерът Павел Третяков, който през същата година я показва на московската публика. Благодарение на него днес творбите от поредицата са достъпни и за зрителите в стените на Държавната Третяковска галерия в Москва.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.