Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"А дали пък да не посегнем на Уилям нашия Шекспир", тази фраза, казана от директора на любителски театър в култовия съветски филм "Пази се от автомобила" става крилата. И напълно отразява отношението на руснаците към Шекспир. Той не е просто любим писател, поет и драматург. Той е свой, наш.
На руснаците им е по-лесно да четат Шекспир, отколкото на британците... А всичко това се дължи на превода. В Русия Шекспир е преведен на съвременен руски език от литературно надарени преводачи. В резултат на това за руснаците на руски език е много по-лесно да го четат, отколкото за британците, които трябва да бродят из дебрите на староанглийски думи и синтаксис.
Голямата любов към барда, както го наричат в родината му, в Русия започва в началото на XIX в. с англоманията и многобройните преводи на произведения на Шекспир. Шекспир буквално преобръща съзнанието на руските писатели.
Съвременници цитират думите на великия руски поет Пушкин: "Зави ми се свят, след като прочетох Шекспир. Все едно гледам в бездната". "Какъв човек е този Шекспир!", пише самият Пушкин на своя приятел Николай Раевски през 1825 година. "Не мога да дойда на себе си! Колко незначителен е трагикът Байрон в сравнение с него!"
Пушкин, който буквално "е израснал" с френски драми, е поразен от факта, че Шекспир не пише според признатите канони и се възхищава на "житейската лекота" на езика на героите на Шекспир. А в "Евгений Онегин" Пушкин дори вмъква цитат от "Хамлет" директно на английски: "Poor Yorick!" ("Бедни Йорик!"), казва Ленски на гробището.
"Лицата, създадени от Шекспир, не са като на Молиер, типажи на някаква страст, на някакъв порок, а живи същества, изпълнени с много страсти, много пороци, обстоятелствата развиват пред зрителя техните разнообразни и многостранни характери. У Молиер Скъперникът е скъперник – и нищо повече; у Шекспир Шейлок [от пиесата "Венецианският търговец"] е скъперник, пресметлив, отмъстителен, обичащ децата, остроумен...", пише Пушкин.
Пушкин признава, че Шекспир е оказал голямо влияние върху него. По-специално върху неговата високо ценена от руската литература трагедия "Борис Годунов". След като пожертва класическите канони на френската драма, Пушкин сам пише, че е построил своята трагедия "според системата на нашия баща Шекспир". Следвайки неговия пример, той "се ограничава с изобразяване на епохата и историческите личности, без да преследва сценични ефекти и романтичен патос", а също така "му подражава в свободното и широко изобразяване на героите, в небрежната и проста композиция от типажи".
"Всяко лице на Шекспир е жив образ, който няма нищо абстрактно в себе си, а сякаш е взет изцяло и без никакви поправки и изменения от ежедневната действителност", пише известният руски литературен критик и теоретик на XIX в. Висарион Белински в статията си за "Хамлет".
По-специално в нея той обяснява с какво Шекспир превъзхожда френската драма. При французите героят е събирателен образ на една човешка черта. "Злодеят трябваше да бъде комбинация от всички злодеи, а добродетелният - от всички добродетели и следователно да няма никаква личност".
"Хамлет" е цял отделен свят от реалния живот и вижте колко прост, обикновен и естествен е този свят с цялата му необичайност и извисеност. Но и историята на самото човечество не е ли висока и необикновена, защото е проста, обикновена и естествено?"
Друг виден руски писател Иван Тургенев прави преводи на много произведения на Шекспир. Той признава неоспоримия талант на барда, но се дразни, че около Шекспир е изграден цял култ. Щом руските драматурзи се запознаят с произведенията му, те започват да му подражават и да заимстват театрални ефекти.
През 1847 г. Тургенев пише: "Сянката на Шекспир тегне над всички драматурзи, те не могат да се отърват от спомените; тези нещастници четяха твърде много и живееха твърде малко".
Впрочем самият Тургенев не избягва от това. Той написва две произведения, чиито заглавия и сюжети неминуемо препращат към Шекспир – "Хамлет от Шчигровска околия" и "Степният крал Лир". Пренесени на почвата на руската провинция, историите губят високия патос на трагизма и придобиват чертите на фарс.
"Истините, които философите предугаждаха само на теория, брилянтните писатели успяха да ги възприемат от живота и да ги изобразят в действие", пише Николай Добролюбов, друг голям литературен критик от XIX век.
Той поставя Шекспир на ниво "визионер", който оказва влияние върху цялото човечество и като че ли бележи нови етапи от неговото развитие.
Добролюбов обяснява защо Шекспир има такова световно значение: "Много от неговите [на Шекспир] пиеси могат да се нарекат открития в областта на човешкото сърце; неговата литературна дейност издигна общото съзнание на хората с няколко стъпала, до които никой не се беше качвал преди него и които бяха само сочени от разстояние от някои философи".
"Шекспир е дълбок, ясен, отразяващ в себе си, като във вярно огледало, целия необятен свят и всичко, което съставлява човека", смята великият руски писател Николай Гогол.
Той нарича Шекспир свой литературен учител, който му оказва особено влияние при написването на "Мъртви души".
През XX в. изтъкнатият руски поет и писател Борис Пастернак превежда много произведения на Шекспир и изпитва голямото влияние на барда върху собственото си творчество. Едно от най-важните стихотворения в романа "Доктор Живаго" се казва "Хамлет".
В статията "Забележки към преводи на Шекспир" той признава, че образната реч на барда е разнородна, понякога "разговорно естествена", а понякога е "най-висока поезия" и реторика с натрупване на полунамеци.
"Шекспир обединява в себе си далечни стилови крайности. Той толкова много ги комбинира, че сякаш в него живеят няколко автори", пише Пастернак. Прозата на Шекспир, според него, е завършена и "шлифована", сякаш е написана от брилянтен "комик, майстор на детайлите". Пълна противоположност на това е неговият бял стих, чиято вътрешна и външна хаотичност "предизвиква раздразнение у Волтер и Толстой".
Лев Толстой не признава авторитети и е много независим и оригинален в оценките си. И тук той също се отличава. Авторът на "Война и мир" е "в пълно несъгласие с това всеобщо преклонение" пред Шекспир.
"Спомням си онова удивление, която изпитах, когато за първи път прочетох произведение на Шекспир. Очаквах да получа голямо естетическо удоволствие <...>, но изпитвах непреодолимо отвращение, досада и недоумение".
"Крал Лир" той нарича абсурдна драма и, анализирайки я подробно, открива много недостатъци. На първо място Толстой не харесва неправдоподобността на предложените обстоятелства на трагедията.
Пиесите на Шекспир, включително "Ромео и Жулиета", "Хамлет", "Макбет" Толстой нарича "нищожни и откровено лоши произведения". Той признава, че в продължение на 50 години е чел Шекспир няколко пъти на руски, английски и немски, опитвайки се да разбере, но всеки път е изпитвал "отвращение, досада и недоумение".
На първо място Толстой е отвратен от "аморалността" и "вулгарността" на пиесите на Шекспир. Той нарича езика на Шекспир фалшиво сантиментален и упреква драматурга в неспособност да придаде характер на героя, а Хамлет на Шекспир изглежда напълно неубедителен в очите на Толстой.
"Влюбените, които се готвят за смърт, сражаващите се, умиращите говорят прекалено много и неочаквано за предмети, които нямат никаква връзка със случващото се", пише Толстой. Той също осъжда безкрайните каламбури и шеги, които изобщо не му се струват забавни.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си