Една единствена снимка
В интернет от дълго време се разпространява една снимка, на която уж е изобразен Александър Пушкин. Това е дагеротипия, която, според легендата, е направена от нейния изобретател Луи Дагер през 1836 г. в Санкт Петербург. На нея е къдрокос мъж, който наистина има прилика с известните живописни портрети на великия поет. Но това не е той.
Архивна снимка
Да се опровергае митът за "единствения портрет приживе" е съвсем просто. По време на живота на Александър Сергеевич може и да се правят опити с дагеротипи, но пълноценното популяризиране на този метод за фиксиране на реалността става едва през 1839 г., две години след смъртта на Пушкин.
Освен това самият процес на снимане по онова време не е идеален: за да се направи една снимка с не най-висока разделителна способност, трябва да се снима един кадър в продължение на няколко дни (при така наречената "бавна скорост на затвора"). Обектът не може да се движи, в противен случай снимката ще стане размазана. Разбира се, никой човек не би могъл да седи неподвижно толкова дълго време.
И накрая, няма доказателства, че Пушкин някога се е срещал с Луи Дагер.
Как е изглеждал той?
Каноничните портрети на Пушкин са нарисувани от известните руски художници Орест Кипренски и Василий Тропинин.
Третяковска галерия
Дори близките роднини на поета отбелязват поразителната им прилика с оригинала. Те обаче също така споменават, че външният вид на Пушкин върху тях е "малко" разкрасен.
Всеруски музей "А.С. Пушкин"
Тропинин, например, е направил скица за портрета. И ето че на нея поетът вече е изобразен без никакви "филтри".
Всеруски музей "А.С. Пушкин"
Съвременниците отбелязват къдравата кестенява коса на поета, бакенбардите, които те наричат "ужасни", както и доста големия му нос. Една от възлюбените на Пушкин, Анна Оленина, го описва в спомените си: "Бог, давайки му само гений, не го е възнаградил с привлекателна външност... Араповският профил, заимстван от поколението на майка му, не украсяваше лицето му. И като прибавим към това ужасните бакенбарди, разчорлената коса, ноктите като на животно, малкия ръст".
"Малък ръст" Оленина нарича 166,7 см, въпреки че по онова време това се смята за средна височина за мъж в Европа.
Друг популярен мит за външния вид на Пушкин е африканският му произход. Известно е, че прадядото на поета е етиопец на име Аврам Петрович Ханибал, който е доведен като роб в Русия, където остава. Съвременниците наистина отбелязват доста смуглата кожа на поета и плътните устни, но "африканец" той е бил само 1/8. Смуглата му кожа е непостоянна черта; дори напротив, Александър Сергеевич е много блед, просто кожата му бързо и силно изгаряла на слънце, затова мнозина често го виждали доста смугъл. Между другото, заради тази особеност поетът пролетно и лятно време постоянно се разхожда по улиците под чадър. Освен това Пушкин има нехарактерни за етиопците светлосини очи.
Самият поет, между другото, описва външния си вид с тези думи: в записките си от лицея той нарича себе си "смесица от маймуна и тигър". Вярно е, че така в миналото в Русия са характеризирали французите, при това с никак не непривлекателна външност. Не е известно дали Пушкин е бил самокритичен, или наистина е смятал, че прилича на французин.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви