Тези шедьоври на руската литература са критикувани от съвременниците им

1. Александър Пушкин. "Повести на Белкин"

Пушкин, станал известен предимно като поет, пише няколко прозаични произведения, които влизат в златния фонд на руската класика. Съветската литературна критика възхвалява реалистичните "Повести на Белкин", създадени уж от името на някакъв разказвач, чиито записки Пушкин просто е намерил. Съвременниците на поета обаче не оценяват неговата проза.

Критиците, макар и да отбелязват "гладкия" слог, наругават твореца поради липсата на идеи. Отделните разкази са наричани анекдоти, и то доста разтегливи. "Повести на Белкин" се четат лесно, защото не те карат да се замислиш", – пише в петербургския вестник "Северна пчела". "Фарсове, драпирани в корсета на простотията, без никаква милост", – казва се в списание "Московски телеграф".

Висарион Белински, почти главният критик на XIX век, пише, че "Повестите на Белкин" са били студено приети от публиката и списанията. В поредица от статии за Пушкин той предимно хвали и се възхищава от таланта му, но отбелязва: "Въпреки че не можем да кажем, че в тях вече изобщо не е имало нищо добро, все пак тези разкази не са достойни нито за таланта, нито за името на Пушкин. <...> Особено жалък от тях е един – "Господарката селянка", неправдоподобен, водевилен, представящ живота на помешчика от идилична гледна точка..."

Според някои изследователи всички повести са написани от Пушкин като пародия на жанра на битовите анекдоти с неочаквана развръзка. Но уви, ако това е бил хумор, съвременниците не са го разбрали.

По-късно, през 1860-те години, критиците преразглеждат мнението си за повестите и най-вече за разказвача Белкин и го възхваляват като скромен носител на руския характер, кротък и смирен. Достоевски пише, че всички истински красиви неща в нашата литература "са взети от народа, като се започне от скромния простодушен тип Белкин".

2. Николай Гогол. "Ревизор"

За първи път Гогол прочита комедията си през 1836 г. в дома на поета Василий Жуковски, където се събира целият литературен свят. Много хора се смеят, а Пушкин (който дава на автора идеята за сюжета) "се превива от смях". Но има и такива, които веднага осъждат пиесата като "оскърбителен за изкуството фарс". Някой нарича комедията груба и плоска. Има и такива, които упрекват Гогол за неправдоподобността – уж не можел градският човек да обърка ревизора с обикновен авантюрист. "Няма за какво да се кове по адрес на Русия", – пише консервативният критик Тадей Булгарин, като осъжда Гогол и за липсата на положителни герои.

По стечение на обстоятелствата комедията за корумпирани провинциални чиновници е разрешена за публикуване и поставяне в театъра от император Николай I: той не вижда в пиесата метафора за цяла Русия. Но на премиерата той се засмял и казал: "Каква пиеса! Всички я разбраха, а аз повече от всички останали".

Успехът в театъра е колосален, но самият Гогол я смята за провал – струва му се, че актьорите не са разбрали замисъла и са играли лошо. От отчаяние той дори заминава за известно време в чужбина.

3. Фьодор Достоевски. "Бедни хора"

Това е една от първите психологически творби в руската литература за един невзрачен, малък и скромен чиновник. След като прочита ръкописа, критикът Белински се възхищава и нарича автора "новия Гогол". Още преди публикуването на творбата в печата той съобщава на цял Петербург за новия талантлив писател. Това има двоен ефект върху реакцията на романа. От една страна, високата му оценка е билет за литературния свят за Достоевски. От друга страна, много критици са предпазливи и дори скептични към творбата. Някои дори обвиняват Достоевски, че се е повлиял прекомерно от Белински.

В някои отношения това е вярно: под влиянието на Белински благодарният млад автор се присъединява към редиците на революционно настроените петрашевци. Пред тях по-късно той прочита забраненото писмо на Белински до Гогол, в което той критикува Русия – за това Достоевски едва не е екзекутиран, като в последния момент заменя бесилката за тежък труд.

"Бедни хора" е упрекнат за липсата на форма и за неясното съдържание: "От нищо се е опитал да изгради поема, драма, а е излязло нищо, въпреки всички претенции да създаде нещо дълбоко", - пише вестник "Северна пчела". Мнозина критикуват продължителността на творбата и прекалената досада на детайлите. (Самият Белински по-късно признава, че романът е бил твърде многословен).

Критикът Аполон Григориев нарича сантименталността на автора фалшива и не вярва, че Достоевски искрено "боготвори" толкова много дребни личности като своя герой. Някой обвинява Достоевски, че подражава на Гогол и неговите "Петербургски повести". Впрочем Гогол прочел романа и похвалил таланта на писателя, отбелязал обаче, че авторът е още млад, и се съгласил, че в него има много "говорливост": "Всичко щеше да се получи много по-живо и силно, ако беше по-сбито".

4. Борис Пастернак. "Доктор Живаго"

Днес романът за Гражданската война се смята за едно от най-добрите произведения на руската литература на XX век. За него Пастернак е удостоен с Нобелова награда за литература. В СССР обаче той не само не е отпечатан до перестройката, но и подлага автора на истински тормоз. 

Редакционната колегия на списание "Нови мир", което публикува нови книги, заявява в отворено писмо, че книгата клеветнически представя Октомврийската революция и хората, които "направиха тази революция и изграждането на социализма в Съветския съюз". Нобеловата награда е наречена политическа акция. Според "истински съветските" редактори наградата е свързана "с антисъветския шум около романа" и по никакъв начин не отразява "литературните качества на творбата на Пастернак".

5. Владимир Набоков. "Лолита"

В пуританските Съединени щати цели четири издателства отказват да отпечатат такъв "еротичен роман".

Много от тях се опасяват от неприятни последици за репутацията си и дори от възможни съдебни дела. В същото време вежливите откази на писателя са придружени от много положителни отзиви. Осмеляват се да отпечатат романа само във Франция, а шефът на издателството се възхитил как авторът "е успял да пренесе руската литературна традиция в съвременната английска проза".

Книгата има всички шансове да остане незабелязана, но около нея се разразява полемичен скандал в британската преса. От страниците на The Times Греъм Грийн препоръчва "Лолита" като една от най-добрите книги на 1955 г., но редакторът на Sunday Express Джон Гордън парира колегата си, наричайки я "най-мръсната книга" и "откровена порнография".

В много страни романът за връзка на възрастен мъж с непълнолетно момиче отдавна е забранен. Разпространението на книга, в която педофилията е изобразена толкова естетично (и почти оправдано), се смята за вредно и дори опасно. Книгата е забранена и във Франция след първото ѝ публикуване, но по-късно по съдебен път издателят си връща правото да я публикува.

В СССР, разбира се, книгата също е забранена. Самият Набоков иронизира, че му е трудно да си представи какъв режим и цензура в неговата родина биха позволили романът да бъде публикуван.

Въпреки това тя се разпространява активно в самиздат – а алюзии за "Лолита" се появяват в творчеството на известните поети Андрей Вознесенски и Евгений Евтушенко. Романът не е отпечатан и заради "перверзията", но и заради личността на самия автор. Съветската преса критикува текста на Набоков, че е "изпълнен със снобизъм и предназначен за любопитните буржоа". През 1970 г. "Литературная газета" публикува статия, в която нарича "Лолита" продукт на емигрант, предал и продал родината си. И вестникът получава много гневни писма от хора, които са прочели този "роман на белия емигрант Набоков" и призовават да го обявят за международно издирване. 

А през 1989 г. "Лолита" е публикувана в СССР, с което предизвиква истински бум.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви