Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През 2023 г. театърът отбеляза своята 240-годишнина: основан е с указ на Екатерина II през 1783 година. За Болшой театър (както се нарича тогава) е построена каменна сграда на Театралния площад – по онова време най-голямото театрално пространство в Европа. Там се представя придворната трупа, изнасят се оперни, балетни и драматични спектакли. Именно тук е премиерата на една от първите руски опери "Иван Сусанин" от Катарино Кавос, както и "Живот за царя" и "Руслан и Людмила" от Глинка. Пак тук дебютира като балетмайстор Мариус Петипа. В театъра се раждат такива шедьоври като "Лешникотрошачката" и "Спящата красавица" по музика на Чайковски. А през 1862 г. публиката аплодира "Силата на съдбата", която Джузепе Верди написва специално за театъра.
През 1866 г. театърът се премества в нова сграда и става Мариински – в чест на императрица Мария Александровна, съпруга на Александър II. На неговата сцена блестят Анна Павлова и Матилда Кшесинская, Васлав Нижински, Михаил Баришников, Рудолф Нуреев. Днес в балетните постановки на театъра сияят Диана Вишнева, Екатерина Кондаурова, Виктория Терешкина, а сред оперните звезди са Анна Нетребко, Хибла Герзмава, Василий Герело, Илдар Абдразаков.
Писателят Максим Горки и актрисата Мария Андреева предлагат да бъде създаден този театър през 1919 година. Първото му представление е "Дон Карлос" на Шилер. През първите години от съществуването на БДТ (съкращение от руски) по неговите постановки работят поетът Александър Блок, художниците Мстислав Добужински, Борис Кустодиев и Александър Тишлер.
Над 30 години театърът е ръководен от Георги Товстоногов: той не само му вдъхва нов живот, но и успява да накара публиката да се влюби в него. Сурова класика като "Варварите" на Горки съжителства с лиричните "Вечери" на Александър Володин,"Езоп" – с "Идиот" на Достоевски.
Сградата на театъра е истинско въплъщение на храма на изкуствата. Сдържана и строга на вид, отвътре тя изумява с императорски разкош. Положението задължава: построена е до Михайловския дворец, резиденцията на великия княз Михаил Павлович. Йохан Щраус, Люсиен Гитри, Фьодор Шаляпин и Сара Бернхард играят в театъра. След революцията оперетите в репертоара на театъра са заменени от опери – тук изиграват премиерите на "Лейди Макбет от Мценска област" и "Война и мир".
Днес репертоарът на театъра включва класически балети с хореография на Начо Дуато и Михаил Месерер, опери на Ерик Вижие и други.
Основателят на театъра определя балета като дълбоко религиозно изкуство – специалният език на Борис Ейфман носи на театъра международна слава. Той създава своя театър на пресечната точка на руската класическа школа и балетния авангард, наричайки го "танцът на емоциите". В танца театралните актьори предават не просто образи, а отразяват най-сложните проблеми на мирозданието.
Репертоарът се основава на литературната класика – тук се поставят и продължават да се играят "Ана Каренина", "Руският Хамлет", "Ефектът на Пигмалион" и "Чайка".
Първият директор на първия публичен театър в Русия "за представяне на трагедии и комедии", основан от императрица Елисавета Петровна през 1756-а, е драматургът Александър Сумароков, а художествен ръководител е известният актьор Фьодор Волков. Именно в Александринка е премиерата на "От ума си тегли" на Грибоедов и "Борис Годунов" на Пушкин, а през революционния февруари на 1917 г. на сцената на театъра е показана постановката на Всеволод Мейерхолд и Александър Головин "Маскарад".
Днес репертоарът на театъра включва руска класика, документални пиеси за Александринка през годините на блокадата и Блажената Ксения Петербургска, аудио-визуални и саунд проекти.
Историята на театъра е свързана преди всичко с името на Лев Додин: той става негов главен режисьор през 1983 г. и художествен ръководител през 2003 година. Особеният авторски език носи световна известност на театъра.
От 1988 г. той, заедно с миланския Picolo и парижкия Odeon, има статут на "Театър на Европа". Репертоарът на МДТ днес включва Шекспир, Чехов, Тургенев, Достоевски, Окуджава и други.
Възниква по време на блокадата на Ленинград – през октомври 1942 година. Градският театър, или както тогава го наричат "Блокаден", въпреки нечовешките условия, подкрепя силата на духа на своите зрители.
Повече от половин век театърът носи името на актрисата Вера Комисаржевска. Днес репертоарът се основава на режисьорско разнообразие: авторска интерпретация на класиката и драматургия от новата вълна.
Един от най-жизнерадостните театри в Санкт Петербург започва с оперети и комични опери. През 30-те години тук работят композиторът Исак Дунаевски и хореографът Касян Голейзовски. А по време на блокадата Музикалната комедия е единственият театър, който не затваря врати и работи през всичките 900 дни.
Днес репертоарът на театъра включва класически и съвременни руски и западни оперети и мюзикъли, от "Капан за мишки" по Агата Кристи до "Петър I".
За Съветския съюз появата на този театър през 1966 г. е истински феномен: репертоарът му е посветен изключително на балета. Основателят Леонид Якобсон танцува на сцените на Мариинския театър и Болшой театър, оставайки в рамките на класическия балет, той създава свой характерен език.
Днес афишът на театъра включва класически и модерни постановки, от любимата "Лешникотрошачката" до спектакли в авторската хореография на Якобсон.
Историята на театъра по най-добър начин отразява бурната история на страната през XX век. Той се появява през 1933 г. и оцелява в борбата срещу мейерхолдизма (първият художествен ръководител е неговият ученик Исак Крол), творческите търсения на нова форма и създаването на репертоар от пиеси на съвременни съветски и чуждестранни драматурзи.
През 2000-те години театърът се оглавява от режисьора Юрий Бутусов, който създава разпознаваемото лице на театъра, говорейки на публиката за мястото на човека в света. Днес афишът включва широк спектър от "Ревизор" на Гогол до "Сеньора от висшето общество" от Джулио Скарничи и Ренцо Тарабузи.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
