Алексей I Михайлович, плахият модернизатор
Държавният Ермитаж / Wikipedia
Бащата на известния реформатор Петър Велики е Алексей Михайлович (1645-1676), известен като Тишайший (бълг. "тих, спокоен"). Той не е сред известните руски монарси, тъй като е засенчен от известния си наследник. Алексей Михайлович е религиозен човек, който спазва православните ритуали и религиозни текстове, което, според някои, е и причината за смирението, изразено от прозвището му.
По време на управлението си той успява да съчетае руския традиционализъм и стратегията на своя баща (Михаил I Романов) да възприема полезни привички от Запада. Също като Михаил I, Алексей експериментира с идеята да реорганизира армията на базата на западния модел. Той създава постоянни полкове, които се различават от предходната епоха, в която частите на благородническата милиция често се оглавяват от чуждестранни военни, поканени да поемат този пост.
Негова заслуга е и създаването на пощенски услуги в Русия. По време на управлението му се правят опити да се създаде редовен флот, но те се провалят, тъй като по онова време Русия не разполага с подходящи пристанища и излаз на море.
Работи и за модернизирането на църковния живот. С неговата благословия патриарх Никон започва реформи в църквата, които отхвърлят някои стари традиционни практики. Тези реформи предизвикват прословутия разкол в Руската православна църква, чийто ефект се улавя и до днес.
Цар Алексей успява да засили властта на монархията, но належащите проблеми на нацията (като например излаз на Черно и Балтийско море) остават нерешени.
Анна Ивановна и доминацията на чужденците
Министерството на културата на Руската федерация / Wikipedia
Анна Ивановна, племенница на Петър Велики, няма късмет с руските историци. Повечето от тях дават изключително отрицателни оценки за управлението ѝ.
Критикувана е, че е пуснала твърде много чужденци в страната, тъй като самата тя прекарва много време в Херцогство Курландия (в съвременна Латвия). Изпратена е там от могъщия си вуйчо през 1711 г. и живее в Курландия две десетилетия. Канят я да се върне и да поеме руския трон през 1730 г., след смъртта на внука на Петър – Петър II.
Благородниците, избрали тя да поеме трона, смятат, че като аутсайдер тя ще бъде лесно манипулирана и ще се съгласи собствените ѝ правомощия да бъдат ограничени. Това обаче не е така. Първоначално Анна приема тези условия, но след като осъзнава, че идеята се подкрепя от кръговете, имащи интерес да завземат част от абсолютната власт на монарха, публично ги отхвърля.
От Курландия тя води със себе си своето протеже и любовник Ернст Бирон, който в продължение на 10 години е най-влиятелният мъж в огромната империя. Всъщност този период от руската история понякога е наричан "Ерата на Бирон".
"Доминацията на тези германци продължава 10 години. В продължение на десет години руснаците са обиждани в най-добрите им симпатии и чувства", пише за този период известният руски историк от 20 в. Сергей Платонов.
Съвременните историци обаче като цяло отхвърлят подобно негативно мнение за Анна Ивановна. Противно на общоприетото схващане, броят на чужденците в армията например, намалява през нейното управление – поне относително. Тя увеличава и заплатите на руските офицери, като ги изравнява с тези на чуждите войници. Имиджът на управлението ѝ като "черна дупка в руската история" постепенно избледнява.
Елисавета I и разцветът на руската наука и култура
Худ. Луи Каравак / Wikidedia
Друг по-слабо известен член на династията на Романови е дъщерята на Петър Велики – Елисавета, управлявала Русия близо две десетилетия в средата на 18 в. (1741-1761 г.).
Петър иска Елисавета да се омъжи за краля на Франция Луи XV, но французите отхвърлят предложението. За женитбата ѝ има и други планове, но всички те остават нереализирани – въпреки че съвременниците ѝ възхваляват нейната красота. "Рядко съм виждал такава красавица като принцеса Елисавета... Тя е изключително висока и много жизнена. Танцува добре и язди коне без помен от страх. Не ѝ липсва интелигентност. Тя е грациозна и обича да флиртува", пише испанският посланик за 19-годишната Елисавета през 1728 година.
След смъртта на майка ѝ Екатерина I, Елисавета преживява тежък период. Анна Ивановна се бои от Елисавета. През 1741 г. Елисавета идва на власт в резултат на преврат.
Като императрица тя обявява, че ще върне политиките на баща си и наистина отбелязва сериозен напредък в тази посока. Управлението на Елисавета е известно най-вече с успешното разпространение на Просвещението в страната. Докато е на власт, е открит Московският университет. Тя работи и за развитието на театъра и учредява Художествената академия на Русия. В същия този хуманистичен дух, едно от най-забележителните постижения на Елисавета е да забрани смъртната присъда.