През 1905 г. започва първата руска работническа стачка начело с либерално опозиционно движение, набрало скорост след Руско-японската война. Общественото мнение се обръща срещу правителството. През първата седмица на януари около 120 000 работници излизат на стачка в Санкт Петербург. На 9 януари 100 000 души демонстрират с икони и портрети на царя на Дворцовия площад (двора на Зимния дворец). Войските на царя обаче стрелят по тълпата и убиват 130 души, а няколкостотин са ранени. Този съдбоносен ден става известен като "Кървавата неделя".
В отговор на сечта над 400 000 работници от всички социални прослойки се включват в протести (само през януари). Из цялата страна се сформират синдикати, включително Общоруския съюз за равноправие на жените. Твърдият отпор на императора е посрещнат с обща стачка през септември, а през октомври на практика цялата жп линия вече е напълно спряла. Съветниците на императора настояват Николай II да отстъпи от страх, че той може да загуби трона.
На 30 октомври (17 октомври по стар стил) Николай II издава Октомврийския манифест, с който дава граждански свободи и създава парламент.