Защо съветското правителство потапя под вода стари руски градове и села?

Всяка година на втората събота от август един ферибот тръгва от кей в гр. Рибинск (265 км североизточно от Москва) и отплава в Рибинския язовир, като за кратко спира, за да могат пътниците да положат венци на повърхността на водата. Това е годишният събор на гражданите на Молога и техните семейства. Град Молога е напълно потопен при построяването на Рибинския язовир в края на 1930-те години и все още се помни от хората, родени там преди "наводнението".

Свързва морета, разбива семейства

Изграждането на Рибинския язовир е оправдано като необходима част от водната система, свързваща Балтийско и Каспийско море. Плаването от Ленинград (днешен Санкт Петербург) до Астрахан вече така или иначе е възможно, но само с кораби с малка водоизместимост. През 1935 г. Държавният комитет за планиране одобрява изграждането на най-големия създаден от човека воден басейн в света по онова време.

През април 1941 г. р. Волга и р. Шексна са блокирани с бентове, заливайки сухоземна площ от 5 хил. кв. км. Напълно са потопени 663 села и гр. Молога. Частично под вода остават и шест други града. Налага се около 130 хил. души да бъдат преселени, а големи парцели земеделски земи и гори са унищожени. Строителството се изпълнява основно от затворници от Волжския лагер, където са пратени и хората, отказали да бъдат преселени.

"Все едно чудовищно, унищожително торнадо избухна над Молога. Хората си легнаха спокойно, без дори да осъзнават, че на другия ден съдбата им ще се промени коренно", спомня си бившият гражданин на Молога Юрий Нестеров.

Молога съществува поне от XII в. и първоначално е част от Ростовското княжество. Москва го анексира в средата на XIV в., а няколко века по-късно градът става източник на сладководна риба за царската трапеза. През 1777 г. Молога получава статут на общински център. Градът има манастир и няколко църкви, както и пожарникарска кула, издигната от по-малкия брат на известния руски писател Фьодор Достоевски – Андрей. Към края на 1930-те години населението на Молога наброява около 7 хил. души.

Въпреки че създаването на Рибинския язовир носи много тъга на жителите на потопения район, истина е също, че язовирът помага да бъдат спасени хиляди човешки животи при избухването на Втората световна война. Благодарение на него транспортът се подобрява. Когато нацистите навлизат дълбоко в руска територия, блокирайки множество жп линии и пътища, р. Волга понякога е най-бързият маршрут за превоз на стоки от Урал и долните райони по поречието ѝ до централните части на страната.

Рибинският язовир позволява тежко натоварените кораби да плават по-нагоре по течението на реката. Освен това водният път помага да се евакуират хора от окупираните територии. Второто предимство е Рибинската ВЕЦ, която, по време на нацистката атака, често е единственият източник на електричество за Москва.

В продължение на дълги години информацията за потапянето на Молога е класифицирана и дори говоренето за наводнения град крие опасност. Тъгата може да се интерпретира като критика срещу съветското правителство и неговите действия. Едва през 1980-те в пресата изтичат слухове за съдбата на града, а сега бившите граждани на Молога се събират редовно.

Понякога, както се случва през 1992-1993 г., водното ниво пада достатъчно ниско по естествени причини, за да се видят части от бившия град. Когато това се случва, бившите жители на Молога могат още веднъж да стъпят на родна земя, да се разходят по познатите улици, да поседнат върху основите на домовете си и да посетят гробовете на своите прадеди. На мястото на бившата Възнесенска катедрала е положен мемориален знак с надпис: "Прости ни, Молога".

"С годините започнахме все повече да мислим за младостта си", споделя роденият в Молога Николай Новотелнов. "Тъжно е, че оставаме все по-малко, а Молога не може да бъде върната".

Всяка нова поява на града обаче уврежда останките: през пролетта парчетата лед остъргват земята и отнасят и последните следи от бившия град.

Когато говорим за съдбата на Молога, е важно да споменем и предполагаемия рапорт от 1941 г. от лейтенант Скляров до майор Жунин (и двамата офицери от НКВД) с информация, че 294 жители на Молога са отказали да напуснат и са се удавили при потапянето на града. Всъщност Молога потъва бавно и е напълно залята от водата едва през 1946 г., което е силно доказателство, че този документ и твърденията в него са фалшиви.

В някои статии в пресата се вижда сканиран документ с тази информация – той обаче е твърде опростен и не отговаря на документите, присъщи на съветската администрация. Историците са търсили оригинала на този документ в архивите, но не са намерили и следа от него. И накрая, съмнително е от НКВД да не са успели да евакуират жителите, които отказвали да напуснат домовете си. Със сигурност те са имали начин да ги принудят да си тръгнат.

Камбанария като фар

Молога не е единственият град, потопен при изграждането на язовира. Същата съдба сполетява още много села и градове. Съветите прегръщат идеята за всемогъществото на индустрията и мислят, че човекът трябва да завладее природата.

"Не бива да чакаме подаръци от природата; трябва сами да си ги вземем", казва съветският агроном Иван Мичурин, чиито думи са красноречив израз на съветския подход към природата. По-късно, през 1960-те години, дори се прави неуспешен опит за инициатива да бъде обърнато течението на част от реките в Сибир, за да се напояват южните райони на СССР.

През 1930-те съветите бързат да изградят национална енергийна система, за да дадат тласък на индустриалния растеж. Така много градове са потопени в амбициозни проекти за ВЕЦ-ове. Весегонск и Корчева край Рибинския язовир; Пучеж край Горковския язовир (Нижновгородска област); Болгар край Куйбишевия язовир (Казанска област) – всички те остават под водата (изцяло или частично) в името на електрификацията. Най-популярният символ на руската "Атлантида" е частично потопената камбанария в Калязин.

Калиязин е основан през XII в. и е проспериращ търговски и производствен град на р. Волга, на 120 мили северно от Москва. По време на строителството на Угличката ВЕЦ и Угличкия язовир историческият му център и всички исторически сгради и паметници са потопени: старите улици сега свършват внезапно на брега. Останала е само великолепната камбанария на разрушената Николска катедрала.

Камбанарията сякаш се издига от водата, но всъщност тя стои на малък остров, останал непокътнат, за да служи като точка за навигация или фар. Тук р. Волга прави остър завой и фарът е необходимост. През 1980-те години основите на камбанарията са подсилени, а през 2016 г. са излети нови камбани. Сега камбанарията е неофициален символ на Калязин и голяма туристическа атракция, до която се стига с лодка.

А знаете ли, че в Русия има място, по страшно от Чернобил? Вижте кое е то тук!