Настъплението на Брусилов: гръмка, но забравена победа на руската армия?

Настъплението на Брусилов се превръща в най-ярката операция на руските войски по време на Първата световна война (1914-1918 г.). А вероятно не само на руските. Първата световна война е изтощителна и позиционна. В нея войските с месеци остават в едни и същи окопи. Благодарение на използването на новаторски методи за водене на бой, операцията на Брусилов е стремителна и прониква на десетки километри навътре в добре укрепените позиции на Австро-Унгария.

Настъплението на войските на Брусилов съвпада със сраженията на италианския фронт, с битките при Вердюн и на река Сома. Според историците със сериозния си пробив руските войски помагат на воюващите там съюзници. Действията им, както и изобщо ставащото на Източния фронт през годините на Първата световна война, не е добре известно на западната публика, със съжаление посочват руски изследователи. Първият труд на западни историци за войната на Източния фронт се появява едва през 1971 година. В СССР и Русия тези събития също не се радват на голямо внимание – Първата световна война остава в сянката на революцията от 1917 г. и последвалата я Гражданска война.

Катастрофата от 1915 година

В същото време уникалността на това настъпление е засенчена от катастрофалните поражения на руските войски през предходната година на войната – по време на така наречено Голямо отстъпление на руската армия, което продължава от май до септември 1915 година. Тогава руснаците изоставят Полша, Литва и Галиция (западната част на съвременна Украйна). Загубите, изчислявани в убити, ранени и пленени, се оценяват на 1 милион души. Един от руските военачалници - генерал Антон Деникин, си спомня: "Голяма трагедия за руската армия бе отстъплението от Галиция. […] Ден след ден кървави боеве, ден след ден тежки преходи, безкрайна умора – физическа и морална; ту плахи надежди, ту безпросветен кошмар". Сякаш Русия вече никога няма да се съвземе от пораженията, нанесени ѝ от централните държави.

На този фон няма нищо учудващо, че през юни 1916 г. австро-унгарските войски са напълно неподготвени за настъплението на частите на Югозападния фронт, командван от Брусилов. Отбраната на противника е разкъсана едновременно на 13 места и още през първите дни на атаката руските войски вземат в плен хиляди военни на Австро-Унгария.

Огневият вал на Брусилов

За успеха на настъплението изиграват роля новите прийоми на водене на война, изпробвани от Брусилов. Генералът не избира, както било прието, направление за главния удар, а нанася удари по целия фронт. Той използва артилерията по новаторски начин. Тя се включва не само в артилерийската подготовка на нападението, която продължава на различните участъци на фронта от 6 до 45 часа, но и непосредствено в самата атака. Леките оръдия подкрепят настъпващите войски, помитайки телените заграждения и други полеви укрепления на противника, докато тежката артилерия нанася удари по позициите, които са в дълбочина. На практика войската настъпва под прикритието на огнения вал на артилерийския огън.

Думата си казва и тактиката на настъпление "на приливи". Под прикритието на артилерията пехотата се движи на вълни, по 3 – 4 вериги във всяка. Вълните от пехотинци следват една след друга на всеки 150-200 крачки. Първата вълна не се задържа на предната линия, а веднага атакува втората линия на укрепленията на противника. Третата линия атакуват третата и четвъртата вълна, които преминават през първите две.

Към есента, притискайки противника, руските войски вече са навлезли в дълбочина от 80 до 120 км в протежение на 350 км и са заели територия с площ 25 000 кв. метра. За сравнение, при споменатата по-горе битка при река Сома, съюзниците успяват за няколко месеца да се придвижат на 10 км в дълбочината на германската територия на участък от фронта от 35 километра. При това загубите на страните са над 1 милион души. При все това стратегическата цел, която си е поставило командването на руската армия след успешното начало на операцията – Австро-Унгария да излезе от войната, не е постигната.

Кризата от 1917 година

Нападението на  Брусилов показва, че руската императорска армия е напълно боеспособна и може успешно да се противопостави на противника, а руската държава, макар и не веднага, постепенно се адаптира към условията на тотална война.

Това има значение в контекста на последвалите политически трусове. Крахът на държавността и съпътстващият го разпад на армията през 1917 г. не са предопределени, ако се оценява ситуацията от 1916 година. Нападението на Брусилов може да се приеме като доказателство, че в Русия по това време я няма тази всеобща криза, проникнала във всички сфери на живота на руската държава в навечерието на 1917 г., както твърдят съветските историци.

Андрей Сорокин е ръководител на Руския държавен архив по социално-политическа история. В неговата сграда в продължение на цяла година бяха организирани кръгла маса и изложби на исторически документи, посветени на нападението. Според него, на този фон, причините за руската революция трябва да се търсят в социалната сфера, в поведението на елита, тоест в сферата на общественото съзнание.

Разберете как руските войници се забавляват под носа на немците през Първата световна война!