Секс, алкохол и хазарт: на какви пороци са се отдавали великите руски писатели и поети?

Никой не е съвършен и дори най-великите хора се борят със своите слабости, и понякога успяват, а понякога - не. Изучаването на биографиите на най-големите руски писатели и поети помага да се разбере, че те не са били по-различни, а да се живее с тях понякога е било огромна болка. Ето историите за това как блестящите умове на руската литература страдат от пороците си и какво им помага да намерят лек.

Фьодор Достоевски - хазарт

Самият Достоевски (1821-1881 г.), известен с дълбоките си психологически романи, които отразяват най-тъмните кътчета на човешката душа, води тежък живот - и един от зверовете, с които е трябвало да се бори, е пристрастяването към хазарта. През 1862 г., докато е на почивка в Германия, писателят се опитва да играе рулетка и страстта го поглъща.

В продължение на десетилетие Достоевски играе като луд, опитвайки се да спечели много пари, но само губи. Съпругата му Анна си спомня: "Той се връщаше у дома блед и изтощен, искаше пари, връщаше се в казиното ... и пак така, докато загуби всичко, което имахме. Той често плачеше, коленичил пред мен, и молеше за прошка..."

Писателят разбира слабостта си. "Моята природа е отвратителна и прекалено страстна", пише той на приятел, молейки за пари, след като е загубил всичко на рулетката. Той обаче е достатъчно силен, за да преодолее пристрастеността си. След 1871 г., когато се ражда първият му син, той никога повече не играе рулетка. По-рано, през 1866 г. той написва роман, в който представя собствената си пристрастеност - "Играч на рулетка".

Лев Толстой - пристрастяване към секса

През целия си живот Лев Толстой (1828-1910), благородник и хуманист, се бори с натрапчивата похот към жените. "Трябва да си легна с жени. В противен случай похотта не ми дава покой нито минута", пише той в дневника си през 1853 година. Той е имал сексуални отношения извън брака с много жени - от благороднички до селянки - и е трябвало да се лекува от венерически болести поне два пъти.

В съчетание с високи морални стандарти (които Толстой си е поставял, но непрекъснато не е спазвал), всичко това води до постоянно чувство за вина. Дневниците му са изпълнени с бележки: "Аз съм отвратителен". След като се жени за съпругата си София през 1862 г., той не намира покой - и през 1890 г. дори написва "Кройцеровата соната", роман, в който критикува въобще понятието за сексуалните отношения и призовава към целомъдрие.

Сергей Eсенин (и много други) - алкохолизъм

Поет, който възхвалява мирния селски живот и руската природа, Сергей Есенин (1895-1925) е жертва на алкохолизъм. Той се самоубива след дълбока депресия, причинена от пиене. Приятелите му си спомнят, че в началото неговият имидж в обществото на бонвиван, който живее на високи обороти и се наслаждава на питие след питие, е само показен, но по-късно пристрастяването завладя поета.

"Аз сам се отрових с тази горчива отрова ... сините очи са мокри с водка", пише Есенин за себе си година преди самоубийството си. Владимир Чернявски, негов приятел, цитира думи на поета, изречени в отчаяние: "Как не разбираш това, не мога да не пия ... Ако не пиех, как щях да преживея това ..." В крайна сметка той не го преживява.

Есенин далеч не е единственият руски писател, който има проблем с пиенето. Същото важи и за Александър Фадеев, който оглавява Съюза на съветските писатели, за дисидентския писател Венедикт Ерофеев и Сергей Довлатов, писател емигрант, който напусна Ленинград, за да замине за Ню Йорк. Фадеев се застрелва; другите двама умират относително млади - изглежда, че за руските автори натрапчивото пиене никога не свършва добре. Нито пък за когото и да било.

Михаил Булгаков - наркомания

Булгаков (1891-1940), известен с мистичния си роман "Майстора и Маргарита" и много други велики творби, не избира живота на наркоман. Той става наркоман поради стечения на обстоятелствата, докато служи като лекар в провинциална Русия през 1917 година. След случайно заразяване той трябва да взема големи дози морфин, за да спре болката и наркотикът го завладява.

"Всеки ден той се събужда и ми казва: "Отиди в аптеката, донеси ми морфин", спомня си първата съпруга на Булгаков, Татяна Лапа. "Трябваше да обикалям из целия град, за да взема нещо, и той ме чакаше - мрачен, страшен..., но винаги ме молеше да не го вкарвам в болница". Без морфин писателят става опасен – веднъж хвърля лампа по съпругата си, а друг път пък иска да я застреля, (но не го прави, в края на краищата не е бил Уилям С. Бъроуз, който убива жена си, играейки си на Вилхем Тел).

Лапа помогна на Булгаков да се възстанови, като бавно намалява дозата. След това Булгаков написва "Морфин", роман, в който разказва за зависимостта си; за разлика от него, главният герой се самоубива, защото няма кой да го подкрепи. Лапа предотвратява този край за Булгаков, но това не му пречи да я напусне по-късно.

"Господи, колко съм глупав!": 5 примера за самокритика и самоирония от велики руски писатели!