Как военнопленниците от Първата световна са изправени пред "руската рулетка" на живота и смъртта

Военнопленниците създават големи проблеми за Руската империя още от първите дни на Световната война. Успешните офанзиви срещу Австро-Унгария през лятото на 1914 г. предизвикват поток от австрийски затворници.

По време на войната Русия залавя 2,4 млн. военнопленници, повечето от които от Австро-Унгарската империя.

Много от тези австрийски войници са от славянски произход: поляци, чехи, словаци, хървати и сърби. Те са малко лоялни към Австро-Унгария и управниците ѝ. Гледат на войната между Руската империя и Централните сили като на етническа конфронтация между славянския и германския свят и определено са на страната на първите. Славянските войници масово се предават на руската армия.

Руските лидери от своя страна гледат благосклонно на славянските военнопленници. Те пребивават предимно в лагери в западната част на империята и работят най-вече в селското стопанство. Германците, австрийците и унгарците често са изпращани отвъд Урал за изтощителна работа в мини или на строителни обекти.

Въпреки че руснаците се опитват да разграничават етническите славяни от германците и австрийците, никога не е имало изцяло "славянски" или "германски" лагери за военнопленниците на Руската империя.

Русия третира пленниците си по-добре от останалите воюващи нации. Тя с готовност приема инициативи, за да направи живота им по-добър, и активно си сътрудничи с международните организации.

Руската империя следва Хагската конвенция от 1907 г. за правилното третиране на военнопленниците. През октомври 1914 г. император Николай II също независимо подписва заповед "За военнопленниците", която гласи, че лишените от свобода "като законни защитници на родината си трябва да бъдат третирани милостиво".

Въпреки доброто отношение обаче добрите условия не са гарантирани. Хиляди пленници загиват от глад, епидемии от тиф и различни болести, тъй като за тях няма установени подходящи условия за живот.

Елза Брандстром, дъщеря на шведски пратеник в Русия, който прави много, за да подкрепи размяната и репатрирането на немски и австрийски военнопленници, става известна като "ангела на Сибир". В мемоарите си си спомня: "В Русия военнопленниците понякога се радваха на свобода и просперитет, което е непознато за военнопленниците на други страни. Въпреки това благоприятните условия не предотвратиха смъртта на хиляди, които загинаха от неглижиране и лишения" (Елза Брандстром, Bland krigsfångar i Ryssland och Sibirien 1914-1920. Стокхолм, 1922).

Съдбата на военнопленниците в Руската империя е въпрос от първостепенно значение не само за Червения кръст, но и за царското семейство Романови. Мария Фьодоровна, майка на Николай II инициира първата обмяна на няколко хиляди военноинвалиди през 1915 година.

Пленниците не работят безплатно и често дори са доста добре платени. Един избягал австрийски полковник – граф Любенски, който успява да се измъкне от лагера в Кострома в близост до Москва, изкарва достатъчно пари, за да си купи фалшив руски паспорт. Прекосява половината от страната с него, докато безопасно стига неутралната Швеция, а след това и Германия.

Пазачите в руските лагери са слабо организирани. Онези пленници, които са изпратени в Сибир, често дори не са охранявани, тъй като шансовете им да оцелеят във враждебната среда след бягството са минимални.

Стотици успяват да избягат от строителните площадки по ЖП линията до Мурманск в руския Север. Вкъщи те съобщават, че руските мерки за сигурност са изключително слаби. Изненадващо, германските разузнавателни служби дори обмислят спасителна операция на немски военнопленници, изпратени там, но планът така и не се осъществява.

Ако германските и австрийските военнопленници се опитат да избягат, когато имат шанс, много от славянските затворници по-скоро са склонни да се бият. Няколко национални звена са организирани именно от австро-унгарски пленници от славянски произход, каквито са и първа Полска дивизия и Сръбският доброволчески корпус. Най-известен е Чехословашкият корпус, който продължава да играе важна роля в руската гражданска война (1918-1922).

Когато Руската империя се оттегля от войната през март 1918 г., военнопленниците започват да се връщат у дома. Въпреки това Гражданската война значително изкривява тези планове. Воюващите страни се стараят да въвлекат тези опитни войници в подкрепа на своите сили. Така над 60 000 унгарци се присъединяват към Червената армия.

Тези военнопленници, които успяват да оцелеят и не решават да останат и да се бият в гражданската война или да се заселят тук, в крайна сметка успяват да се върнат у дома през 1922 г., когато конфликтът в страната приключва.

А бил ли е Съветският съюз ад за германските военнопленници през Втората световна война?