Как Съветският съюз комбинира самолет и хеликоптер в една машина

Самолет, който може вертикално да излита и да каца като хеликоптер, който изисква само плоска повърхност, за да работи и е в състояние да превозва товари с висока скорост и на дълги разстояния като самолет, е истинска машина мечта за Русия с нейната обширна територия, северните отдалечени и слабо населени райони, където липсва изградена мрежа от летища, а на много места просто не е възможно да бъдат построени.

Такъв самолет съществува, не в Русия, а в арсенала на ВМС на САЩ. Как тогава се ражда концепцията за конвертоплан (коригиращ се ротор) и защо нито ВВС на Русия, нито въздушнопреносимите части не получиха собствената си версия на Ви-22 "Оспри", която най-накрая беше построена от авиокомпаниите Bell и Boeing?

Wikipedia

Единственият апарат конвертоплан, използван широко в света, е еднакво застрашен както от бунтовниците в Афганистан, така и от американските политици в собствената си страна. Периодично се правят опити за осуетяване на програмата, която вече струва $20 млрд., и всеки от 160-те произведени досега самолети струва $120 милиона.

Само че не е толкова лесно "Оспри" да бъде свален. Bell и Boeing продължават да се борят за него, подкрепени от стабилните технически спецификации на самолета (два пъти по-бърз от един хеликоптер, с три пъти по-голям капацитет за превоз на товари на пет пъти по-голямо разстояние), с 25 години техническа работа зад гърба си и 30 изгубени живота при инциденти.

Първият конвертоплан в света е проектиран през 1936 г. от съветския инженер Фьодор Курочкин. Самолетът му е с мобилно крило, оборудвано с две витла, монтирани на гондолите (корпуса на двигателя) в същата конфигурация като на прототипа Ви-22 и гражданския му еквивалент AW609.

Следващият тласък в развитието на летателния апарат настъпва през 1946 г. с емблематичната конструкция на високоскоростния изтребител ВСИ на Александър Шчербаков. Неговият моноплан има повдигнат участък на опашка и едно фиксирано крило, оборудвано с мотори близнаци, които могат се обръщат вертикално под ъгъл от 120 градуса.

Характеристиките му са впечатляващи - има максимално тегло от 5000 кг, максимална скорост от 1500 км/ч и радиус на действие от 1000 км. За разлика от предвоенния модел, през 1948 г. е построен прототип, който е подложен на изпитания преди ВСИ да бъде архивиран поради изключителната му сложност.

Рекорди на въртящото се крило

През 1950-те години се увеличава производството на самолети с хеликоптерни ротори, които работят едновременно. Същото важи и за апаратите с витла във фиксирана позиция. Британският конвертоплан, произведен от компанията Fairey, дори поставя световен рекорд по полет със скорост 307,2 км/ч, която е по-висока с 80 км/ч от максималната скорост на хеликоптера.

Само че съветският Ка-22, създаден за транспортиране на тактически балистични ракети, който се ускорява до 356,3 км/ч, бързо бие рекорда на британския апарат.

avia-mir.ru

Този самолет с витла има фюзелажа на самолета Лисунов - Ли-2, винтов двигател, който работи едновременно с въртящите перки, монтирани на края на всяко крило. Има специално разработена и сложна трансмисионна система, която е свързана с двигателя и на двата ротора и е трябвало да се управлява от пилота ръчно. Именно това прави изключително трудно летенето на този въздушен апарат: три от общо четирите екипажа, участвали в изпитанията му, загиват.

Проектът е отхвърлен и задачата по транспортирането на ракети е възложена на "традиционния" хеликоптер Mи-6. При все това преди Ka-22 да се превърне в музеен експонат, той поставя рекорд по скорост и полезен товар, който все още не е подобрен, като издига 16,4 тона на надморска височина над 2000 метра.

Руският "Оспри"

През 1972 г., когато проектантското бюро на Завода за хеликоптери на името на М. Л. Мил в Москва търси модел, който да замени Mи-8, в СССР започва да се работи по класическия  модел на конвертоплана с двойни витла и роторни комбинации.

Новият Mи-30 е по-бърз и има по-голям обхват, но неговите спецификации се променят постоянно през следващите няколко години по искания, отправени от военните. Той вече има капацитет на полезен товар от 2 тона и 19 войници, може да транспортира 3,5 тона и 32 войници. Също така има по-висока скорост на полета до 500-600 км/ч при обсег на действие от 800 километра.

Свободни източници

Тези промени водят до увеличаване на мощността на двигателя и размера на лопатките на ротора. Ето защо общото тегло на машината се увеличава от 10 до 30 тона.

Работата по аеродинамиката приключва напълно в началото на 1980-те, а Mи-30 е включен в държавната оръжейна програма за периода 1986-1995 година. Въпреки това разпадането на СССР означава, че Mи-30 ще си остане проект на хартия.

Тъй като 60% от територията на Русия остава недостъпна за конвенционалните самолети, в момента конвертопланът има много широко приложение - както гражданско, така и военно. Този летателен апарат може да се използва ефективно и за разработването на арктическите и тихоокеанските платформи.

Благодарение на богатия опит в тази област Русия е асоцииран член на европейската програма за разработване на нов конвертоплан, който да замени Ей Дабъл Ю 609. Междувременно страната продължава да работи, за да получи свой собствен самолет с винтови криле.

А чудили ли сте се защо руската армия все още използва стари съветски хидроплани?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.