Момчето, над което всички треперят: как "царската болест" съсипва последния руски царевич

Когато Александра Фьодоровна, съпругата на Николай II и императрица на Русия, ражда син (на 30 юли 1904 г.), той е посрещнат с много радост и празненства. Най-сетне, след раждането на четири момичета между 1895 и 1901 г., на Николай и Александра им се ражда син, който става наследник на трона.

"Няма достатъчно думи, за да благодарим на Господ за това облекчение, което ни изпрати в трудни времена!", пише с радост в дневника си Николай. Едва ли е предполагал, че момченцето ще има труден живот, а и ще срещне мрачна съдба.

Заболяването

"Твърде рано е да се веселим и да благодарим на Бог", пише историкът и лекар Борис Нехапетов в книгата си "Медицинските тайни в дома на Романови"."Скоро лекарите откриха, че детето страда от ужасяващата болест на семейството на императрицата – хемофилия".

Това вродено заболяване се характеризира с бавно съсирване, така че и най-малкото кръвонсасядане често е последвано от вътрешно кървене. Жените "носят" гена на хемофилията, но от нея страдат мъжете. Александра го е наследила от баба си – британската кралица Виктория.

Симптомите на Алексей се появяват за първи път, когато е едва на няколко месеца и го измъчват през целия му живот. Анна Вирубова, главната прислужница на императрицата, си спомня времето, в което болестта се влошава: "Беше безкрайно мъчение за момчето и за всеки от нас... той непрекъснато крещеше от болката и трябваше да запушваме ушите си, докато се грижехме за него".

Най-мъчителните моменти за момчето са, когато ставите му се изпълват с кръв. "Кръвта разрушаваше костите и сухожилията. Той не можеше да се свие или да опъне ръцете или краката си", казва Нахапетов.

Единственият начин да се оправи ситуацията е чрез масаж и физически упражнения, но и това е изпълнено с опасност от повече наранявания и кървене. На моменти Алексей изобщо не може да ходи и се налага слугите да го водят по официалните събития.

Свещеният помощник

Един от малкото хора в Империята, който е способен да облекчи страданията на малкия Алексей, е Григорий Распутин. Известен лекар? Не, сибирски мистик и самопровъзгласил се светец, който си проправя път в царския двор. Когато през 1905 г. Распутин среща Николай и Александра, той ги убеждава, че може да им помогне – и го прави.

"Много пъти се споменава, че Распутин многократно е карал престолонаследника да се чувства по-добре", признава Нахапетов. "Но няма стабилни, документирани данни". Нахапетов мисли, че Распутин е използвал хипноза, за да успокоява Алексей, което е подобрявало състоянието му. Едно нещо е ясно – Николай и Александра са му вярвали и той си е спечелил невероятно политическо влияние.

"Царевичът ще е жив, докато аз съм жив", казва Распутин. И той не е далеч от истината: на 30 декември 1916 г. Распутин е убит от група аристократи, които се безпокоят от голямото му влияние в имперския двор. Едва 18 месеца по-късно, през юли 1918 г., Алексей и семейството му са екзекутирани.

Малкият принц на Русия

Когато Алексей не е зле, той води обикновения живот на кралския наследник: учи, участва в официални събития и понякога си играе. Като всяко момче и той е палав. Георгий Шавелски, приближен до царското семейство свещеник, си спомня: "Докато беше на масата, момчето често хвърляше топчета хляб по генералите... само строгият поглед на императора можеше да го укроти".

Същевременно хората, които са го срещали, си спомнят царевича като любезно момче. "Той бързо се сближаваше с хората, обичаше ги и се опитваше да прави всичко по силите си за тях", пише Анатоли Мордвинов, адютант на Николай II.

От друга страна той отбелязва, че Алексей е можел да бъде упорит, а Николай II е говорел горделиво на слугите и съветниците си: "Той ще ви донесе много по-тежки времена, отколкото аз".

Алексей поддържа добри отношения с родителите и четирите си сестри, а сред най-близките му приятели е Андрей Деревенко – онзи, който носи Алексей през най-трудните дни от болестта му. Иначе царевичът обича животните и дори води котката си Котик и кучето си Джой със себе си на училище.

Трагичният край

Царевичът е на 13 години, когато животът му се обръща с главата надолу. Смутът от 1917 г. унищожава руската монархия: баща му абдикира не само от свое име, но и от това на наследника си. Заедно с останалата част от семейството си Алексей е заточен в Урал и остава там под домашен арест. Именно там се сблъсква с ужасите на болестта и смъртта.

"Внезапно Алексей спря да ходи", пише в мемоарите си Татяна Боткина, лекарка, която помага на Романови в Тоболск. "Той страдаше толкова много от вътрешни кръвоизливи..." След като изтърпяваше поредното натъртване, Алексей се бореше със заболяването и нямаше време да се възстанови. В нощта на 17 юли, когато местните болшевики нареждат на Романови да слязат в мазето, Николай носи сина си на ръце. Както знаете, те никога повече не виждат дневна светлина.

Алексей е последният царевич, но не и последният оцелял от императорското семейство. Знаете ли кои от Романови преживяват Червения терор преди век?