Опасни ли са били съветските телевизори за живота?

Проектиран през 1936 г., Б-2 е първият съветски телевизор, който влиза в серийно производство. Той има много малък екран (3x4 см) и се нуждае от допълнително устройство за приемане на звука.

Използването на телевизора ТК-1 е голямо предизвикателство. За да настроите изображението е необходимо да работите с 14 копчета.

Някои съветски вестници дори учат хората как да си направят свой собствен телевизор.

КВН-49 е първият масово произвеждан телевизор в СССР. Над 2,5 милиона бройки са произведени в периода от 1949 до 1960 година. Въпреки това "народният телевизор", както е наричан ​​КВН-49, често се чупи.

Телевизията през 50-те години на миналия век в СССР е нещо съвсем ново и необичайно, за разлика от днешни дни. Хората гледат почти всичко, което се излъчва, включително и надписите в края на филмите. След края на филма, новините или репортажа, винаги се водят дискусии на живо.

Цветната телевизия в Съветския съюз пристига в края на 1960-те години. Хората получават възможността да гледат цветна телевизия на "Рубин-401", "Радуга-403" и "Рекорд-101".

Създаден през 1969 г., преносимият телевизор "Електроника ВЛ-100" трябва да бъде сглобен преди употреба, което не е лесна задача, имайки предвид големия брой части.

Хората могат да си купят и най-малкия съветски телевизор, наречен "Ровесник" - на части или сглобен, в зависимост от това колко усилия и време са готови да инвестират.

Популярният телевизор "Рубин-704" е задължителен член на почти всяко съветско семейство. Той се предлага и в други държави.

От 1975 до 1982 г. са произведени рекордните осем милиона телевизора "Расвет-307".

За съжаление съветските телевизори всъщност са много опасни, тъй като някои от тях съдържат експлозивни елементи. Лекото увеличаване на мрежовото напрежение може по всяко време да предизвика пожар.

Вижте и тези 5 феномена на перестройката, които променят живота на руснаците!