Колко човешки живота е отнел "червеният терор"?

Какво е "червеният терор"?

В руския контекст "червеният терор" се отнася до репресивната политика на болшевиките, насочена срещу техните политически опоненти и "класовите им врагове". Официално е деклариран на 5 септември 1918 г. в специална резолюция, приета от ръководството на болшевиките. Там е потвърдено, че "всички хора, които имат нещо общо с организациите на белите, заговорниците или бунтовниците, трябва да бъдат разстреляни".

Кампанията е официално закрита след два месеца, но обикновено "червеният терор" се използва за означаване на всички политически репресии на съветското правителство в хода на Гражданската война – от октомври 1917 г., когато болшевиките свалят временното правителство, до 1922 г., когато окончателно побеждават всичките си врагове.

Какви са причините за "червения терор"?

Понякога се подчертава, че, веднага щом вземат властта, болшевиките не демонстрират висока строгост. Те освобождават опонентите си, които скоро стават техни заклети врагове. Дори дават леки присъди на онези, които са участвали в конспирации срещу тях. Но всичко се променя в разгара на конфликта.

"Червеният терор" е обявен от болшевиките, веднага след опита за покушение над Владимир Ленин от 30 август. Три изстрела са насочени към болшевишкия лидер, след като изнася реч пред работници от московски завод. Един от куршумите дори му причинява сериозна травма.

Последват серия убийства и опити за покушения, насочени към висшестоящи чиновници. Само през юли 1918 г., докато Гражданската война набира скорост, в страната са убити 4110 съветски чиновници. А болшевиките смятат "червения терор" за легитимен отговор на вражеските атаки.

Как започва всичко?

Веднага след неуспешния опит за покушение над Ленин и убийството на Урицки 512 представители на буржоазията и горната класа са задържани от болшевиките (широко използвана практика по онова време) и разстреляни в Петроград. През втората половина на септември са убити над 300 души.

В Москва 80 души са публично екзекутирани. Сред застреляните са двама бивши министри на вътрешните работи, както и последният председател на горната камара на Имперския парламент Иван Щегловитов. "Тук е бившият царски министър, който е проливал кръвта на работници и селяни през целия си живот", възкликват войници от стрелковите войски преди екзекуцията.

Според историците през тази есен в цялата страна са убити между 1600 и 8000 души.

Всички болшевики ли подкрепят "червения терор"?

Не всички болшевишки лидери са единни по въпроса за мащабите на терора. Още през октомври много високопоставени партийни представители, включително министърът на вътрешните работи, искат да се прекрати репресивната политика. И така на 6 ноември кампанията е официално прекратена.

Същевременно вълната от насилие изглежда се укрепва, както и задълбочаването на Гражданската война, а много от болшевишките лидери се застъпват за широкото използване на "червения терор". "Трябва да унищожим безполезните класи. ... Не е нужно да търсите доказателство, че обвиняемият е действал срещу съветите чрез думи или действия. Първият въпрос е към каква класа принадлежи, какво произхожда от него, какво му е възпитанието, образованието, каква му е професията? Тези въпроси ще определят съдбата на обвиняемия. Това е смисълът и същността на "червения терор", заявява един от влиятелните служители на ЧК Мартин Лацис.

Самият Ленин отговаря на думите на Лацис, наричайки ги "безсмислици". Той добавя, че задачата не е да се унищожи физически цялата буржоазия, а да се премахнат социалните условия, които създават тази класа.

Колко души са убити по време на "червения терор"?

Цифрите сериозно се различават. Историкът Сергей Волков твърди, че през 1917-1922 г. болшевиките са убили до 2 млн. души. Същевременно историците, които се позовават на архивни материали на болшевиките, отговорни за репресивната политика, твърдят, че организираният терор е отговорен за смъртта на 50 000 души през тези години. Някои от тях са склонни да удвоят цифрата, за да включат жертвите на селските бунтове срещу съветския режим.

100 000 убити е впечатляващ брой, но за съжаление включва само малка част от всички жертви на Гражданската война – между 10 и 12 млн. души.

Има ли също и "бял терор"?

Съществуването на "бял терор" всъщност официално е една от главните причини за болшевишките репресии. Той започва да набира скорост от средата на 1918 г., когато мащабът на антиболшевишката борба се увеличава драстично.

Броят на жертвите на "белите" репресии е отворен въпрос. Много по-трудно е да се изчислят, тъй като, за разлика от "червените", "белите" нямат организирана държавна структура, която да се бори с болшевиките.

Те нямат официална кампания, с която да огласяват ужаса, както е при червените, затова и репресиите им получават по-малко внимание, макар жертвите им да не са никак малко. Авторът на едно скорошно проучване твърди, че не по-малко от 500 000 души са загубили животите си заради белите, макар че обикновено оценките на изследователите са малко по-скромни.