Три поражения, които костват славата на руския военноморски флот

Свенскундското сражение (1790)

След като руснаците смазват шведската армия и флота по време на Великата Северна война (1700-1721), те са уверени, че северният им съсед ще мирува. Въпреки това получават тежко отмъщение 70 години по-късно в Битката при Роченсалм.

През 1788 г. шведският крал Густав III започва война с Русия, за да върне на Швеция онова, което тя губи при предишните войни. Две години по-късно той не постига нищо, като претърпява няколко поражения и почти губи войната. Трябва му огромна победа, за да се измъкне, но получава шанса си.

На 9-10 юли 1790 г. започва тежка битка между флотовете на Швеция и Русия, недалеч от шведската крепост Роченсалм (швед. Свенскунд). С над 500 бойни кораба от двете страни тя се превръща в най-голямата военноморска битка, наблюдавана някога във водите на Балтийско море.

След като шведите отблъскват зле подготвената руска офанзива, корабите им организират успешна контраатака, която води до паника сред руския флот. Силната буря много допринася за поражението, при което неорганизираните руски кораби потъват, попадат в плен или остават безполезни.

Руският флот губи над 7000 мъже и 60 бойни кораба, 22 от които са пленени.  Шведите на свой ред губят само 5 кораба, а военният триумф е отнет от руските ръце.

Битката при Цушима (1905)

Без съмнение това е най-страшното военно поражение в руската история. Втората тихоокеанска ескадра прекарва повече от 6 месеца в прекосяване на половината свят, само за да се изправи пред трагичния си край.

Военноморска единица от 38 военни кораба напуска пристанището на Либава (днешна Лиепая в Латвия), за да се появи в Далечния изток през май идната година. На 27 май те участват в битка с превъзхождащия ги японски флот от 89 кораба пролива Цушима.

Численото превъзходство не е единственото предимство на Япония. Повечето от корабите им са два пъти по-бързи от руските, но и по-модерни и напреднали. Бойният опит на японските моряци засрамва руските новобранци.

Морската битка завършва с пълно поражение на руския флот. Двадесет и един руски кораба потъват, включително и шест бойни. Седем кораба са пленени от японците, шест са скрити в неутрални пристанища, а едва няколко успяват да избягат.

Катастрофата при Цушима силно допринася за загубата на Русия  във войната срещу Япония. Като губи основната си военноморска мощ, тя вече не се смята за морска суперсила. Япония напротив – прави значителна стъпка напред в превръщането си в лидер в азиатско-тихоокеанския регион.

Талинската катастрофа (1941)

Съветската евакуация на Талин, позната още като "Руския Дюнкерк", е една от най-кървавите морски катастрофи в световната история.

Когато през август 1941 г. германските войски прекъсват ЖП-линията Талин-Ленинград и стигат до Финския залив, естонската столица и основната база на Балтийския флот се оказват изолирани и обсадени от врага.

Въпреки че защитата на Талин при тези обстоятелства е безсмислена, съветското ръководство се бави със заповедта за евакуация до последния момент. Едва на 27 август, когато вече са започнали боеве по улиците на града, съветски конвой от 225 кораба напуска Талин в посока Ленинград.

Освен военните кораби, съветската армада включва и много транспортни такива – с остатъците от 10-я стрелкови корпус и гражданския персонал. Общият брой хора е над 41 000.

Въпреки краткото разстояние, пресичането на Финския залив не е лесна задача. Корабите попадат на вражески мини и непрекъснато са атакувани от финландски торпедни лодки.

Истинският ужас обаче идва, когато се появяват Luftwaffe. Съветската армада няма абсолютно никаква авиация, която да покрие корабите, а противовъздушната отбрана е много лоша.

Съветските кораби седят като патици пред немските пилоти. Докато конвоят стига до Ленинград на 31 август, той губи 62 кораба с над 10 хил. души. Германците от своя страна губят едва 10 самолета.

Историята обаче помни и тези 3 велики победи на руския флот, от които врагът настръхва!