Твърди се, че до средата на 1980-те години афганистанските муджахидини, които воюват със съветските войски и съветското правителство в Кабул с помощта на Пакистан и САЩ, са в трудна ситуация. "През април 1986 г. по границата с Пакистан се водят тежки битки… Използвах всички възможни средства, за да популяризирам исканията си [да се снабдят муджахидините със "Стингър"]… Подкрепих аргументите си с мнението на американските анализатори, които твърдяха, че муджахидините не могат да продължат да се борят, тъй като са толкова изтощени, че младите не искат да се присъединяват към джихада", пише Мохамед Юсуф, високопоставен офицер от пакистанското разузнаване. Решението на американците да снабдят муджахидините цели да даде нов морален тласък и да стимулира опитите им да свалят подкрепяния от Москва режим.
Мощно оръжие
Решението на Рейгън е взето не без колебание, тъй като американците не искат тази технология да попадне в ръцете на СССР или Иран. Те се страхуват и от политически последици в случай, че руснаците "заловят" ракетите. Това би било ясно доказателство, че САЩ снабдяват муджахидините с оръжия, още повече с най-съвременните оръжия, като по този начин възпламеняват конфликта и се оказват на тяхна страна. Пакистан има подобна позиция. Въпреки това през 1986 г. САЩ одобряват доставянето на 250 пускови установки "Стингър" и 1000 ракети на афганистанските муджахидини.
"Стингърите" са мощно оръжие, тъй като са леки и лесни за работа – могат да бъдат приведени в бойна готовност само за 30 секунди. Когато уловят целта, е много трудно да бъдат заблудени с топлинни примамки. Освен хеликоптери, "Стингър" са ефективно използвани и срещу изтребители.
"Стингър" са използвани в Афганистан за първи път на 25 септември 1986 година. Група от 35 или повече муджахидини свалят два хеликоптера Ми-24 (според съветската армия), докато кацат на летището в Джалал Абад. Казват, че на президента на САЩ Роналд Рейгън е дадена част от първите използвани "Стингъри".
Според Юсуф новината за новото оръжие и неговия капацитет докарва муджахидините до еуфория, а съветските командири са много притеснени от новите ракети. През ноември Съветската армия губи 4 самолета Су-25 и за една година - цяла ескадрила. Свалени са и много хеликоптери.
Промяна в тактиката
След първите загуби летището в Джалал Абад е затворено за един месец. Когато дейността му се възобновява, правилата за летене са сериозно променени. "Трябвало е фундаментално да променим тактиката си. Военновъздушните сили започват да летят на голяма надморска височина, не по-малко от 5-6 000 м", казва военният експерт Михаил Ходарьонок.
На хеликоптерите и самолетите не е позволено да се приземяват с права траектория, а вместо това да се снижават бързо, използвайки спирална траектория. При излитане и кацане те са придружавани от хеликоптери, които изхвърлят топлинни примамки. Транспортните полети са насрочени през нощта.
Награда "Герой" за "Стингър"
И все пак, за да измислят още по-ефективни начини за борба с новото оръжие, съветските инженери трябва да го получат и проучат добре. Ето защо започва лова за "Стингъри". На онези, които ги "пленят", е обещана най-високата съветска награда – "Герой на Съветския съюз".
В продължение на месеци отрядите на съветските спецслужби не могат да се сдобият с ракетите, намирайки само фрагменти от тях. Дълги години се смята, че успяват да го направят в началото на януари 1987 г., когато разузнавателна единица забелязва въоръжени мъже на три мотоциклета. "Когато видяха нашите хеликоптери, спряха и започнаха да стрелят по нас - изстреляха две ракети… Пилотите направиха маневра и снижиха хеликоптерите… Ми-24 ни покриваха отгоре, а ние скочихме от хеликоптера и започнахме битка", спомня си лейтенант Владимир Ковтун. Той и четирима други войници печелят битката с муджахидините, използвайки въздушната подкрепа. След боевете те откриват нов "Стингър" и техническа документация за него.
"Стингърите" и оттеглянето на Съветския съюз
Преди няколко години друга група бивши съветски войници начело с лейтенант Игор Рюмцев заяви, че именно те са заловили първия "Стингър" в края на декември 1986 година. Като цяло съветските специални служби успяват да получат осем комплекта "Стингър".
След изучаването на американските ракети авиоконструкторите модифицират Су-25, като подобряват отбранителните му способности. Казват, че предприетите мерки позволяват връщането до почти същото ниво на загуби, както преди "Стингърите" да започнат да пристигат в Афганистан.
Със сигурност въвеждането на "Стингър" не принуждава СССР да се оттегли от Афганистан, както понякога се твърди. Това решение е взето в Москва много по-рано.