Пет факта за Голямата императорска корона – най-скъпата реликва на Романови

1. Създадена е от швейцарец и французин, които не могат да се понасят

Преди императорската корона руските царе имат друга династическа регалия – Мономаховата шапка. Използват я чак до 1762 г., когато на престола се възкачва Екатерина II: императрицата решава да обнови коронационните принадлежности съгласно тогавашната европейска мода. И поставя тази задача на придворния бижутер от Швейцария Георг Екарт и брилянтния френски майстор Жереми Позие. Поставя само едно условие – за да не ѝ тежи по време на 4-часовата церемония, короната трябва да тежи не повече от 2 кг.

Екарт и Позие се съревновават и не могат да се понасят. За периода от 2,5 месеца, отреден за създаването на държавната регалия, швейцарецът дори пише жалба до Екатерина. В нея твърди, че ескизът на французина прилича на православен храм. "В гнева си го разкъсва" и прави своя собствена скица. Но в крайна сметка французинът получава реванш, тъй като се радва на благоволението на секретаря на Екатерина. Позие лично взема мерки за короната на императрицата и получава допълнително възнаграждение, а Екарт не взема дори уговорената сума.

2. Пробвана е от 1 руска императрица и 7 императори

Короната на Екатерина се превръща в безсмъртна реликва. По указ на нейния син и наследник Павел I е решено тя да не бъде разглобявана, а просто да се коригира размера ѝ, за да пасне на главата на настоящия владетел (тази задача се поверява само на най-опитния бижутер в двора). Короната се носи само по специални поводи – на празници, приеми и при траур.

Нейни собственици стават осем членове на рода на Романови: Екатерина II, Павел I, Петър III, Александър I, Николай I, Александър II, Александър III и Николай II. За последен път тя се появява пред публика през 1906 г. на церемонията по откриването на първата Държавна дума.

3. "Палачът" на Романови се опитва да я продаде

След разстрела на царя и семейството му много скъпоценности попадат в ръцете на болшевиките. За тях е създаден Гохран – орган, чиито задачи включват охрана на събраните съкровища, както и тяхното "обезличаване" и "реализация": камъните са извадени и е направен опит те да бъдат продадени в чужбина в замяна на кредити и лоялност. Началник на Златния отдел в Горхан е "палачът" на царското семейство -  Яков Юровски, който организира убийството и изгарянето на телата на Романови.

Под ръководството на Юровски е направен и опит да се продаде короната. Но бъдещата сделка е огласена и предизвиква огромна реакция в международната преса. Там пишат, че царските диаманти са оцапани с кръв. От около 1934 г. по личен указ на Сталин е преустановена продажбата на царските съкровища, но причината е само, че това вреди на репутацията на партията. Комунистите не хранят никакъв пиетет към частично оцелялата корона.

4. Артефактът няма цена

През 1920-те години короната е оценена на $52 милиона. Тя е украсена с над 5000 скъпоценни камъка с обща маса 2858 карата. Най-големият от тях е червен шпинел с тегло близо 400 карата.

През 1985 г. короната е реставрирана (след опита на болшевиките да разпродадат скъпоценностите не всички камъни са по местата си), а с указ от 1998 г. тя става част от Елмазния фонд на Кремъл. Тогава короната е обявена за безценна – това означава, че е толкова важна, че стойността ѝ не може да се измери в пари.

5. Короната има двойник

Официално се смята, че короната никога не е напускала Русия. От 1991 г. е забранено тя да се изнася дори извън територията на московския Кремъл. Това може да се случи само с личен указ на президента на Русия и само в краен случай (например, ако някой някога нахлуе в Москва).

През 2012 г. 60-има майстори от смоленския завод "Кристалл" правят точно копие на Голямата императорска корона. За разлика от оригинала, то има цена – застрахована е за $100 милиона. През 2015 г. копието е предложено на търг за 1 милиард рубли ($15 милиона по тогавашния курс), но така и не се намира купувач.

"Тежка си ти, шапко на Мономах!": 5 факта за първата руска царска корона!