Как Сталин се опитва да превземе Иран?

Съвременен Иран е мултиетническа държава, на север от която живеят азербайджанци и кюрди. От векове милиони азербайджанци живеят под властта на шаховете. Въпреки това, в резултат на Руско-персийските войни от XIX в., част от техните исторически земи се оказват в Руската империя.

Оттогава разделеният азербайджански народ мечтае за обединение. По време на Втората световна война съветското ръководство получава шанс да вземе отношение. Намесвайки се във вътрешните работи на съседна държава, СССР ще анексира частта от Иран с азербайджанско население към Азербайджанската съветска република, но същевременно ще подкрепи сепаратистките стремежи на иранските кюрди.

Съгласие за операция

През август 1941 г. съветски и британски войски нахлуват в Иран. Въпреки че заявява своя неутралитет в глобалния конфликт, Иран поддържа твърде тесни отношения с Третия райх. Германското разузнаване е активно в страната и огромните ирански запаси от нефт могат да обслужват страните от Оста. Съюзниците не могат да допуснат това.

След бързо развиваща се военна кампания, известна като "Операция Съгласие", Иран се предава. Германските граждани са масово изгонени от страната, a имуществото на германските компании e конфискувано. Страната попада под контрола на Съюзниците.

Иран не e напълно окупиран. Великобритания превзема южните територии на страната, докато СССР контролира северната ѝ част. Това са земите на т. нар. Южен Азербайджан - ирански територии с петмилионно азербайджанско население, както и малки по размер земи с кюрдско население.

Национално възраждане на Южен Азербайджан

Въпреки че през 1941 г. Червената армия претърпява смазващи поражения от Вермахта, страната губи огромни територии, а нацистите застават пред портите на Москва, съветското ръководство никога не забравя за иранските си дела.

Формално териториите, окупирани от съветите и британците, продължават да се подчиняват на шаха. В действителност обаче властта на техеранските власти е силно ограничена от окупационната администрация.

Още от първите дни, когато съветските армии се дислоцират в Северен Иран, СССР започва мащабна идеологическа, културна, икономическа и политическа борба за местното население. Ключова роля в това трябва да изиграе неговият "роднина" - съветският Азербайджан, който изпраща стотици специалисти в Иран.

Поради факта, че азербайджанското национално малцинство е потискано от иранците от десетилетия, съветската политика намира плодородна почва в Южен Азербайджан.

На първо място, съветските инженери заварват лоши санитарни и здравни системи в северните ирански градове и села. След това идва ред и на идеологията.

В Тебриз, основния град на региона, стартира първият вестник на азербайджански език "За родината", който веднага става много популярен. Там започва да работи издателство, което издава книги от местни автори. На езика на местното население се поставят опери и театрални представления, организират се фестивали и различни мащабни културни събития. Откриват се училища за преподаване на азербайджански език. Районът никога досега не е виждал подобно нещо.

Внимателна съветизация

Страхувайки се да не озлоби западните сили, СССР провежда предпазлива политика в Южен Азербайджан. Подчертава се, че комунистите не идват, за да съветизират региона, а само за да помогнат на местните жители да възродят националната си идентичност.

Съветските специалисти работят не само с бедните, но се опитват да повлияят и на по-добре развитите слоеве на обществото. Въпреки тежката война с германците съветите масово внасят зърно, захар и керосин в Южен Азербайджан.

За да привлече населението на своя страна, Управлението на мюсюлманите от Кавказ, създадено в СССР през април 1944 г., активно участва в регулирането на духовния живот на иранските азербайджанци.

СССР намеква на Южен Азербайджан, че животът в Съветския съюз ще е по-добър за него, отколкото като част от държавата Иран.

Държава на иранските азербайджанци

Според споразумение с иранското правителство съюзните войски са задължени да напуснат Иран в рамките на няколко месеца след края на Втората световна война. И стига Великобритания да изпълни това си задължение навреме, СССР не бърза.

Напротив, след като разгромява нацизма, Съветският съюз успява да се включи тясно в борбата за Южен Азербайджан. Той засилва съветската пропаганда, както и дейността на съветските специални служби за унищожаване на привържениците на шаха.

Позициите на СССР в региона стават толкова силни, че лидерът на Азербайджанската съветска социалистическа република Мир Джафар Багиров, който активно работи в Северен Иран и мечтае да стане "Обединител на Азербайджан", заявява: "Ако искате да знаете истината, то и Техеран е древен азербайджански град".

През 1945 г. СССР взема решение за икономическата интеграция на региона със СССР. В страната се изпращат специалисти за изграждане на предприятия и търсене на нефтени находища.

През ноември същата година правителството на Техеран окончателно губи Южен Азербайджан, над който дори преди това практически няма контрол. Партизанските отряди на просъветската демократична партия на иранския Азербайджан с активната подкрепа на съветските войски превземат ключови държавни институции на страната, обезоръжавайки частите на иранската армия и полиция.

На 12 декември 1945 г. е провъзгласена Демократична република Азербайджан, ръководена от Сеид Джафар Пишевари. Формално тя се счита за "автономна република" в рамките на Иран, но в действителност се движи с пълна пара към СССР.

Държавата на кюрдите

Малко по-късно, през януари 1946 г., в Демократична република Азербайджан е обявено създаването на друго държавно образувание на територията на Северен Иран, Кюрдската Мехабадска република.

Малки кюрдски територии попадат под контрола на СССР заедно със земите на Южен Азербайджан. Още през 1941 г. съветското ръководство решава, че няма да изиграе кюрдската си карта, като се съсредоточава изцяло върху проблема на азербайджанците.

Едва на по-късен етап, през есента на 1945 г., Мир Джафар Багиров подкрепя създаването на Кюрдската народна партия, която на 22 януари 1946 г. става ръководител на провъзгласената Кюрдска народна република (по-известна като Мехабадска република).

За разлика от Южен Азербайджан, властите тук не се радват на широката подкрепа на населението и се "държат" само на съветските щикове.

Тъжен край

Иран няма да се сбогува със северните територии. Тъй като съветите възпрепятстват иранските войски да влязат в Южен Азербайджан, Техеран решава да действа чрез дипломатически методи.

Обвинявайки СССР в експанзионизъм, той подава първата официална жалба до Съвета за сигурност на ООН. Активна подкрепа на Иран оказват САЩ и Великобритания.

Съветското ръководство, изведнъж попаднало под остър натиск от страна на ООН и западните страни, разбира, че няма да може да завърши иранското си приключение. Сталин решава да се пазари. В резултат на дълги преговори той получава обещанието на иранския министър-председател Кавам ал Салтани, че след изтеглянето на съветските войски на СССР ще бъде разрешено да развива нефтени концесии в Северен Иран. Това обещание никога няма да бъде изпълнено.

Оставени без подкрепа, те въпреки това са готови да се противопоставят на настъпващата иранска армия.

Посланието на Сталин, предадено им от азербайджанци и кюрди, действа като студен душ: "Кавам, като премиер, има официалното право да изпраща войски до всяка част на Иран, включително Азербайджан, така че по-нататъшната въоръжена съпротива е непрактична, ненужна и нерентабилна".

През ноември-декември 1946 г. иранската армия окупира без бой северните територии на страната, премахвайки и двете самопровъзгласили се републики. Ръководството на Мехабадската република е екзекутирано, а лидерите на Демократична република Азербайджан успяват да избягат в СССР.

Там те не получават посрещането, на което разчитат. Някои от тях скоро попадат в лагери заради обвинения в "шпионски дейности". Ръководителят на унищожената държава Сеид Джафар Пишевари загива при автомобилна катастрофа, организирана от съветските спецслужби и е погребан с всички отличия в столицата на съветския Азербайджан, Баку.