Кога и защо двама царе сядат едновременно на руския трон?

Първоначално изглежда трудно да си представиш как двама души едновременно управляват Русия през XVII в., имайки предвид дългата ѝ автократична история – и то без взаимно да си забият нож в гърба. Но това е истински случай между 1682 - 1696 г., когато двамата братя Иван и Петър сядат заедно на руския престол и поддържат добри отношения.

Странно изглеждащо дуо

През 1683 г. мисия от Швеция идва в Москва и посещава двамата царе. Енгелберт Кемпфер, немски пътешественик, който придружава шведите като секретар на посланика, си спомня срещата по следния начин: "Двамата царе седяха в залата, на два сребърни стола, под икони, и двамата облечени в царски дрехи, с блестящи скъпоценни камъни. По-големият брат едва помръдваше, с очи приковани към пода и не поглеждаше никого. По-малкият се държеше много открито... и говореше бързо."

По-малкият брат е 11-годишният Петър I (Петър Велики, 1672-1725 г.), който ще превърне Русия в европейска империя с огромни усилия. По-големият брат - 16-годишният Иван V (1666-1696), не оставя особена следа и вече е забравен. Как обаче двамата стигат до трона?

Двама братя

Бащата на Иван и Петър - Алексей Михайлович (1629-1676), управлява Русия повече 30 години. Царят има два брака: първо с Мария Милославская, която ражда 13 деца, а след смъртта на Мария - с Наталия Наришкина (3 деца). И Милославски, и Наришкини са влиятелни благороднически семейства, които нямат търпение да видят своите потомци на трона.

През 1682 г., след смъртта на Алексей и по-големия син на Мария - Фьодор III, който царува от 1676 г., идва време да се реши кой следва да седне на трона на Русия: синът на Мария - Иван (15-годишен), е следващият на ред, но той е постоянно болен и апатичен, или синът на Наталия - Петър (10-годишен) - активен и амбициозен, но твърде млад.

Борба за власт

Отначало изглежда, че Наришкини успяват да направят Петър цар - аргументите му изглеждат по-убедителни. Както историкът от XIX в. Сергей Соловьов пише: "Подкрепата към неталантливия и крехък Иван означава потапяне на страната в хаос." На 27 април 1682 г. патриарх Йоаким, глава на Руската православна църква, обявява Петър за цар.

Въпреки това борбата не е приключила: докато Иван изобщо не се интересува от трона, 25-годишната му сестра София, която неофициално ръководи групата на привържениците на Милославски, не мисли така. "София не може да понесе идеята мащехата ѝ, която тя мрази, [косвено] да стане владетелка", пише Соловьов .

Кръвопролитие в Кремъл

София и нейните привърженици надлъгват Наришкини, провокирайки въстание на московските стрелкови полкове. "Стрелците", влиятелна група от елитна пехота, се чувстват несигурни, тъй като привилегиите им са отнети от царете и те биват експлоатирани от командирите си през целия XVII в., така че бунтът им е лесно "запалим". "Стрелците не разбират от политика, но вярват, че намесата в държавните дела е тяхно задължение, в случай че страната излезе от православния, праведен път", пише Робърт К. Маси, британски историк в книгата си "Петър Велики: Неговият живот и свят".

На 15 май стрелците изпълват Кремъл, ядосани от слуховете, че Иван е убит от Наришкини (най-вероятно разпространени от привържениците на София). И макар Иван да се появява пред тях, те извършват четиридневно клане, убивайки брутално двама от братята на Наталия, техния съветник Артамон Матвеев и много други боляри (благородници), верни на Наришкини. Накрая добре въоръжената тълпа налага волята си на царското семейство: Петър остава цар, но само заедно с Иван.

Как се случва?

На 25 май, само дни след като стрелците потапят Кремъл в кръв, се състои официалната коронация както на Иван V, така и на Петър I. "Тази странна, набързо уредена церемония нямаше аналог - не само в Русия, но и в която и да е европейска монархия", отбелязва Робърт К. Маси.

Те сядат на специален престол с две места и двамата са короновани с шапката на Мономах - древната корона на руските царе, макар че след коронацията Петър, като по-малкия брат, трябва да носи специално изработен дубликат. Зад трона има специално място за наставниците на младите царе, които могат да им дават съвети какво да правят и какво да казват по време на коронацията.

Четири дни по-късно е официално обявено от Болярската дума, подложена на натиск от стрелците, че София ще бъде регент - и през следващите седем години именно тя и нейният близък кръг наистина управляват Русия. Що се отнася до Иван и Петър, те са "церемониални" управници, чието задължение е да приемат делегации, да присъстват на молитви и официални празници и т.н.

Краят на тандема

Освен това през 1682-1689 г. Петър прекарва по-голямата част от времето си извън Москва, в село Преображенское, заедно с майка си. По-младият цар, който е свидетел на избиването на членове на семейството му и техните привърженици в Кремъл, храни само горчиви чувства към царския двор.

"Кървави, страшни сцени са пред очите му, мъчителната смърт на семейството му, майка му в отчаяние, властта е отнета от тях…" - така Сергей Соловьов описва призраците от миналото, които изпълват детството на Петър и най-вероятно именно те го превръщат в безмилостен лидер. До 1689 г. 17-годишният Петър ще надделее и изпрати своята полусестра сестра София в манастир.

Що се отнася до Иван, по-големият брат никога не е проявявал интерес към държавните дела. С неговото лошо здравословно състояние много историци го смятат за психично болен, макар че това може да са само слухове. Във всеки случай Петър винаги се отнася към Иван с уважение - поне официално. След свалянето на София той пише на Иван: "Сега, господине, братко, време е да царуваме сами... и съм готов да те уважавам като свой баща".

Иван никога не говори срещу Петър и формално те продължават да управляват Русия заедно, макар че Иван не се забелязва в политиката, засенчен от супер активния си брат. Смъртта на Иван през 1696 г., също толкова тиха, колкото и живота му, слага край на странния период с двама царе, управляващи Русия едновременно - и подобна ситуация никога не се случва отново.