Втората световна война променя живота на милиони от всякакви възрасти. Млади и стари мъже се вдигат на оръжие. Но в редиците на само един полк на Червената армия на Източния фронт има военнослужещ, който е на шест години!
Син на полка
През лятото на 1942 г. Серьожа (съкратено от Сергей) от село Грин в Калужка област се оказва напълно осиротял: баща му умира преди войната, а германците убиват пред очите му майка му и брат му заради връзки с партизаните. Останало съвсем само, шестгодишното дете се скита в гората в състояние на шок, когато, измършавяло и гладно, е открито от разузнавателна група на 142-и гвардейски стрелкови полк.
Спасеното момче казва, че името му е Серьожа Альошкин, въпреки че по-късно става ясно, че истинската му фамилия е Альошков. Войниците решават да го оставят в полка и той дори е официално осиновен от командира на полка Михаил Воробьов.
Момчето много желае да бъде полезно. То носи вестници и писма до поделенията и непрекъснато тича до щаба, за да иска още задачи. Един ден, докато изпълнява обичайните си задължения, той открива германски коректировчици на огъня, скрити в купа сено, които са бързо обезвредени от червеноармейците.
Защитник на Сталинград
В началото на ноември 1942 г. 142-и гвардейски стрелкови полк е прехвърлен в Сталинград. Тук малкият войник извършва подвиг, за който получава медал "За бойни заслуги".
По време на артилерийски обстрел осиновителят на Серьожа е затрупан от отломките на землянката си. Момчето се опитва да го изкопае само, но когато вижда, че не успява, отива да намери сапьори. Михаил Воробьов е спасен, макар и шокиран и ранен.
"Със своята жизнерадостност и любов към своята част и всички наоколо, в изключително трудни моменти той засили бодростта и увереността в победата. Другарят Альошкин е любимецът на полка", се казва в заповедта за награждаване на Сергей, който току-що е навършил седем.
"Младши лейтенант"
Бойният му път обаче изобщо не е лек. Той почти се удавя при пресичане на река Северски Донец, а в друг случай машината, с която пътува, попада на мина. Детето оцелява по чудо.
Веднъж на шега войниците дават на Серьожа униформа на младши лейтенант и това за мако не му коства живота. Блестящите пагони привличат вниманието на немски пилоти, които откриват картечен огън по "офицера". Един куршум удря Альошков в петата. "После баща ми много се винеше", казва Вячеслав Воробьов, доведеният брат на Сергей.
Бойният път на малкия войник завършва в Полша. Командващият 62-ра армия, в която служи той, генерал Василий Чуйков, нарежда момчето да бъде изпратено в Суворовското военното училище. За спомен военният командир подарява на Альошков трофеен пистолет Browning.
Но Сергей не успява във военната си кариера – здравето му се влошава (пушач е от ранна възраст). Така става юрист и до края на живота си живее в Урал. Умира от инфаркт през 1990 г., само на 54-годишна възраст.