Какво става с двойника на Сталин? 

Към онзи момент, когато Феликс Дадаев, младеж от дагестанско село, става официален двойник на Сталин, преди него тази роля вече са изпълнявали трима души. Идеята да се наемат "дубльори" хрумва на генерал Николай Власик още през 1920-те години, когато той оглавява спецохраната на Кремъл. Преценено е, че не е безопасно Сталин да ходи на митинги с работници, защото политикът има врагове.

Подходът се оказва правилен. Първият двойник, кавказецът Рашидов, е взривен от мина, която експлодира, докато неговият кортеж преминава по Червения площад. Съдбата на Дадаев обаче се оказва много по-интересна. Първо, той пази мълчание 55 години, като скрива този факт от биографията си дори от своето семейство. Второ, той все още е жив и е на 100 години! 

Обявен за мъртъв

Дадаев е роден през 1920 г. във високопланинския дагестански аул Кази-Кумух. От ранно детство работи като пастир и започва да усвоява бижутерийния занаят. Истинската му страст обаче са танците и след като се мести в град Грозни, започва да взема уроци от балетмайстор, а когато семейството му се заселва в Украйна, той е поканен в държавния ансамбъл.

Двадесетгодишният дагестанец впечатлява мнозина по онова време: той танцува, жонглира, прави фокуси, има артистичен талант и най-забавното е, че е невероятно приличал на Първия човек в страната. 

"На младини много приличах на вожда на всички времена и народи до такава степен, че някои планинци дори ме дразнеха и ми казва Сосо (Йосиф на грузински). Давах вид, че недоволствам, но дълбоко в душата си се гордеех с приликата с великия баща на народите!", казва Дадаев. 

Когато избухва войната, съдбата на Дадаев е предопределена – младежът е пратен във фронтовата концертна бригада, за да повдига бойния дух на войниците. Неговата слава бързо стига до ушите на армейските генерали, но не се знае дали НКВД би се заинтересовало от него, ако не било едно обстоятелство. След като попада под обстрел, Дадаев получава сериозни рани и е обявен за мъртъв: "В болницата метнали седем трупа, а се оказало, че двама от тези хора са живи! Единият от тях бях аз". Само че грешката излязла наяве късно и от болницата пратили телеграма до роднините на Дадаев, че той е загинал и през всички години на войната него са го смятали за загинал на фронта.

Такова "изчезване" става добре дошло за чекистите. През 1943 г., след поредното изпълнение, цивилни отиват при Дадаев и го пращат със секретен специален полет в Москва. Настаняват го в една извънградска вила, хранят го вкусно и му обясняват какво искат от него. Като начало да се появи вместо Сталин и да привлече внимание. Например да излезе от Кремъл и да се качи в автомобил. 

Маскировка 

"Приликата ми със Сосо, като цяло, беше стопроцентова във всичко! Ръстът, гласът и носът ми бяха като неговите. Само ушите ми ги правеха като на вожда. Това, между другото, не беше сложно. Облепяха ухото с някакво специално каучуково покритие с телесен цвят. Така ушната раковина ставаше по-дълбока. След това добавяха разни ушни подложки, напудряха местата на слепване и ушите на другаря Сталин бяха готови", спомня си Феликс Дадаев. 

За да стане неразличимо копие, той е трябвало да качи 11 килограма, изкуствено да пожълти зъбите си (Сталин е пушел много, а Дадаев - не) и няколко месеца под надзора на НКВД и с учители по актьорско майсторство да отработва мимиката, интонациите и движенията на Сталин до най-дребните подробности. За целта са му показват с часове кинохроники с Първия човек. Има обаче едно важно несъвпадение - възрастта. Разликата между "оригинала" и "дубльора" е почти 40 години. 

"Такъв пластичен грим, какъвто има сега, през онези години нямаше. Върху мен работеше гримьор. Той обаче не можеше всеки ден да е около мен. Затова се научих сам да си правя 'шарка' (лицето на Сталин е било покрито с белезите на шарката, прекарана през детството): първо слагах тон кафяв цвят, като загар, след това вземах обикновена женска четка за коса с железни зъбци, притисках я силно към лицето и ставаха дълбоки 'шарки'. Когато гримът засъхнеше, напудрях лицето си. Ходиш в този вид целия ден, а вечер го отмиваш", казва Дадаев. 

Само много тесен кръг знае за съществуването на "дубльора". Самият Дадаев подписва декларация за поверителност и му е забранено да общува с роднини. 

Мишена за покушения

След като Дадаев лесно се справя с първия етап, му дават нова задача – да се появи публично сред съпартийци. 

В своята автобиографична книга "Страна-естрада" той пише: "Главното беше да се постарая да проведа първата пробна среща (с членове на правителството - бел. авт.) като си мълча, сякаш вождът като не е в настроение за беседи, но ако изведнъж се наложи да се каже нещо, да направя това лаконично, разбира се, с гласа на Йосиф Висарионович. Това като че ли беше най-лесната и спокойна задача".

След това започват да поверяват на Дадаев официални визити на Сталин: да се среща с чуждестранни делегации, да се снима в кинохроники, да чете доклади по радиото, да участва в шествие по време на парада на Червения площад с приятели и да стои на Мавзолея. Никой от свидетелите така и нищо не разбира. В крайна сметка се оказва, че в много книги и медии е отпечатан официалният портрет на вожда, на който в действителност е заснет Дадаев. 

Със сигурност най-отговорната задача е да изиграе "отлитането" на главата на СССР за Техеран за срещата на тройката лидери през 1943 година.

"Измислиха да има два полета. Единият да бъде отвличащ. Именно в него и участвах. Аз, в образа на Сталин, в определеното време се качих в автомобила и с охраната поехме към летището. Това беше направено така, че Сталин (по-скоро неговото копие, тоест аз) да попадне в полезрението [на чуждестранното разузнаване]", спомня си той. В Техеран обаче не отива Дадаев, докарват го само до летището. Само че именно в иранската столица е направен опит за покушение. 

Самият Дадаев се вижда лице в лице със Сталин само веднъж. Срещата им продължава не повече от пет минути в приемната на вожда, но тъй като "дубльорът" изпада в шоково състояние, почти нищо не може да си спомни: "Освен усмивката на Йосиф Висарионович, както тогава ми се стори, и тежкото кимване в знак на съгласие, нищо не запомних. Ето това бе цялата 'беседа'". 

След смъртта на Сталин необходимостта от дубльор отпада от само себе си и Дадаев получава предложение да се занимава с актьорство и… хумор, като изнася концертни програми. До 1996 г. всички сведения са засекретени, този факт присъства само в неговото лично дело, което се съхранява в секретната картотека на КГБ. Когато ветото е вдигнато, той става публичен, но дори след толкова години Дадаев продължава да твърди, че не може да разкаже всичко. В своята книга на този факт от биографията си той е посветил само една глава.

А каква е смъртта на Сталин: естествена кончина или поръчка?