Последните дни на Иван Грозни, Алексей Михайлович и Петър Велики

Иван Грозни

В последния ден на Иван Грозни, 18 март 1584 г., английският дипломат в руския двор сър Джером Хорси вижда царя в хазната му. Заобиколен от дворяни, той говори за качествата на скъпоценните камъни, които се съхраняват там. "Този обикновен корал и този обикновен тюркоаз, който виждате; вземете го в ръце; характерни за тях са ориенталските цветове; сложете ги върху ръката ми. Тровен съм от болест; виждате ли, те показват качествата си чрез смяната на чистия си цвят в лайнян; това е знак за моята смърт".

Хорси си спомня още, че в деня на смъртта си Иван изпраща своя фаворит Бодган Белски при врачки и вещици от Лапландия, които държи в Москва, за да му предсказват бъдещето. Вещиците предричат, че Иван ще умре в същия ден – 18 март. А когато Белски отговаря, че царят е в добро здраве и с бодър дух, те отвръщат: "Сър, не се гневете. Знаете, че денят вече настъпи и ще завърши със залеза на слънцето".

На същата вечер Иван се къпе, а слугите му го чуват да си припява весело в банята, както обича да прави. След банята го отнасят в стаята му, където седи в леглото и вика един от фаворитите си – Родион Биркин, да поиграят шах. В стаята има много хора, включително Белски и бъдещият цар Борис Годунов. Докато играе шах, цар Иван изведнъж припада и се сгромолясва по гръб. Викат лекарите му, които установяват смъртта му на място.

В следващите векове има много спекулации около това дали Иван е отровен. Руският историк Борис Флория обаче отбелязва, че това е малко вероятно. Царят умира в присъствието на много хора, така че отравянето му на място, точно преди смъртта му, би било невъзможно. А ако е имало някакви обвинения за отравяне точно след смъртта му, лекарите на царя със сигурност са щели да бъдат съдени. В същото време се знае, че лекарите, лекували Иван, напускат Москва свободно малко след смъртта му.

Алексей Михайлович

Цар Алексей Михайлович очевидно страда от високо кръвно през целия си живот. Наднорменото тегло е нещо нормално за руските мъже през XVII век – то се смята за признак на красота, тъй като издава богатство и власт. Според историческите източници Алексей се храни умерено и не пие много вино. Но това може да е само официалната версия, тъй като през 1660-те, когато царят е в средата на 40-те си години, затлъстяването му вече е проблем.

През 1665 г. цар Алексей пита придворния си лекар Самюъл Колинс какво може да се направи, за да отслабне. Колинс предлага строга диета – без вечери, само пилешко, без никакво свинско… Същите тези препоръки навеждат на мисълта, че царят се е хранел доста обилно.

Цар Алексей често прибягва и до кръвопускане – има много свидетелства, че царят е практикувал този метод и е карал болярите си да правят същото. Както знаем, през 1670-те кръвопускането е популярен начин за лечение на високо кръвно налягане. С възрастта цар Алексей започва да се осланя на този метод все по-често. Освен това през същия период царят разполага с голяма кошница с лечебни билки, които носи със себе си на всички пътувания – независимо дали става въпрос за военни кампании или посещения на манастири. Макар че тези пътувания стават все по-редки – очевидно заради влошеното му здраве.

Цар Алексей се разболява в края на януари 1676 година. В началото настива и има треска. Вместо обичайните лекове, докторите му предлагат да облекчат треската с натрошен лед на корема. Освен това той поръчва да му донесат ледено студен квас (слабо алкохолна напитка, направена от стар черен хляб), поставен в "рог от еднорог" – чаша, направена от бивни на нарвал, облечена в сребро. Царят иска квасът да е толкова студен, че на повърхността му плуват парченца лед, които звънтят при удара със сребърната облицовка на рога.

След седмица на лечение състоянието на царя става безнадеждно. На 29 януари той намира сили да благослови сина си Фьодор и издава заповед за масова амнистия. Умира в ранните часове на 30 януари 1676 година.

Петър Велики

Петър Велики е едновременно последният цар на Московското царство и първият император на Руската империя. Вече сме писали, че Петър подготвя собственото си погребение дълго преди своята смърт – иска напълно да промени процедурите за погребението на руските царе. Но собствената му смърт е внезапна.

Най-малко осем години преди смъртта си Петър започва да страда от проблеми с бъбреците. Това не е изненадващо, като се има предвид начинът му на живот – той пие водка всеки ден с храната и поглъща огромни количества алкохол на празници и угощения. Яде много, което е нещо нормално, като се има предвид колко е висок, и прекарва много време в езда – което може да причини хемороиди и разширени вени.

От края на 1710-те години Петър редовно посещава минерални извори в Европа, което облекчава болките в бъбреците. Но малко след като започва да се чувства по-добре, той отново започва обичайния си необуздан начин на живот. Болестта му се влошава през ноември 1724 г. През януари 1725 г. обаче Петър, преодолял заболяването, командва Преображенския полк, тръгнал на марш по замръзналата Нева, за да отпразнуват кръщението на Христос. След това Петър се разболява от треска, но бързо се оправя. Празнува Нова Година, като пие с придворните си в къщите на различни благородници около Санкт Петербург.

На 16 януари състоянието на Петър се влошава. Той се разболява, вдига висока температура и кръвно налягане. Вече е развил тежка инфекция на уринарния тракт и се налага лекарите да разрежат пикочния му мехур, за да източат гнойта. В следващите дни Петър получава удар, който причинява частична парализа и загуба на говор – затова царят решава кой да наследи трона. Умира на 52-годишна възраст в огромни болки на сутринта на 28 януари 1725 г. в Зимния дворец в Санкт Петербург.

Разказваме ви още от какво са боледували руските царе, царици и велики князе!