Как Руската православна църква помага на Червената армия да победи нацистите

Към началото на Втората световна война, въпреки водената държавна твърда антирелигиозна политика, Руската православна църква (РПЦ) все още съществува в СССР. Тя преживява вътрешен разкол, лишена е напълно от предишното си влияние и се бори за оцеляване. Дори сътрудничеството със съветската власт не гарантира безопасност и спокоен живот на духовенството – затварят се храмове, свещеници биват арестувани и пращани по лагери.  

При все това, когато през 1941 г. в СССР нахлуват германски войски, РПЦ незабавно застава на страната на държавата във войната ѝ против нацистите. Свещениците не се ограничават само с морална подкрепа и активно се включват в борбата с врага на фронта и в тила.

Помощ на фронта

Още на 22 юни 1941 година, в деня на нападението на нацистка Германия срещу Съветския съюз, фактическият глава на РПЦ патриаршият местоблюстител (който изпълнява задълженията на патриарха до избора от Църковния събор на пълноправен глава на църквата) митрополит Сергий Страгородски по собствена инициатива се обръща със възвание към православните жители на страната. В него той посочва: "Не за първи път на руския народ му се налага да понася такива изпитания. С Божията помощ и този път ще разбием на пух и прах фашистката вражеска сила...  Христовата църква благославя всички православни да защитават свещените граници на нашата Родина". 

Свещенослужителите не само мотивират гражданите да се борят срещу германците с проповеди, но и започват събиране на средства за нуждите на отбраната, за подаръци на бойците от Червената армия, за болните и ранените. Те помагат на семействата на загиналите на фронта военнослужещи, на сираците, изгубили във войната всичките си роднини. Със свои собствени сили църкви и манастира организират болници и медицински пунктове.

През 1943 г. митрополит Сергий се обръща към Сталин с предложение да открие в Държавната банка специална сметка за набиране на пожертвования за бронетехника за Червената армия. Сталин дава своето съгласие и изпраща в отговор благодарствено писмо.

В резултат благодарение на тази инициатива на РПЦ е създадена танковата колона "Дмитрий Донской" (наречена така в чест на московския княз, разгромил през 1380 г. монголците на Куликово поле). На 7 март 1944 г. край тулското село Горелка на съветските войски тържествено са предадени 19 танка Т-34-85 и 21 танка ОТ-34 с онгехвъргачки, разпределени в последствие по дивизиите. Един от малкото от тези танкове, които са се запазили до наши дни, днес се намира на територията на Донския манастир в Москва.

Вижте още: Колоната "Дмитрий Донской": как църквата дарява 40 танка на Червената армия

С пожертвования на вярващите от Новосибирск е създадена въздушната ескадрила "За Родината". В чест на новгородския княз Александър Невски, който брани северозападните покрайнини на Рус от германските кръстоносци през XIII век, е наречена друга ескадрила, също създадена със съдействието на Руската православна църква.

Много току-що освободени от лагерите свещенослужители са мобилизирани на фронта, където се сражават в редиците на Червената армия. Други пък участват в изкопаването на окопи или организацията на противовъздушната отбрана в тила. Десетки от тях биват наградени с медалите "За отбраната на Ленинград", "За отбраната на Москва", а също и "За доблестен труд по време на войната".

В тила на врага

Германците демонстративно отварят храмове, като създават привидно впечатление, че възстановяват религиозния живот в окупираните територии на Съветския съюз. Само че едва малка част от православното духовенство минава на тяхна страна, а мнозинството се присъединява към съпротивителното движение в тила. 

"Нека вашите местни партизани бъдат за вас не само пример и одобрение, но и обект на непрестанни грижи. Помнете, че всяка услуга, оказана на партизаните, е заслуга пред Родината и още една стъпка към нашето освобождение от фашисткия плен", с тези думи митрополит Сергий се обръща към свещенослужителите в тила на врага. 

В проповедите си свещениците призовават жителите към противодействие на нацистите, отказват да отслужват молебени в чест на германската армия, събират разузнавателна информация за партизаните, предоставят им храна, облекло и ги подслоняват. Отец Фьодор Пузанов успява в окупираната Псковска област да събере пари и ценности за половин милион рубли и да ги препрати за нуждите на танковата колона "Дмитрий Донской".

Най-смелите свещенослужители стават членове на партизански отряди. Там те не само изнасят служби, не само изповядват бойците, но и сами участват в диверсионни операции и в бойни сражения. Много от тях впоследствие биват наградени с медали "На партизанина от Великата отечествена война".

Германците жестоко наказват православното духовенство за помощта, оказвана на партизаните и нелегалната съпротива. В епархията на Полеск, на територия на Беларус, са разстреляни над половината от всички действащи свещеници. Настоятелят на църквата в Старое Село, Ровенска област в Украйна, отец Николай Пижевич е изгорен жив в дома му заедно с неговото семейство за това, че е укривал партизанин и тежко ранен войник на Червената армия.

Примирение

Съветската власт още през първите дни на войната високо оценява приноса на Руската православна църква в борбата с врага. От юли 1941 г. на страниците на съветските вестници започват да се публикуват положителни материали за религиозния живот в Съветския съюз.

Сталин приема подадена ръка от РПЦ не само заради проявения от нея патриотичен порив. За него е било важно по този начин да противодейства на германската политика за примамване на православното духовенство на своя страна и на опитите да го превърне в "пета колона". Освен това добрите отношения между държавата и църквата в голяма степен улесняват изграждането на сътрудничеството със западните държави, чиято общност отдавна е била обезпокоена от религиозната политика на СССР.

На 4 септември 1943 г. се провежда историческата среща между Йосиф Сталин и митрополит Сергий, която значително променя живота на църквата: тя получава разрешение да избере патриарх - и такъв става Сергий, да отвори църковни учебни заведения. Започва и да се издава религиозна литература, учреден е Съветът по делата на църквата, без чието съгласие местните власти не са могли да затварят храмове. Макар че религиозният живот продължа да бъде под строгия надзор и контрол на държавата, това е гигантска стъпка за Руската православна църква.

Ярка демонстрация на благодарността на съветската власт към РПЦ за нейните заслуги е фактът, че на Парада на победата на Червения площад на 24 юни 1945 г. като почетни гости са поканени висши църковни сановници.

Разказваме ви още защо Сталин реабилитира Руската православна църква!