Как Ленин планира да приложи марксизма в Русия

Една от основните сили, помогнали на болшевиките да спечелят властта в Русия, е тяхната пропаганда. А в нейното сърце е Владимир Ленин. Последовател на ученията на Карл Маркс, Ленин има конкретни планове за развитието на Русия след Революцията.

Моля, имайте предвид, че тази статия предлага разбираема и приблизителна версия на ленинистката и марксистката философия.

Социалното развитие според марксизма

В своя труд "Капиталът" Карл Маркс развива теорията за социално-икономическите формирования. Те са видове общества, които се различават по типа собственост, които, според Маркс, се следват взаимно, спазвайки законите на социалната и историческа еволюция (според разбиранията на самия Маркс).

Праисторическото общество е последвано от робовладелческата икономика, след това идва феодалното общество, което на свой ред еволюира в капиталистическо общество. Капиталистическото общество сформира класи – буржоазия и пролетариат. Буржоазията притежава средствата за производство и прибира приходите, а пролетариатът е потиснат. Е, какво следва?

Теориите на Карл Маркс са създадени в средата на XIX в., а Владимир Ленин ги развива в началото на XX в. с една прагматична цел: да превземе властта в Русия. В своите трудове Ленин предлага незабавни и жестоки решения, които да доведат до избухването на пролетарска революция.

След провала на Френската революция през 1848 г. (в крайна сметка монархията е възстановена), Карл Маркс подкрепя идеята, че единствено сътрудничеството и законовите действия на пролетариата могат да доведат до формирането на едно наистина демократично правителство. В предговора към преиздадената през 1895 г. книга на Карл Маркс "Класовите борби във Франция" (1848 до 1850) Фридрих Енгелс пише: "Времето на революциите, извършени чрез внезапното превземане на власт от малки съзнателни малцинства на главата на несъзнателните маси, отмина".

Ленинската версия на марксизма

Тъкмо обратното, Владимир Ленин смята, че пролетарската революция трябва да разруши капиталистическото общество, а революцията трябва да бъде извършена от малка група хора. В тази посока на мисли той следва руските народници и по-специално Пьотър Ткачов, който пише: "Народът, оставен сам на себе си, не може да извърши социална революция. Само ние, революционното малцинство, можем да направим това и трябва да го направим възможно най-скоро".

"Дайте ни организация от революционери и ще обърнем Русия с главата надолу!", пише Ленин през 1902 г. в своя памфлет "Какво да се направи?". А през 1903 г., по време на Втория конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия в Брюксел, Белгия, той вече говори за налагането на диктатура на пролетариата – система, при която пролетариатът, работническата класа, държи политическата власт. Според Ленин диктатурата на пролетариата може да бъде наложена единствено от Комунистическата партия.

Маркс предполага, че социалистическата революция може да спечели само в държавите с много развита индустрия, където има организирани, осъзнати маси работници, които могат да си сътрудничат и да преговарят с властите. През април 1917 г., по време на Революцията в Русия, Ленин се връща в Петроград от Европа и публикува своите "Априлски тезиси" – директивите за Болшевишката партия за нейните незабавни действия в Русия.

Идеологията на Ленин преди и след революцията

В своите "Априлски тезиси" Ленин твърди, че "Русия преминава през втората фаза на революцията, която трябва да даде властта в ръцете на пролетариата и най-бедните слоеве от селяните". Той призовава за създаването на "република на съветите от работници", представители на селскостопанските работници и селяните в цялата страна – от върха до дъното. След като взема властта, Ленин изисква да бъдат ликвидирани армията, полицията и държавните служители.

Дори Болшевишката партия, пише Лев Толстой "бе хваната неподготвена от Ленин… нямаше дебат, всички бяха изумени" от радикализма на исканията на Ленин. Незабавно спиране на войната, раздаване на земя на селяните, национализация на най-важните индустрии – всичко това също е част от програмата на Ленин.

Както знаем, след Болшевишката революция през 1917 г., която избухва на 25 октомври (7 ноември нов стил) 1917 г., болшевиките ликвидират стария държавен апарат, национализират земята, заводите, мините, железниците и другите производствени мощности. Новото правителство е базирано на силата на съветите – работнически съвети, които представляват народната воля. Върховният ръководен орган е Общоруският конгрес на съветите.  

Но по онова време цялата власт естествено е завзета от Общоруският централен изпълнителен комитет. На практика това е малкият съвет на най-висшите членове на Болшевишката партия, който, съгласно Съветската конституция от 1918 г., работи без никакъв контрол от каквито и да било други органи. Съветът на народните комисари – новото правителство, всъщност зависи от решенията на Централния изпълнителен комитет, който може да отмени всяко решение, взето от Съвета на народните комисари.

След като вземат властта в Русия, Владимир Ленин и най-близките му блошевишки съратници бързо изграждат една авторитарна структура на управление, за да могат да се борят с монархистите и да контролират рушащата се икономика.

Ленин е много последователен в своята идеология и в своите действия – той създава една диктатура на пролетариата, но си осигурява място – за себе си, а след това и за Сталин като диктатор в тази схема.

Разказваме ви още как е пропуснат последният шанс за сваляне на болшевиките в Русия!