Какво води до мистериозната смърт на Дмитрий, последният син на Иван Грозни

Когато отварят ковчега, въздухът в църквата се изпълва с невероятно приятен аромат, а присъстващите съзират тялото на момче, недокоснато от разложението. В дясната си ръка то стиска шепа орехи. Хората са изумени, защото това доказва, че Дмитрий от Углич действително е починал през 1591 г., а неговите имитатори, като Лъже-Дмитрий I, са самозванци.

Но да се върнем няколко дни преди това събитие. Годината е 1606, а руските земи преживяват т. нар. Смутни времена. Патриархът на Ростов Филарет (1553-1633) е изпратен от цар Василий Шуйски в гр. Углич, за да прекара до Москва тялото на последния син на Иван Грозни – Дмитрий Иванович (по-късно станал известен като Дмитрий от Углич). Тленните останки на Дмитрий са транспортирани до Москва и положени в Архангелския събор в Московския Кремъл. Там е обявено, че те са недокоснати от разложението. Носят се слухове, че останките са чудотворни и хората започват да се тълпят в катедралата с надеждата да бъдат изцелени от болестите си. Но след като край гробницата на Дмитрий умира човек при неизяснени обстоятелства, достъпът до останките му е ограничен.

Когато Мария Нагая (1553-1611) – последната съпруга на Иван Грозни, вижда истинските останки при пристигането им в Москва, тя спира да говори за няколко часа и чак след като ковчегът е затворен, потвърждава, че това е тялото на сина ѝ. Това предизвиква сериозни съмнения около автентичността на останките.

Има и слухове, че при пристигането си в Углич патриарх Филарет убива 10-годишно момче на име Роман и слага тялото му в ковчега, за да имитира, че останките на царевича са "свещени" и недокоснати от разложението. Между другото, рожденото име на Филарет е Фьодор Романов – той е баща на Михаил Фьодорович, мъжа, който през 1613 г. става първия цар от династията на Романови. Така че Филарет също гледа своя интерес. След като тялото на Дмитрий вече е в Москва, всички самозванци, които са се правели на него, ще бъдат опровергани и няма да пречат на семейството на Филарет да вземе властта.

Но кой е Дмитрий и защо е толкова важен? И как умира?

Незаконният наследник

Дмитрий Иванович, последният син на Иван Грозни, има точно същите имена като първият син на царя – Дмитрий Иванович (октомври 1552 – 26 юни 1553), който е и първият царевич на руския трон. Руснаците никога не кръщават децата си на покойници, защото се боят, че това ще им донесе лош късмет. Защо Иван би го сторил?

Майката на Дмитрий – Мария Нагая, е шестата (или седмата) съпруга на Иван Грозни, за която той се жени през 1580 година. Тя е с 23 години по-млада от него. Според руските православни канони този брак е незаконен и децата, които са плод на подобен съюз, се смятат за копелета.

А къде са предишните жени на Иван? Някои от тях са отровени, а една – Анна Колтовская, е изпратена в заточение, но проблемът е с техните наследници. Към 1580 г. Иван има само двама живи синове: Иван (1554-1581) и Фьодор (1557-1598). И двамата са родени от Анастасия Романова (1530-1560) – първата и най-любима жена на Иван, която е и майка на първия му син Дмитрий.

Царевич Иван умира през 1581 година. Според ширещия се мит баща му е отговорен за смъртта му, но за това няма доказателства. При всички положения цар Иван IV си има достатъчно проблеми и без това: Фьодор е покосен от мистериозна болест, а без здрав наследник династията на Рюриковичи ще изчезне. През октомври 1581 г. Мария ражда Дмитрий – в същия месец, в който е роден и по-големият Дмитрий през 1552 година. Иван вероятно залага всички свои надежди на момчето. Той е последният му наследник, макар и незаконен.

Смъртта на едно жестоко дете

Когато Иван умира през 1584 г., Фьодор, който става следващият цар, не признава Дмитрий за наследник на трона. Той е третиран като копеле. Дмитрий и майка му са изпратени в Углич, далеч от Москва. Английският дипломат Джероум Хорси пише, че "бившата царица беше придружена от нейната свита и натоварена с рокли, бижута, храна, коне и т.н.". В Углич малкият Дмитрий живее като местния княз. Фьодор изпраща в Углич и високопоставения държавен служител Михаил Битяговски, който да следи действията на Дмитрий и майка му.

Съвременници на събитията отбелязват необичайно жестокия характер на Дмитрий. Английският посланик в Русия Джил Флечър пише: "Като малък всички качества на баща му започнаха да се проявяват у него. Той обича да гледа как се колят овце и добитък; да вижда как се прерязват гърлата им и от тях започва да тече кръв (а децата обикновено се боят от това) и да бие гъски и пилета с пръчка до смърт".

Дмитрий е намерен мъртъв на 15 (25) май 1591 г. в двора на двореца си в Углич с рана в гърлото. Наоколо в онзи момент няма никой и няма свидетели на случилото се.

Последният път, в който Дмитрий е видян жив, е да играе свайка – традиционна руска игра, при която в земята се забиват остри метални шипове. С него си играят още две момченца, които са синове на придворни дами на Мария. Детегледачките му и дойката му са наблизо, но твърдят, че не са видели какво е станало. Очевидно някой или нещо е пронизало гърлото на Дмитрий с шип.

Минути по-късно е намерено тялото на Дмитрий. Мария изтичва от двореца в двора и след като вижда тялото, започва да бие Василия Волохова – детегледачката на Дмитрий, с дървена пръчка. В същото време дойката Арина Тучкова започва да подозира, че Дмитрий може би се е наранил сам при внезапен епилептичен пристъп.

След като разбират за смъртта на Дмитрий, хората в Углич бият камбаната и бързо се събира тълпа. Мария, която все още е в яростна лудост, обвинява няколко души за смъртта на царевича. Те са Осип Волохов (синът на детегледачката на Дмитрий), Данила Битяговски (синът на Михаил) и Никита Качалов, които са в Углич, за да наглеждат Дмитрий и да помагат на Михаил. Въпреки че, очевидно, никой от тях не е в двора, когато Дмитрий е убит, тълпата ги бие жестоко и ги убива под претекст, че те са изпратени от Москва от Борис Годунов, който на практика управлява страната като зет на цар Фьодор.

Тялото на Дмитрий е отнесено в местната църква. Четири дни по-късно от Москва пристига набързо скалъпен комитет за разследване, начело на който е назначен Василий Шуйски.

Случаят Углич

Последвалите събития стават известни като "Случаят Углич". Комисията разпитва над 150 души в града, включително участниците в убийството на московските служители, изпратени да гледат Дмитрий. Основната цел на разследването е да опровергае твърдението на Мария, че Качалов и Битяговски са пратени, за да убият Дмитрий.

Веднага след разследването Шуйски информира Москва, че Дмитрий е смъртоносно ранен, докато играел свайка. Той притиска Мария да признае, че убийството на московските пратеници е незаконно и провокирано от нейните действия. След това тя е подстригана в монашество и пратена в Белозеровския манастир. Семейството ѝ, както и много хора от Углич, са заточени в Сибир. Много други са екзекутирани.

През 1606 г. обаче, след като митрополит Филарет пренася тялото на царевича в Москва, Василий Шуйски, който по онова време е цар, се кълне, че всъщност наистина хората на Борис Годунов убиват Дмитрий през 1591 година. През 1606 г. Мария Нагая, която вече е известна под монашеското си име Марта, е накарана да приеме тази версия и да се примири, че в ковчега всъщност е положено тялото на сина ѝ.

Защо Дмитрий вероятно не е убит

Тази версия остава официалната, а когато през 1613 г. на власт идват Романови, те също я приемат. Руските историци от XIX и XX в. обаче, включително велики умове, като Сергей Платонов и Руслан Скринников, твърдят, че Дмитрий не е убит и че първото разследване от 1591 г. е достигнало до правилни изводи.

Основната причина за това твърдение е, че ако Борис Годунов е искал да убие Дмитрий, той е можел да го направи много по-скрито – например да го отрови. Иван Грозни и синът му Иван най-вероятно са отровени, така че това е популярен начин за елиминиране на политически опоненти – вместо да се убиват посред бял ден.

От друга страна няма данни Дмитрий някога да е страдал от епилептични пристъпи преди това. Нещо повече – човек, който получава пристъп, не може да държи нищо в ръцете си и съответно е неспособен да се самонарани. Иван Крилов (1906-1996) – съветски специалист по криминология и съдебна медицина, е на мнение, че най-вероятно едно от децата, които са си играели с Дмитрий, случайно го е наранило с метален шип и моментално е избягало от страх. Случаят Углич продължава да е обект на спорове и до днес.

Ето и четири причини, поради които цар Иван е наречен "Грозни"!