Как децата на съветските лидери воюват във Втората световна война

Яков Джугашвили

Най-големият син на Йосиф Сталин Яков, който носи истинската фамилия на вожда – Джугашвили, посреща началото на Великата отечествена война като командир на артилерийска батарея в 14-и гаубичен полк на 20-а армия.

За него обаче войната продължава доста кратко. Още на 16 юли 1941 г., по време на боеве в Беларус, той попада в плен.

Немците бързо разбират кого са хванали и се опитват по всякакъв начин да го склонят да им сътрудничи. Яков отхвърля всичките им предложения с думите: "Срам ме е от татко, че останах жив".

За освобождението на старши лейтенант Джугашвили са организирани няколко спасителни мисии, но всички те завършват с провал. Немското предложение Яков да бъде заменен срещу генералите, пленени край Сталинград, което Сталин получава чрез Червения кръст, е категорично отхвърлено от съветския вожд. "Немците предлагат да разменим Яша за някой от техните… Как ли пък няма да се пазаря с тях! Не, на война – като на война", спомня си думите на баща си дъщерята на вожда Светлана Аллулиева.

След като не могат да използват необичайния си пленник за пропагандни цели, немците променят благосклонното си отношение към него с пределна жестокост. На 14 април 1943 г. Яков Джугашвили се хвърля на бодливата тел на концентрационния лагер Заксенхаузен, по която тече ток, и е застрелян моментално от един от охранителите. Дали сам е искал да сложи край на живота си, да избяга или пък тази смърт е организирана от самите немци остава загадка и до днес.

Василий Сталин

В началото на войната най-малкият син на Сталин Василий, който още през 1940 г. завършва училище за летци, служи в главния щаб на ВВС в Москва. Той не е доволен, че служи в тила и не иска хората да си мислят, че се е устроил добре заради баща си.

През лятото на 1942 г. Василий Сталин най-накрая успява да се уреди да бъде пратен на фронта, а през февруари следващата година е назначен за командир на 32-и Гвардейски изтребителен авиационен полк. Той участва активно във въздушните боеве, като има 26 бойни полета и лично сваля два вражески самолета.

"През февруари-март 1943 г. свалихме десетина вражески самолета. С участието на Василий – три, – спомня си командирът на една от ескадрилите в полка Сергей Долгушин. – При това тряба да бъде отбелязано, че като правило първи ги атакуваше Василий, а след тези атаки самолетите губеха управление и ние ги довършвахме. Според нашите закони можеше да бъдат зачислени като свалени лично от Василий, но той ги броеше за свалени в група. Веднъж му казах това, но той махна с ръка и каза: 'Не бива!...'".

На борда на изтребителя синът на съветския вожд лети винаги без парашут. Той решава за себе си, че няма право да попада в ръцете на врага жив.

Краят на войната полковник Сталин посреща като командир на 286-а изтребителна авиационна дивизия, която участва в Берлинската операция. Василий Йосифович е удостоен с над 10 награди, включително три ордена "Червено знаме" – един от най-почетните в Съветския съюз.

Вижте още: Каква е съдбата на потомците на Сталин?

Леонид Хрушчов

Леонид Хрушчов, синът на бъдещия ръководител на СССР Никита Хрушчов, става опитен летец много преди Втората световна война – той сяда за първи път зад щурвала на самолета през 1933 година. По време на съветско-финландската (Зимната война) той се записва като доброволец на фронта и извършва над 30 бойни полета на пикиращ бомбардировач Ар-2.

Хрушчов посреща войната срещу нацистка Германия в 134-и скоростен бомбардировъчен авиационен полк. Често му се налага да прави по 3-4 излитания дневно, като понякога дори не е покриван от изтребители.

На 26 юли 1941 г. неговият самолет, докато се връща от задание, е атакуван от група немски изтребители. Леонид Никитович успява да се добере до своите и да приземи надупчената машина, но при кацането силно уврежда крака си. "Самолетът падна на нос, т.е. преобърна се. Стрелецът-радист излезе през блистера, щурманът Блинов беше убит още във въздуха, а Леонид около час вися в смачканата кабина с главата надолу. С помощта на механиците едва го изкараха от кабината и го откараха в болница с тежко счупен крак…", спомня си този епизод неговият боен другар Виктор Фомин.

През зимата на 1942 г. Хрушчов се връща в строя и за проявените в боя храброст и мъжество е награден с орден "Червено знаме". Но той не иска да остава в бомбардировъчната авиация и след като преминава обучение, се качва на изтребител.

Последният бой на старши лейтенант Леонид Хрушчов е на 11 март 1943 г., недалеч от гр. Жиздра, на около 300 км от Москва. Тялото на сваления летец така и не е открито и той дълго време е част от списъка на изчезналите безследно.

Тимур Фрунзе

Тимур Фрунзе има двама именити родители. Той се ражда в семейството на известния революционер и народен комисар на отбраната Михаил Фрунзе, но в началото на 1930-те остава кръгъл сирак и е осиновен от приемника на Фрунзе на високия пост – Климент Ворошилов.

След като решава да свърже живота си с армията, Тимур Михайлович постъпва в специално артилерийско училище. Но го тегли към небето и през 1940 г. завършва за военен летец с отличие.

От Фрунзе може да излезе истински ас – по-малко от две седмици, след като заминава за Северозападния фронт в състава на 161-и изтребителен авиополк, той вече е направил 9 бойни излитания, свалил е два вражески самолета лично и още един в група.

Но съдбата не позволява на Тимур Михайлович да разгърне таланта си изцяло. На 19 януари 1942 г. в района на гр. Старая Русса той, заедно с бойните си другари, влиза в бой с група немски изтребители и е убит.

Братя Микоян

И тримата синове на Анастас Микоян, заместник-председателя на Съвета на народните комисари на СССР (главите на правителствата) участват във Втората световна война. Както е прието при децата на съветските вождове, те избират авиацията.

Най-големият син Степан участва в битката за Москва в редиците на 11-и изтребителен авиационен полк, като извършва 10 бойни излитания. Едно от тях за малко да завърши фатално. На 16 януари 1942 г. неговият Як-1 погрешка е свален от друг съветски изтребител. Летецът успява да приземи горящата машина "по корем". Обгореният Микоян, който е и със счупен крак, е закаран в полевата болница от жителите на селото.

През есента на 1942 г. Степан Микоян вече е излекуван и отново се издига в небето. Предстои му да участва в Сталинградската битка, където, както е посочено в характеристиката му, той "винаги е там, където се налага въздушният противник да не бъде допуснат до обекта или да се помогне на другар в тежко положение".

В същите боеве участва и най-малкия брат на Степан – Владимир, който завършва ускорен курс в школа за пилоти през февруари 1942 година. Владимир Анастасович е най-младият летец в своя полк – на 18 години той загива по време на първия си сериозен боен полет на 18 септември 1942 година.

След гибелта на брат си Степан е отстранен от полети временно. Има версия, че Сталин вика сина си Василий, който е командир на 32-и Гвардейски авиополк, в който служи най-големия Микоян, и му казва: "Тимур Фрунзе загина, Леонид Хрушчов загина, Владимир Микоян загина, опази поне този…".

Въпреки това до края на войната капитан Степан Микоян извършва още няколко десетки бойни полета и участва в съпровождането и охраната на особено важни самолети и влакове.

Третият брат в семейство Микоян – Алексей – също успява да остане жив. В състава на 12-и гвардейски изтребителен авиополк, той извършва 19 бойни полета, но в края на 1944 г., заради неизправност на колесник при кацане, той е ранен (засегнати са гръбнакът и лицето му). След като излиза от болница, той все пак се връща в небето и лети успешно чак до самата Победа.

Разказваме ви още каква е съдбата на племенниците на Хитлер, попаднали в съветски плен!