Лев Толстой остава сирак много рано – майка му, княгиня Мария Николаевна Волконская, умира от "родилна треска" (инфекциозно заболяване, което се получава при раждането) през 1830 г., когато Лев е едва на 2 годинки. През 1837 г. внезапно си отива и баща му, Николай Илич.
Свободни източници
Малкият Лев, неговите трима братя и една сестра, са оставени на грижата на роднини. Независимо от загубата на родителите си, Толстой си спомня с топли чувства за детството си: "Кое време може да е по-хубаво от времето, когато двата най-добри добродетели – невинната веселост и безпределната нужда от любов – са единствените подбуди в живота".
Държавен музей на Л. Н. Толстой
"Като дете Лев Николаевич се отличаваше с особена жизнерадост; той бе някак лъчезарен – спомня си сестра му Мария. Понякога дотичваше в стаята с неговата радостна усмивка, все едно е направил откритие, за което иска да каже на всички. Обичаше да се шегува. Винаги беше нежен, ласкав, отстъпчив: никога не беше груб. Ако го прегръщахме, започваше да плаче. Ако братята му го обидеха, отиваше някъде настрана и плачеше. Но живя дружно с братята си през целия си живот".
Legion Media
На 12 години Толстой, братята и сестра му се местят от семейното имение в Ясная поляна в Казан при семейството на леля им Пелагея Илинична Юшкова. Домът ѝ е един от най-гостоприемните и порядъчни в Казан. Именно там Толстой започва да учи при частни учители. С възпитанието му се занимава френски гувернант.
Музей на Лев Толстой в Казан
Младият Лев Николаевич демонстрира изключителни способности в овладяването на чужди езици – той научава английски, немски и френски, а през 1842 г. постъпва във факултета за източни езици на Казанския университет. Учението бързо му доскучава и той така и не завършва университета. Между другото, той жъне успехи, но далеч не в научната сфера.