Стоманеното сърце на Родината - именно така в продължение на целия ХХ век са наричали Магнитогорск, главния център на черната металургия на СССР. Според руските мерки този южноуралски град, построен на границата между Европа и Азия, е доста малък – само 413 000 жители. Само че още през първите години на съществуването на Магнитогорск в него пристигат специалисти от Европа и САЩ. Целта на посещението им е да участват в строителството на Магнитогорския металургичен комбинат (ММК), а също и на жилища за металурзите.
Градът край Магнитната планина
Градът дължи съществуването си на Магнитната планина. Според съвременни оценки близо половин милиард тона висококачествена желязна руда е била концентрирана на площ от около 25 квадратни км преди началото на добива. Съдържанието на желязо в най-добрите руди е достигало 70%. Сега по-голямата част от планината е съборена и почти не е останала суровина.
В продължение на век и половина добивът на суровината тук е имал примитивен и хищнически характер, докато през 1929 г. властите в СССР не подписват указ за строителството на металургичен комбинат. Така в уралската степ израства завод, който става флагман на черната металургия на страната.
Американците са изпреварени
В строителството се включват хиляди граждани от целия СССР. За проектирането на основните съоръжения са привлечени чуждестранни инженери, основно американци и германци. Тук е работил и бъдещият лидер на Германската демократична република Ерих Хонекер. На грандиозния строеж пристигат освен това словаци, българи, италианци, финландци, румънци, турци и поляци.
На 14 март 1930 г. е сключен договор с американската фирма Arthur G. McKee & Co от Кливлънд за проектиране на доменна пещ №1.
Американците не са вярвали в бързото изпълнение на проекта. Артър Макки казва: "Вие искате да се движите с пълна пара. Бързате прекалено. Най-големият в света металургичен завод - нашият американски "Джери" - го строиха 12 година и половина. Добавете още 11 години за проектирането му. А вие се надявате за три години да пуснете комбинат!".
Строителите на Магнитка скоро чупят рекорди като се опират на чуждестранни постижения и ускорено попълват празнините в знанията за инженерното дело. Първата доменна пещ е проектирана само за три месеца, а полагането на основите ѝ е на 1 юли 1930 година. Още на 1 февруари 1932 г. доменна №1 дава първия чугун. От този ден започват да се броят трудовите дни на ММК.
Историята на самия град пък се води от 30 юни 1929 година, когато на местната железопътна гара пристига първият влак.
Задействани са германци
Първите жители на Магнитогорск са настанени в бараки. Властите обаче прекрасно разбират, че заради потребностите на растящия град са необходими стотици хиляди квадратни метра типови жилища, които да могат да се изградят за скъсени срокове. Този проблем стои остро не само в Магнитогорск: през годините на първия петгодишен икономически план (1928-1932) в СССР е обявен курс на форсиране на индустриализацията, което пък поражда необходимостта от жилища за работниците, които повсеместно строят заводи. Вниманието на ръководството на страната привличат германските поточно-конвейерни технологии. Докато през 1920-те години в СССР жилищните сгради са строени от тухли, в Германия те са се издигали от големи блокове, което е било и по-лесно, и по-евтино, пък и по-бързо.
През 1930 г. в Москва е поканен Ернст Май, архитект от Франкфурт на Майн, който пристига заедно с група единомишленици, за да прилагат на практика принципите на рационализма на големите строежи в Магнитогорск, Нижни Тагил, Новокузнецк и още над десетина града.
В проектирането на Май всичко е организирано като конвейер за сглобяване във Ford. А предварително създадените шаблони на застрояването на кварталите позволява да се планира разбивката на територията на бъдещите селища и бързо да се правят цели скици на генералните планове на градовете. Впоследствие методът на строителното оформяне, разработен от Май, се използва от съветските проектанти и се прилага по целия Съветски съюз.
Между другото в СССР се стремят да направят още по-евтино и без това нискобюджетното строителство, затова жилищните сгради на Май в Магнитогорск са предавани и заселвани без водопровод, канализация, кухни (които не са и били планирани), а понякога без вътрешни прегради. Това разбира се никак не е радвало архитекта.
Благодарение на Май в града се появява квартал №1 на ул. "Пионерская": над 30 четириетажни типови обекта, разположени според принципа на линейното застрояване - перпендикулярно на транспортните артерии на града.
В Магнитогорск е построен и така нареченият "Германски квартал", който е издигнат след Втората световна война от пленени германци, унгарци, румънци и други затворници (през Магнитогорск минават около 10 000 чуждестранни военнопленници). Те издигат дву- и триетажни сгради, облицовани с камък, характерни за Германия и страните от Източна Европа. Днес според магнитогорци този район е най-живописният в града.
Олга Гачкова
А за да не се забравят първите жилища, в града е останал паметникът "Първата палатка", който е открит през 1966 година.
Италианските локомотиви
През 1932 г. за нуждите на ММК заводът "Савиляно" от италианския град Торино създава 26 дизелови локомотива. Някои от тях и досега са в движение и са сочени за най-старите функциониращи локомотиви на територията на бившия СССР.
Днес Италия е най-големият клиент за продукцията на ММК в Европа. Нейният дял е 24% от общия обем на експорта на предприятието.
Тилът за фронта
Според статистиката всеки трети снаряд и всеки втори танк в СССР по време на Великата отечествена война е направен от магнитогорски метал. За да се почете приносът на металурзите в победата, в града е издигнат паметник "Тилът за фронта", който е станал негова архитектурна доминанта.
Този монумент, чийто автор е Лев Головницки, е открит през 1979 г. и поставя началото на триптиха на най-големите съветски паметници на Победата. Счита се че мечът, който е "изкован" в Магнитогорск, е издигнат нагоре от Родината-майка на Мамаев курган във Волгоград, а Воинът-освободител е свалил в Трептов парк в Берлин.
Магнитогорск не е изгубил популярността си сред чуждестранните инженери, те редовно пристигат тук, за да споделят руския опит. Между другото градът е в състояние да очарова всички, които ценят индустриалната романтика: по неговите улици, къщи, паметници и обекти може да се изучава историята на развитието на тежката промишленост в СССР.