Какво е имало някога на мястото на мавзолея на Ленин? (СНИМКИ+КАРТИНИ)

Алевизов ров

Първият владетел, който започва да строи на Червения площад, е великият княз Василий III, бащата на Иван Грозни. А под "Червения площад" имаме предвид зоната точно до стените на Кремъл, построен от италиански архитекти в края на XV век.

Василий III заповядва около Кремъл да се изкопае ров, който да се напълни с вода от река Неглинная. Италианският архитект Алевиз Новий (Алевиз Фрязин, познат в Русия и като Алевиз от Италия) ръководи инженерните работи по рова, затова започват да го наричат "Алевизов ров". Завършен е през 1591 г. и съществува като отбранителна структура поне до късния XVI в., когато част от него е източена.

Трябва да се отбележи, че официалното православно име на храма "Свети Василий Блажени" е "Покров на Пресвета Богородица на рова" – единственото име, в което ровът на Алевиз все още се споменава. Това е така, защото през 1561 г., когато храмът е построен, той е точно до рова.

Зоологическата градина на Иван Грозни

В средата на XVI в. част от рова между Николската и Спаската кула – където през 1924 г. се появява мавзолеят на Ленин – е източена, а Иван Грозни я използва, за да държи в нея лъвове и лъвици, подарени му от Мария I Тюдор.

Известно време тук живее и слон, подарък от персийския шах Тахмасп I. Животното се храни добре, а персийският му пазач получава добра заплата, което разгневява бедните московски граждани. Когато през 1570 г. в Москва пламва чумна епидемия, мнозина обвиняват слона. Така че той и пазачът му са изпратени в Тверска област.

В рова през XVII в. живее още един слон, подарък от Абас II за Алексей Михайлович, но умира от недохранване.

Алевизовият ров се използва още веднъж за отбранителна структура по време на управлението на Петър Велики, но отново е източен през 1770-1780-те години. Към началото на XIX в. той е пълен с боклуци и развалини. Александър I заповядва част от Червения площад да се запълни с почва.

Трамвайна линия

За почти 100 години мястото, където сега се издига мавзолеят, е равно. През 1909 г. на Червения площад е поставена трамвайна линия – в центъра на Москва вече има проблем с трафика, така че властите опитват да облекчат транспортната мрежа на града с пръстеновидно оформление с полагане на радиални трасета. Но веднага избухва скандал.

Първоначално линията пресича Червения площад близо до Горните търговски редове (където сега се намира универсалният магазин ГУМ). Ядосани от разрушаването на облика на града от съвременните машини, членове на Императорското руско археологическо дружество пишат колективно писмо до московските власти: "Кой позволи подобно ужасно деформиране на това прекрасно място в Москва? Гледката към паметника на Минин и Пожарски, църквата "Св. Василий Блажени", Спаските порти и Кремъл е прорязана от виещи се линии проводници и е блокирана от стълбове!" От друга страна обаче московската интелигенция е категорично против премахването на трамвайната линия, а градските търговци също не искат да се спира трамваят, защото им гарантира постоянен приток на клиенти към Червения площад.

В крайна сметка линията е преместена по-близо от Кремълската стена. Ако сега съществуваше, щеше да минава точно до мавзолея. И за известно време наистина минава край него - до 1930-те, когато съветите трябва да почистят Червения площад, за да провеждат огромните си военни паради.

Некрополът на Кремълската стена

През октомври 1917 г. в Москва се случва въоръжено болшевишко въстание, което продължава от 25 октомври до 2 ноември. Загиват хиляди, а бунтът приключва с победа за болшевиките. Една от първите заповеди на новите власти в болшевишка Москва е да се организира тържествена погребална церемония за най-изтъкнатите загинали революционери.

На 8 ноември 1917 г. между трамвайната линия и Кремълската стена са изкопани два 72-метрови гроба. На 10 ноември 1917 г. в тях са погребани 238 ковчега. На този ден в Москва са затворени почти всички заводи и места за забавление. На откриването на некропола, след речта на Владимир Ленин, хор изпълнява кантата по поемата на Сергей Есенин "Спете, възлюбени братя, в светлината на нетленните гробници". Погребението приключва по здрач, а гробовете са запълнени до следващата сутрин. През следващите седмици са погребани още две тела.

По-късно до стената са изкопани още 15 масови гроба – общо тук са погребани около 300 души. През 1928 г., след като е построен мавзолеят, погребенията на "обикновени революционери" са преустановени. Вече тук се полагат само най-изтъкнатите съветски и чуждестранни комунисти – Сергей Киров, Максим Горки, Георгий Жуков, Леонид Брежнев и други. В некропола има общо над 400 ковчега.

През 1917 г. в центъра на некропола, точно зад мястото на мавзолея, е поставена трибуна – болшевиките я използват за публични събития. Освен това по заповед на Ленин в първите години след революцията от часовника на Спаската кула два пъти дневно звучи погребален марш в чест на загинавалите за революцията – в 9 сутринта и в 3 следобяд.

Паметник на работника

До 1922 г. трибуната е преустроена – с по-малка и червена тухла, за да съответства на Кремълската стена. До нея е издигнат и временен паметник, наречен "Работник" – създателят, скулпторът Фридрих Лехт (1887-1961), го прави от гипс. Паметникът изобразява работник, стоящ до наковалня, с чук, подпрян на краката му. Вдигнатата му ръка държи работната му шапка, оправяйки поздрав за Революцията. Фигурата на работника е 4,3 метра.

Паметникът продължава да стои на мястото си, когато Ленин умира, и остава дори когато се появява първият дървен мавзолей, а трибуната е свалена. Но през май 1924 г., когато започва строежът на втория дървен мавзолей, "Работникът" е премахнат и вероятно унищожен заради материала, от който е направен – не са открити следи от тази скулптура.