Каква част от СССР остава окупирана от германците след падането на Берлин?

По обед на 25 април 1945 г. Червената армия затваря обръча около Берлин и започва да се готви за решителния щурм на столицата на нацистка Германия. По това време съветските войски са успели да освободят от противника териториите на Полша, Румъния, България, Унгария, голяма част от Югославия, Източна Австрия и Северна Норвегия. Колкото и невероятно да изглежда обаче към този момент, част от територията на самия СССР все още е под контрола на Третия райх.    

Около 400 000 войници от групата армии "Север" се оказват откъснати в Западна Литва (Курландия), когато на 10 октомври 1944 г. части на съветската 51-а армия излизат на крайбрежието на Балтийско море в района на град Мемел (Клайпеда). Така се създава "Курландският котел", който просъществува чак до самия разгром на нацистка Германия.

Обсадената крепост

При все това положението на германските войски, блокирани в Прибалтика, не е  катастрофално. Те продължават да държат под контрол големите пристанища Лиепая и Вентспилс, а съветският Балтийски флот в този момент не е в състояние да попречи на Кригсмарине (така се наричат военноморските сили на Германия през периода 1935-1945 г.) ефективно да снабдява изолираната групировка с провизии, боеприпаси и резерви.     

"Със заповед на командващия групата армии "Север" (генерал-полковник Фердинад Шьорнер) беше забранено да се използва изразът "Курландски котел", спомня си командирът на противотанковия разчет Готлоб Бидерман: "Дори се носеха слухове, макар и непотвърдили се по мои данни, че всеки войник може да получи смъртна присъда, ако се разчуе за нашата безнадеждна ситуация в този "котел". От времето на унищожаването на 6-а армия в Сталинград тази дума имаше зловещ скрит смисъл за неминуема и неизбежна катастрофа... Официалното название за армията, попадналата в капана, стана изразът "Курландският плацдарм"."

Първите опити да бъде разгромена групата армии "Север" са направени веднага през октомври, но те приключват с неуспех. "Обстановката там беше непоносима, та цяла Курландия е само блато", с голяма горчивина разказва  свързочникът на артилерийския полк на 8-и Естонски стрелкови корпус на Червената армия Петер Кюперсеп: "За да може техниката да премине, се налагаше направо в блатото да се правят специални настилки. Без тях техника изобщо не можеше да се придвижва. Като затъне минометът, ни се налагаше сами да вадим 122-милиметровите мини, след това да поставяме самото оръдие на трупи, за да може отново да се стреля".  

След като успяват да отхвърлят настъплението на съветските войски, германците започват бързо да се окопават в Западна Латвия. На сравнително неголям фронт от 220 км те създават дълбоко ешелонирана отбрана с телени и минни заграждения, както и противотанкови ровове. "Целият "Курландски котел" беше изринат от траншеи. Превземаме една траншея, а веднага след нея идва втория линия и сякаш те нямаха край", спомня си командирът на картечния взвод на 8-и Естонски стрелкови корпус Михаил Салтиков. 

Хитлер изобщо не се е канел да отстъпи Курландия на Сталин. Тъкмо обратното, тя е трябвало да стане кост в гърлото на съветското командване и постоянно да привлича сили на Червената армия. Планирало се е в подходящ момент оттам да бъде нанесен мощен удар по фланга на настъпващите на запад съветски войски.

Ликвидирането на "котела"

Червената армия пък решава да не се бави в Латвия. След като заделя достатъчно сили за запазването на "котела", тя продължава да развива настъплението си към сърцето на Германия. Съветските войници на шега наричат блокираната група армии "Север" (преименувана на 25 януари 1945 г. в група армии "Курландия") "лагер за въоръжени военнопленници".

При все това чак до края на март 1945 г. съветските войски дори с ограничени сили предприемат опити да ликвидират "котела". Те успяват да напреднат много малко, а в същото време търпят големи загуби. Отделни съветски дивизии успяват да се откъснат съществено напред, но по правило попадат в обкръжение и са принудени с боеве да се придвижат до своите.

С приближаването на Червената армия към столицата и централните райони на Третия райх, а също и със засилването на активността на съветския военноморски флот в Балтийско море, "Курландия" започва да изпитва сериозни проблеми със снабдяването. Връзката с "голямата земя" става все по-слаба и пълната евакуация в Третия райх на групировката се очертава като неизпълнима задача.

"Боеприпасите не достигаха. На нашите артилерийски батареи беше разрешено да изразходват само определен лимит снаряди на ден. На картечарите им бе позволено да откриват стрелба само на къси редове. Изразходването на цяла картечна лента беше позволено, само когато се отразяваше атака. Нашите най-нови пушки, създадени неотдавна и доставяни на войските през последните месеци на войната, понякога се оказваха безполезни, ако патроните за тях свършеха", спомня си Бидерман. 

След капитулацията на Германия групата армии "Курландия", начело със своя последен командващ, генерал Карл Хилперт, се предава. "На нас първи германците ни дадоха да разберем, че войната свършва",  разказва морският пехотинец Павел Климов за събитията от 9 май: "Ние вървяхме покрай брега. Не разбирахме защо е този голям шум, това ликуване по протежение на германските траншеи. Оказва се, те научили, че войната е приключила. По фойерверките и стрелбата във въздуха разбрахме, че това е краят. Чак след това радиостанцията получихме заповед да отменим операцията. Радостта беше голяма".

Общо 42 генерали, 189 000 войници и офицери на противника попадат в съветски плен. Няколко хиляди успяват да се евакуират в Германия от Лиепая и Вентспилс преди тези пристанища да бъда завзети от Червената армия или да избягат с подръчни транспортни средства в Швеция.

Има и такива, които не се предават. На 22 май отряд от 300 войници на 6-и корпус на СС, който си е пробивал път към Източна Прусия, се натъква на подразделение на Червената армия и е напълно унищожен. Командирът на корпуса обергрупенфюрер Валтер Крюгер се застрелва по време на сражението.

Мнозина от оказалите се в "котела" латвийски колаборационисти, по-специално от 19-а доброволческа пехотна дивизии СС (2-а латвийска), бягат в горите, за да водят партизанска война срещу съветската власт. Някои от така наречените горски братя действат в Прибалтика чак до началото на 1950-те години.

Разказваме ви повече за "Горските братя": трън в очите на Съветите!