Какво работят децата в Руската империя?

Следете нашето съдържание чрез иновативната руска услуга Telegram! Всички наши най-нови и актуални текстове пристигат директно на вашия телефон! Ако Facebook откаже да споделя нашите публикации, ние винаги сме с вас в Telegram!

В руския език думата "дете" (ребёнок) споделя един и същ корен с "работа" (работа) и "роб" (раб), което намеква за факта, че родителите обикновено карат децата си да вършат домакинска работа. За съжаление, в определени исторически периоди робството придобива много по-буквално значение. Такъв е случаят с XVIII-XIX в., когато наемат деца в заводи и мини, понякога в ужасяващи условия на труд.

В селска Русия векове наред възрастта се измерва в седемгодишни интервали. От раждането до 7-годишни децата се третират предимно като деца. Възлагат им се прости домакински задължения и малко по малко се учат да помагат на родителите си в ежедневието. Въпреки това, когато детето навърши седем години, то става ребёнок – малък човек, който вече има някои – макар и малки – отговорности.

Няма съмнение, че детето трябва да се подчинява на своите родители и баби и дядовци. И така, на седмия си рожден ден момчетата получават първите си панталони и ризи, а момичетата – първите си рокли и започват работа на пълен работен ден като селски деца.

Какво правят селските момчета

В наши дни не е нищо особено, ако майка помоли сина си да измие чиниите или пусне прахосмукачка, но в Стара Русия това е немислимо – всички домакински задължения са строго разделени по пол.

Едно от първите неща, на които момчетата се учат, е да правят лапти (брезови обувки) и плетени кошници. Плетенето на лапти или кошници с брезова кора не е много сложно, но е занаят, който изисква усърдие и постоянство – две качества, от които руските селски деца със сигурност ще се нуждаят в живота си. Освен това лаптите бръзо се износват, така че руските мъже и момчета прекарват голяма част от времето си извън основната си работа в това да правят нови лапти за семействата си.

Момчетата се учат и да правят обикновени дървени играчки за себе си и по-малките си братя и сестри. Бащите им ги учат и на основни риболовни и ловни умения. Отглеждането на добитък – ресане, миене и доене на крави – е скучна работа както за момчетата, така и за момичетата. Но една от основните работни сили в едно селско семейство е конят. Пашата му през нощта е отговорност на момчетата. Затова от малки ги учат да ги впрягат, поят и яздят, както и да управляват каруцата седнали или изправени. Някои момчета стават майстори на хамути – незаменимо умение в селото.

В селското стопанство работата също е специфична според пола: докато мъжете работят на полето, жените се грижат за градините в задния двор (с изключение на времето за прибиране на реколтата, когато всеки, който можеше да жъне, е на нивата). Съответно момчетата отрано помагат на бащите си в оранта – дори и да са твърде малки, за да орат; бащата може да сложи момчето на браните за тежест. Когато стане на около 12 години, на момчето се дава малък парцел в полето, за който да се грижи само. До пубертета такова момче вече е опитен фермер.

Когато станат юноши, те могат да научат и някой полезен занаят – да станат пастири, земеделци, дърводелци или да изберат която и да е професия, стига тя да подходяща за селянин. За момичетата, които обикновено остават в селото, нещата стоят различно, тъй като на жените е забранено да работят и да се занимават със занаяти до втората половина на XIX век.

Какво правят селските момичета

По традиция в Русия пъпната връв на новородено момиче се прерязва с вретено. Този ритуал цели да свърже момичето с преденето от първите секунди в живота му. Ако сте момиче, родено в селско семейство, навиването на вълна на хурка вероятно ще е едно от основните ви занимания. До петгодишна възраст едно момиче обикновено вече е сравнително опитно в това и така е полезно за семейството от по-ранна възраст, в сравнение с момчетата.

Други женски задължения в домакинството са метене на пода, миене и чистене на пейките, тупане и почистване на черги, чаршафи и възглавници. Момичетата се учат да перат с луга, която се прави с накисната пепел от печката. След това прането се изплаква в течаща речна вода. Тези задължения правят младите селски девойки много по-силни физически от днешните момичета.

Гледането на малки деца също е работа за младите дами. Те се учат да им правят парцалени кукли, да рецитират детски стихчета, приказки за лека нощ и да пеят приспивни песнички. Едно момиче умее да повива бебе, да го храни с кухи животински рога (древна версия на бебешко шишенце), както и как да му направи залъгалка от парче плат и сдъвкан хляб. Често, след като навършат 11-12 години, момичетата работят, като гледат бебета в семейства на други селяни в същото село.

Ужасяваща експлоатация на детски труд

С настъпването на индустриалната революция в средата на XVIII в. детският труд става нещо обичайно. При липсата на закони, регулиращи тяхната работа, децата – предимно тийнейджъри – са жестоко експлоатирани. Използването им като обикновени роби, за съжаление, е често срещано явление в много страни по света по онова време и Русия не е изключение.

Трафикантите на деца в предреволюционна Русия ги купуват от бедни селски семейства, които не могат да подсигурят многобройното си потомство. За момче или момиче един неморален селянин може да получи 2-3 рубли – през XIX в. толкова струва една шапка или нощувка в среден клас хотел. Родителите дават на детето дрехи и провизии за пътя и се сбогуват с него – често завинаги.

При пристигането си в Санкт Петербург или Москва децата се продават като работна ръка на търговци и собственици на фабрики – на два или три пъти по-висока цена, спрямо платената на родителите. Момичетата, в най-добрия случай, биват "наемани" в магазини или като готвачки и камериерки. За момчетата е по-трудно, тъй като тях обикновено ги "наемат" собственици на фабрики. Въпреки че има определени правителствени проверки, които могат да спрат експлоатацията на детския труд, няма закони, които действително да го регулират.

Например в Томск, в кибритената фабрика на семейство Кухтерин, децата пълнят дървени кутии с кибрит. Кутийки трябва да се пълнят, без нито една клечица да падне на пода – всяка паднала клечка води до глоба, която се взема от заплатата на детето. Децата работят по 12-14 часа с почивка само за обяд и още една за следобеден чай.

Като цяло руските бизнесмени, които използват детски труд, не се интересуват особено от благосъстоянието, здравето или образованието на децата. Ако децата не са полезни – добре, просто биват уволнени – и тогава момчетата се включват в редиците на просяците или дребните престъпници, а момичетата, в най-лошия случай, стават проститутки.

В началото на 1880-те години правителството обръща внимание на ситуацията и през 1882 г. Държавният съвет приема закон, наречен "За непълнолетните, работещи в заводи, фабрики и занаятчийството". Той забранява работата за деца под 12 години, ограничава работното време до осем часа на ден (не повече от четири часа без почивка) за деца на възраст 12-15 години и забранява нощните смени (от 21 часа до 5 часа сутринта) и работата в неделя. Детският труд в опасната промишленост също е забранен.

Законът обаче не влиза в пълна сила незабавно и не се прилага за всички индустрии – лобито на използващите на детски труд все още е твърде силно. Собствениците на фабрики лъжат за възрастта на децата и подрастващите работници, за да отговарят на закона, и така прикриват използването на детски труд. 20 години след приемането на закона, през 1903 г., заводски инспектор в района на Санкт Петербург заявява: "Много тухлени фабрики наемат работници на възраст под 15 години и тези непълнолетни работят наравно с възрастните – тоест до 11,5 часа на ден."

Статистиката за първото десетилетие на ХХ в. показва постоянен ръст в използването на детски труд, независимо от законите. В столиците и големите градове се извършват проверки, но в провинцията децата са експлоатирани независимо от закона. Едва болшевиките през 1918 г. приемат първия Кодекс на труда, който напълно забранява всякакъв труд на лица под 16 години.

Вижте как изглежда Москва по времето на Лев Толстой!