Как един православен руски архиепископ и лекар е награден от Сталин

Следете нашето съдържание чрез иновативната руска услуга Telegram! Всички наши най-нови и актуални текстове пристигат директно на вашия телефон! Ако Facebook откаже да споделя нашите публикации, ние винаги сме с вас в Telegram!

Валентин Войно-Ясенецки става доктор по медицина през 1915 г., а доктор по богословие – през 1959 година. Той лежи в затвора и работи като хирург по време на няколко войни. Сред народа е по-известен като архиепископ Лука – този сан той приема през 1946 г., когато става и лауреат на Държавната награда на СССР, известна още като Сталинската награда…

Как Валентин Войно-Асенецки става лекар

Войно-Асенецки е роден през 1877 г. в кримския град на Руската империя Керч. Баща му работи като фармацевт и произлиза от  русифицирано полско благородническо семейство. По-късно семейството се мести в Киев, където Валентин завършва гимназия и, колебаейки се между изкуството и медицината, избира второто като най-обществено полезната дейност.

През 1904 г. той става лекар на фронта на Руско-японската война (в състава на Червения кърст), където оперира ранени войници. След това работи като лекар в болници из цяла Русия и едновременно с това развива научна дейност – пътува до Москва и Петербург, за да работи в библиотеките, пише статии и публикува доклади. Той успява да защити дисертация и да стане доктор на медицинските науки, след като вече има жена и деца.

През 1917 г. Валентин и семейството му заминават да оборудват болница в Ташкент –жена му е диагностицирана с туберкулоза и той се надява, че южният климат ще ѝ помогне да се излекува. В Ташкент Войно-Асеницки е настигнат от революцията и от Гражданската война. Той оперира ранените и едновременно с това преподава в катедрата по оперативна хирургия в току-що създадения Туркестански университет.

Как Валентин става Лука

Валентин е възпитан в православните традиции, но истинският духовен обрат у него се случва през 1919 г., след като жена му умира. Църковните йерарси му предлагат да стане свещеник и той се съгласява с готовност, като се замонашва и приема името Лука. Вече в расо и с кръст на шията той ходи и на работа и в болницата, а преди операция задължително кръсти себе си и пациента. Още през 1923 г. му предлагат да оглави Ташкентската епархия, след което, като действащ епископ, той е принуден да напусне длъжността си под натиска на органите за сигурност.

От този момент нататък Лука започва да има проблеми със съветската власт. Арестуват го по време на служба и го карат на разпит в Москва, където той абсолютно искрено казва, че "властта на работниците е най-добрата и най-справедлива форма на власт" и идеите на комунизма са му близки, но категорично не одобрява революционния метод и насилието. В автобиографията си Лука си спомня, че един чекист се опитва да разбере дали той е приятел или враг на съветската власт. "И приятел, и враг", му отговаря Лука. "Ако не бях християнин, вероятно щях да стана комунист. Но вие оглавихте гонение срещу християнството, затова, разбира се, аз не съм ваш приятел".

Разколебани, органите пращат Лука на заточение в Сибир за две години. В забутания Туруханск Лука става единственият лекар в болницата, докато научните му работи по хирургия се печатат в чуждестранни журнали.

Получава Сталинската награда като свещеник 

Още по време на Руско-японската война, преди откриването на антибиотиците през 1920-те, Войно-Асенецки започва да изучава как с хирургични методи може да се противостои на гнойните процеси, които убиват много ранени и оперирани хора.

Валентин продължава своите проучвания и търсене на отговори и по време на Гражданската война, а докато е заточен в Сибир той най-накрая започва да пише труда на своя живот – "Очерци по гнойна хирургия". Тази монография е първата енциклопедия в своята област, като при това авторът привежда много реални примери от практиката си.

Лука вече не ръководи никаква църковна катедра, но продължава да служи и да проповядва. През 1937 г., когато започва големият терор на Сталин, Лука е арестуван за трети път – за религиозна дейност, но по една щастлива случайност присъдата му е доста мека – пет години заточение в Сибир.

Войно-Ясенецки започва да работи във военната болница и в началото на 1940-те става главен консултант на всички болници в Красноярския край и едновременно архиепископ на Красноярск. Той иска да бъде пратен на фронта на Втората световна война, но независимо от големия му опит е оставен в заточение. Тогава той започва да събира средства за помощ на фронта.

А през 1946 г. става единственият свещеник, удостоен с една от най-висшите форми на поощрение на гражданите в СССР – Сталинската награда. Наградата му е присъдена именно заради неговите "Очерци по гнойна хирургия" и други научни трудове. Сериозната сума, която му се полага заедно с наградата, е дарена на детски домове.

След наградата патриархът праща Лука да служи в кримския Симферопол – там той започва да консултира военната болница, но през 1955 г. ослепява и вече не може да се занимава с хирургия, но продължава да проповядва. Обиколил цяла Русия, през 1961 г. той умира именно там, където е роден – в Крим.

Как Лука става светец

През 1921 г. в Ташкент Войно-Ясенецки е призован като експерт по изфабрикуваното "дело на лекарите", обвинени, че нарочно причиняват гнойни инфекции на войниците в Гражданската война. Биографът на Войно-Асенецки, Марк Поповски, в книгата си "Животът и житието на Войно-Ясенецки, архиепископ и хирург", цитира невероятен диалог по време на разпита. Обвинителят пита: "Как така нощем се молите, а денем режете хора?". Отговорът на Лука предизвиква смях и аплодисменти: "Режа хора, за да ги спася, а в името на какво Вие режете хората, гражданино обществен обвинител?". Тогава обвинителят решава да играе ва банк и пита: "Как така вярвате в Бог, попе и професоре Асенецки-Войно?" Нима сте го виждали, своя Бог?". Тук Лука го парира гениално: "Бог наистина не съм виждал, гражданино обществен обвинител. Но съм оперирал много мозъци и, отваряйки черепната кутия, никога не съм виждал там и ум. И съвест също не съм намирал там".

"Професор-епископ, обединил в ръцете си кръста и скалпела", пише за него Поповски. Личността на този човек така пленява биографа, че в продължение на 20 години, докато пише книгата за него, Поповски – атеист, който по-рано пише за учените и науката, започва да вярва в Бог.

"Нито веднъж не съм го виждал гневен, избухлив или просто раздразнен", пише Лев Ошанин, който работи като лекар в Ташкент под негово ръководство. "Никога на лицето му не съм зървал досада, недоволство, че го безпокоят напразно (от гледна точка на опитен хирург). Точно обратното, чувствах пълната му готовност да помогне". Той не се дразни дори, докато седи в ареста, без да знае каква ще е съдбата му по-нататък.

Лука винаги е бил честен и смел – открито се моли и проповядва, окачва икони – дори в най-страшните години на гонения срещу църквата. "Човек с безкористна вяра, несломима воля и преданост към дълга", пише за "колегата" си съветският протойерей и дисидент Александър Мен. Той смята Войно-Ясенецки за истинска личност.

След разпадането на СССР, през 1995 г., той е признат за местно почитан светец в Крим и Красноярск, а 5 години по-късно и за общоруски светец "новомъченик и изповедник".

Имате ли представа какво означават различните цветове в руското православие?