Хулигански комунизъм: Защо болшевиките забраняват първото си пропагандно представление?

История
ОЛИВЪР БЕНЕТ
Въпреки че е революционен и футуристичен шедьовър на Маяковски, Майерхолд и Малевич, "Мистерия Буф" е първата жертва на съветската цензура.

В един топъл ден преди сто години малка група приятели слушат първата по рода си пиеса на съветски драматург. Поетът Владимир Маяковски чете "Мистерия Буф" на група, включваща комисаря по просветата Анатолий Луначарски и известния театрален режисьор Всеволод Майерхолд.

Пиесата е агресивно произведение на болшевишката пропаганда и е трябвало да бъде показана в Петроградската консерватория през 1918 г. с три представления с декори и костюми, дело на Казимир Малевич. Този първи спектакъл на съветския театър се е очертавал като пълен бляскав успех, след като трима гиганти радикални артисти отбелязват с него първата годишнина от революцията. Нещата обаче не се получават добре.

Злокобно начало

Творческият процес е саботиран, а публиката безразлична. Ленин го нарича "хулигански комунизъм". Защо обаче е тази голяма враждебност към представление, което изглежда толкова в духа на времената?

Началото е злокобно. Няколко дни след Октомврийската революция, Луначарски като комисар на просветата свиква среща, за да обсъди революционните подходи към изкуството в новата ера. Поканени са стотици артисти, но се появяват само петима и сред тях са Маяковски и Майерхолд.

Защо се стига до такъв лош резултат? Това са били все още много несигурни времена и въпреки че всички театри са под контрола на Луначарски, много артисти не са сигурни дали да заложат на болшевиките. Тези петимата обаче го правят. Биографът на Майерхолд, Едуард Браун, нарича това "опасен акт на вярата".

"Мистерия Буф" по всички стандарти е странна пиеса, написана в енергичния и ударен стил на стиховете на Маяковски. Тази история е библейска притча за Ноевия ковчег, пренесена в индустриалната епоха. Потопът – това е революцията, която прочиства света от буржоазията. "Новият обикновен човек" води пролетариата в механизирания рай, в който инструментите и дори храната се подчиняват на хората.

Актьорският състав е огромен, над 70 герои изпълняват своите роли в декларативен и риторичен стил. Съюзът на консервативните артисти определя пиесата като "футуристична", която, според мнението на биографите на Маяковски Ан и Самюъл Чартърс, е "дума, с която те наричат всичко, което не разбират".

Ние разбира се сме далече от салоните на Антоа Чехов. Маяковски казва в пролога, че другите театри са дали:

"Чичо Ваня
И леля Маня,
Паркирани на дивана, как си бъбрят,
Но нас не ни е грижа
За чичовците или лелите:
Можеш да ги видиш у дома – или където и да е!"

Той не е искал пиесата да подражава на наблюдаваната реалност. Такъв е и подходът на Малевич към декорите и както той самият казва: "Видях задачата си не в това да създам асоциация за реалността, която съществува зад сцената, а да създам нова действителност".

В началото на пиесата на сцената излизат актьори и размахват плакати на популярни по онова време спектакли. Това си е чисто обявяване на война на театъра от имперската епоха.

Провалена постановка

Петроградската консерватория е меко казано неотзивчива и отказва да продава копия на пиесата. Вратите на репетиционните зали са затворени. Декорите са държани под ключ. Актьорите са много скептични към проекта и мнозинството се отказват да участват. Във вестника е публикувано съобщение: "Другари! Ваш дълг е да отбележим великия ден на революцията с революционно представление". В крайна сметка инициаторите са принудени да използват студенти, а самият Маяковски играе няколко ключови роли.

Замисленото улично представление е отменено и на футуристите им е забранено да участват в предстоящите майски празненства. Болшевиките са обезпокоени, че този стил може да отблъсне пролетариата.

Трагични съдби

Когато погледнем назад, виждаме, че опитът, натрупан от това представление, предвещава бъдещите кариери на Маяковски, Малевич и Майерхолд. Само 12 години след "Мистерия Буф" всички те ще са мъртви, но не от старост. Самоубийството на Маяковски през 1930 г. без съмнение се дължи до голяма степен на проблеми с психичното здраве и сложната му връзка с Лиля Брик. Само че и постоянните му борби с властите имат огромно влияние върху неспособността му да живее и да твори.

Произведенията на Малевич са забранени и конфискувани, защо са абстрактни и "буржоазни", а самият той през 1930 г. е хвърлен в затвора, където развива рак. Той се занимава с изобразително изкуство в началото на 30-те години, но за кратко -  умира през 1935 година.

Последиците за Майерхолд са най-тежки: представленията му са забранени, театърът му е затворен, той е измъчван, убит и историята за него е пренаписана. Това, което започна със заключените репетиционни зали през 1918 година, завърва във вътрешната камера на затвора в Лубянка през 1940 година.

Оптимизмът отстъпва място на репресиите

Истината е, че революционният оптимизъм отстъпва място на параноята, цензурата и убийствата през 1930-те години. Това се приписва основно на личността на Сталин и упоритостта му да наложи задушаващата официална идеология на съветския реализъм. Разбира се това е изиграло огромна роля, но истината може да е по-разрушителна. Първата  реакция на "Мистерия Буф" през 1918 г. не се отличава от по-късните аргумента по време на чистките срещу авангардното изкуство, че то не е непосредствено достъпно за обикновения човек и поради тази причина е на страната на буржоазията.

Луначарски казва за "Мистерия Буф" - "това беше неразбираемо за новия свят". Историята на спектакъла показва, че още от самото началото отношенията между болшевизма и изкуството са били трудни. Тези творци, дори когато изглежда са се придържали към идеологическата линия, са били твърде независими и радикални в предполагаемата експериментална и революционна атмосфера преди сто години.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: