За 82-те си години живот Толстой се озовава на границата между XIX и XX век, в епохата на индустриализацията и техническия прогрес. Той става свидетел на появата на железниците, фотографията, киното, устройствата за запис и възпроизвеждане на звук, пишещите машини и накрая – електричеството. И той успява да изпита всички изобретения върху себе си. Какво мисли великият руски писател и мислител за тези нововъведения?
Фотографията
Толстой е почти толкова стар, колкото и изобретението, и към първите фотографски експерименти се отнася с голям интерес. През 1856 г. Сергей Левицки, бащата на руската фотография, прави първите си снимки на Толстой, които са отпечатани на хартия. Тук младият писател е изобразен сам и в компанията на други автори на "Съвременник" – Иван Тургенев, Иван Гончаров, Александър Островски и др.
Държавен музей "Л.Н. Толстой"
По-късно Толстой посещава фотографски студия и прави тържествени портрети, практически първи "визитни картички", които дори прикрепя към писмата си; разменя снимки с приятелите си по перо, като Александър Херцен. Снимката по-долу е направена от фотографката Жеруза в Брюксел през 1861 г.
Държавен музей "Л.Н. Толстой"
През 1862 г. Толстой прави първия си автопортрет – за да си направи такова "селфи", трябва да впрегне два коня, които да теглят огромния и тежък фотоапарат. Съпругата му София Андреевна оставя подписа си върху картичката: "Аз сама направих снимката".
Държавен музей "Л.Н. Толстой"
Фотографията се превръща почти в мания за него – дори и днес архивът на нито един писател не може да се похвали с толкова много снимки. Голям принос за това има съпругата на Толстой София Андреевна – тя също проявява голям интерес към фотографията, занимава се с нея повече от 20 години и сама проявява филмите.
Държавен музей "Л.Н. Толстой"
Цяла серия от психологически портрети са направени от секретаря и приятел на Толстой Владимир Чертков – чрез тях се виждат ярките емоции на писателя. Това са едни от последните снимки на Толстой, направени през 1910 година.
Опиянението му обаче се превръща в раздразнение: през 1903 г. Толстой пише на приятеля си Стасов, че му е "ужасно неприятно" да позира за снимки. Той вижда нещо вредно в това да бъдеш сниман на филм, нещо, което удовлетворява самомнението и е низше чувство.
Когато фотографията започва да се развива активно в Русия в края на XIX и началото на XX век, много фотографи се опитват да уловят времето в историята. А Лев Толстой, разбира се, е един от основните ѝ ориентири. Останала е една забавна снимка, "Атака на фотографите" (вж. по-долу), на която пред писателя се е наредила цяла опашка от хора, желаещи да го заснемат.
Държавен музей "Л.Н. Толстой"
Пионерът на цветната фотография Сергей Прокудин-Горски пътува из цялата страна, заснемайки сгради, църкви и хора – и се спира на Толстой като "основна руска забележителност". Така е запазена и единствената цветна снимка на Толстой.
Държавен музей "Л.Н. Толстой"
Кинематограф
Запазени са не само снимки, но и филмови кадри, представящи Толстой през последните години от живота му. В Ясна поляна са заснети много кадри – на писателя, който се разхожда из имението, на Толстой със семейството му, както и снимки на дъщерите му и на селските деца.
Кадрите показват каква звезда е бил писателят. Когато пристига в Москва, на гарата го посреща огромна тълпа. Негови почитатели също чакат пред портите на дома му в Москва. Където и да пристигне, всички се събират с интерес, за да го видят.
Толстой оценява силата на видеото. "Ах, ако можех сега да видя баща си и майка си така, както виждам самия себе си!", казва писателят. По-късно, в интервю за вестник "Вечерний Петербург", той отбелязва, че "е интересно да видиш себе си почти жив: човек е почти раздвоен".
Авторът на "Война и мир" е загрижен и за моралния компонент на прогреса. Той стига до заключението, че технологичното развитие е необходимо само ако е за доброто на човечеството. "Когато животът на хората е неморален и отношенията им се основават не на любов, а на егоизъм, всички технически подобрения, увеличаването на властта на човека над природата: пара, електричество, телеграфи, всякакви машини, пушек, динамит, робулити, създават впечатление за опасни играчки, дадени в ръцете на децата", пише Толстой в дневника си през 1903 година.
Телефон и телеграф
Държавен музей "Л.Н. Толстой"
"Сега говорих по телефона с Лев Толстой", пише Чехов на жена си през 1901 година. От своя страна писателят Максим Горки, който е свидетел на телефонния разговор от другата страна на жицата, си спомня, че Толстой е крещял възторжено в слушалката: "Днес имам толкова хубав ден, толкова радостен за душата ми, че искам и вие да сте радостни. Особено вие. Вие сте много добър, много добър!"
Държавен музей "Л.Н. Толстой"
От края на XIX в. Толстой активно използва телеграфа. За разлика от съпругата си, той самият изпраща малко телеграми, но получава безброй такива от различни части на страната.
Размисълът за такава новост като телеграфа обаче води Толстой до мисли от социално естество – той е загрижен за неравенството. "Говорим за напредъка на електрическите телеграфи. Очевидно е, че ползата и приложението на телеграфа са само за висшата, така наречена образована класа. Хората, девет от десет, чуват само бръмченето на жиците...", пише Толстой в статията "Прогресът и дефиницията на образованието".
Фонографът и грамофонът
Гледайки филми, Толстой се оплаква, че в тях няма достатъчно звук, който да допълни картината и да я доближи до живота. Той не доживява да види озвучен филм, но е имал удоволствието да общува с фонографа и грамофона.
Държавен музей "Л.Н. Толстой"
През 1908 г. изобретателят Томас Едисон изпраща на Толстой подарък – фонограф. Писателят започна да диктува с охота кратки поговорки и писма. Отначало записвал всичко, но после осъзнал, че с това нововъведение не бива да се злоупотребява, и решил да остави само най-мъдрите изказвания. През есента на 1909 г. представители на фирма Graphophone записват гласа на Толстой на руски, английски, френски и немски език.
Толстой записва и приказки за деца. Можете да ги слушате на адрес tolstoy.ru
Широко известен е и записът на обръщението на писателя към селските деца от училището в Ясна поляна, което той сам организира.
По-рано, през 1903 г., Толстой донася в Ясна поляна грамофон. Писателят обича музиката – винаги свири на пиано в дома си, обожава балалайката и циганското пеене. На грамофона Толстой слуша Бетовен, Шопен, Чайковски, арии от опери и цигулкови триа. Според спомените на присъстващите той дълго време се е мръщел и казвал "хм", но когато прозвучала танцовата песен "По улицата на моста", очите му заблестели, кракът му потрепнал в такт с музиката и той изрекъл: "Виж ти!"
Държавен музей "Л.Н. Толстой"
Железници и други иновации
Влакът не е случаен "герой" в романа "Анна Каренина". Най-важните сцени – срещата на Анна с Вронски и нейното самоубийство – са свързани именно с железницата. Така Толстой дава своята оценка – да, това е прогрес и удобство, но е и оръжие за убийство. В началото на романа под колелата на влака умира случаен човек. Между другото, самият епизод със самоубийството на Анна е заимстван от Толстой от реалния живот – момиче, което живеело близо до Ясна поляна, се хвърлило под влака и този случай дълбоко засегнал писателя.
Смъртта на хората по волята или по вина на прогреса тревожи Толстой. "Електрическата светлина е прекрасна, телефоните <...> но нека отидат по дяволите, и не само те, но и железниците, и всички фабрични каликоси и тъкани в света, ако за производството им трябва 99/100 от хората да бъдат в робство и с хиляди да умират на работните места", пише Толстой в "Робството на нашето време".
Основната житейска и философска концепция на Толстой (и толстоистите) е "несъпротивление на злото чрез насилие". А въпросите за насилието тревожат писателя най-много, така че при целия си интерес към прогреса и техническите нововъведения той смята, че животът дори на един човек не струва нито електричеството, нито другите най-нови придобивки на цивилизацията.
По ирония на съдбата самият Толстой умира близо до железопътната линия – той буквално бяга от дома си с влак, но по пътя се разболява тежко. В резултат на това той прекарва последните си дни в забвение в дома на началника на гарата в малка гара в Астапово.
Изложбата "Толстой и прогресът" ще бъде представена в Държавния музей "Лев Толстой" в Москва до 14 август 2022 година.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви