През февруари 1801 г. над 22 хил. казаци под командването на атаман Матвей Платов потеглят от донските степи на безпрецедентен поход през централна Азия и Афганистан към Индия.
Заради усилията на император Александър I да очерни името на баща си индийският поход се прочува като утопична авантюра на налудничав и безумен монарх.
Много подробности от тази експедиция умишлено се забравят. Не всички знаят например, че походът на казаците е бил само малка част от планирано руско-френско нахлуване в Индия, разработено от самия Наполеон Бонапарт.
Разочарование от англичаните
През последното десетилетие на XVIII в. стремежите на всички европейски монарси имат една цел – да унищожат революционна Франция, така че нейните заразителни идеи да не се разпространят в техните държави.
Владимир Боровиковски/Държавна Третяковска галерия
В тези война участва и руската империя. Суворов извършва блестящи походи – италианския и швейцарския, а ескадрата на Ушаков се устремява на "лов" за французи в Средиземноморието.
С течение на времето обаче император Павел I започва да се убеждава все повече, че противопоставянето на французите не дава абсолютно нищо на Русия. И докато руските войски проливат кръвта си, англичаните и австрийците остават в сянка зад техния гръб и се възползват от плодовете на победите.
Последната капка, която прелива чашата, е завземането на Малта от Великобритания през 1800 година. След като овладяват френския гарнизон на острова, англичаните не само не го връщат на малтийските рицари, но и веднага го превръщат в своя колония и военноморска база. Павел, който е Велик Магистър на ордена, приема това като лично оскърбление.
Дружба с Наполеон
Павел скъсва съюзническите отношения с британците и започва да търси сближаване с предишния противник - Франция, която с готовност му съдейства.
Jacques-Louis David/National Gallery of Art
Първият консул на Френската република Наполеон Бонапарт освобождава 6000 руски пленени войници и тържествено, със знамената и оръжията, ги изпраща у дома. Този жест е високо оценен от руския император и той на свой ред дори прогонва от страната френския крал в изгнание Луи XVIII, на когото по-рано е предоставил убежище.
Страните се споразумяват за съвместни действия против Великобритания, която според тях е основният източник на интриги и брожения в Европа. "С вашия повелител ние ще променим лицето на света!", казва Наполеон на руския посланик в Париж.
Вариантът за десант на Албиона веднага е отхвърлен – дори обединеният руско-френски флот има слаби шансове против "господарката на моретата".
Тогава Наполеон разработва и предлага план за съвместен удар на двете държави срещу основния източник на британското богатство - Индия, която той заплашва да завоюва от времето на египетската си кампания.
Планът на похода
Според плана френски контингент, наброяващ 35 хил. войници с предоставената му лека артилерия, трябва да стигне до Астрахан, където да се съедини с 35-хилилядна руска армия (15 000 пехота, 10 000 кавалерия и 10 000 казаци).
През Каспийско море обединените руско-френски войски е трябвало от Астрахан да стигнат до персийския Астрабад (съвременния Горган). За целия първи етап от този поход – от границите на Франция до Персия – са планирани 80 дни.
Getty Images
През втория етап с продължителност 50 дни съюзническите войски трябва да преминат по суша от Астрабад до афганистанските градове Херат, Фарах и Кандахар и от север да излязат на територията на съвременен Пакистан, а след това да се насочат към вътрешността на района.
Освен 70-хилядната руско-френска армия в похода трябва да се включат руският далекоизточен флот и отделен отряд от казаци, който единствен от всички войски успява да се насочи към Индия.
По предложение лично на Павел експедицията трябва да бъде оглавена от генерал (от 1804 г. маршал) Андре Масен.
Поход на обречените?
Походът на казашката войска на атамана Матвей Платов е първата фаза от съвместната операция. Той не е бил, въпреки наложеното мнение, спонтанно решение на императора, а се е подготвял дълго и много старателно.
Александър Орловски/Държавен исторически музей
На 28 февруари (по сегашния календар на 13 март) 1801 г. казаците потеглят от Дон към Оренбург. Откъдето трябва да се насочат през казахските степи, земите на Хивинското ханство и Бухарското емирство (съвременните Туркменистан и Узбекистан) и след като преодолеят Афганистан, да стигнат до територията на съвременен Пакистан.
Въпреки разпространението мнение този маршрут изобщо не е тера инкогнита (terra incognita) за руските казаци. Руската дипломация е положила усилия да установи приятелски отношения с номадите от казахските степи.
Русия има подозрения, че отношението на хивинските и бухарските управници към казаците може да не е толкова дружелюбно и установява съюзнически отношения с техния съсед - Ташкентската държава, която е готова да предостави на войската провизии и водачи в Афганистан.
Нахлуването в Индия и разделянето ѝ
Когато започва индийският поход, британското господство в Индия не може да се определи като силно. Източноиндийската компания, която е колонизирала региона, контролира по онова време само източните и южните територии на полуострова.
При благоприятно протичане на похода казашките части трябва да стигнат до владенията на държавата на сикхите, а също и до най-голямата държава в Индостан - Маратхската империя. И първата, и втората дълги години дават отпор на британския експанзионизъм и биха могли да имат, ако не съюзническа позиция към новия играч в Индия, то добронамерено неутрална позиция.
William Heath/National Army Museum
Числеността на британските войски, разпръснати из индийските владения на Източноиндийската компания съответства на числеността на казаците - над 22 хил. без да се брои слабото опълчение, мобилизирано от местното население.
Те нямат големи шансове срещу казаците на Платов и 70-хилядния корпус на Масен. Нещо повече, Павел и Наполеон разчитат войската им да се увеличили с доброволци от народите, угнетени от британците.
След разгрома на Източноиндийската компания, се е предполагало, че французите ще се укрепят в южната част на полуострова, а руснаците ще наложат влиянието си в северната му част.
Плановете се провалят
Съдбата обаче не отрежда планираното нахлуване да стане факт. На 11 (23) март 1801 г. император Павел I е убит при заговор, в който активна роля изиграва Великобритания. Казаците на Платов са върнати у дома с един от първите укази на новия император Александър I.
Свободни източници
Наполеон реагира яростно на смъртта на руския си съюзник: "Не ме уцелиха през третия нивоз (нивоз е месец от френския революционен календар и става дума за покушението на 24 декември 1800 г., зад което, според подозренията, са стояли британците), но ме уцелиха в Санкт Петербург".
Историята прави рязък завой. Русия отново ще се присъедини към антифренската коалиция и ще понесе още не едно горчиво поражение преди руски войски да завземат Париж.
Британците пък през следващите десетилетия ще разгромят държавата на маратхите и сикхите и на практика ще си гарантира господството над Индия до средата на XX век.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви