Как съветски разузнавач спасява сина на Чърчил

История
БОРИС ЕГОРОВ
Съветски офицер трябва да "нокаутира" Рандолф Чърчил, за да спаси живота му.

В 5 часа сутринта на 25 май 1944 г. град Дървар в Западна Босна и Херцеговина, контролиран от силите на Югославската народноосвободителна армия (ЮНОА), е подложен на тежка бомбардировка от германски самолети. По-късно в покрайнините на града се приземяват планери, от които набързо слизат войници от 500-ия въздушнодесантен парашутен батальон на СС.

Това е началото на германската операция  Rösselsprung (Рьоселшпрунг или "Ход (скок) с/на коня"), чиято цел е да унищожи или залови висшия ръководен състав на югославското съпротивително движение, особено маршал Йосип Броз Тито и офицерите от неговия щаб, както и членовете на съветските, британските и американските военни мисии, разположени в града.

Тогава германците, които преследват югославския лидер, имат възможност да ударят с един куршум два заека. В крайна сметка единственият син на британския министър-председател Уинстън Чърчил - Рандолф, по това време е в Дървар.

Специална мисия

"Имайте предвид, че синовете на министър-председателите не скачат просто така с парашут и не се появяват в чужди щабове без конкретни цели" - така Сталин коментира съобщението на Александър Голованов, командир на Стратегическата авиация на СССР, че майор Рандолф Чърчил е пристигнал в Югославия през февруари 1944 година.

На пръв поглед появата на по-младия Чърчил в Дървар не е свързана с някакви важни политически задачи. Там той се занимава с военна журналистика и говори пред антифашистки младежки конгреси в Югославия.

Всъщност Рандолф играе ролята на свързващо звено между британското ръководство и маршал Тито. Подобно на други офицери от британската и американската мисия, той работи активно за извеждането на НОАЮ от опеката на Москва и попадането ѝ в сферата на влияние на Лондон и Вашингтон.

Скритото съперничество между СССР и Запада на Балканите обаче не пречи на Чърчил да установи приятелски отношения с Константин Квашнин, съветник по подривната дейност от съветската военна мисия. Именно на този офицер британецът дължи живота си.

В капана

Германците се отнасят много сериозно към издирването на Тито. Освен един батальон на СС, в операцията участват моторизирани пехотни полкове, разузнавателни, танкови и инженерни батальони, полк от дивизията със специално предназначение "Бранденбург" и хърватски части.

След като сломяват съпротивата на югославските части, германците бързо окупират града и принуждават разпръснатите съюзнически сили да пробият в планинските райони. Маршалът и неговите другари по оръжие, съветски, британски и американски офицери, се придвижват към Купреш, а Рандолф Чърчил, Квашнин и някои членове на западните военни мисии са в групата, която се насочва към село Течиво.

Непрекъснато преследвани от врага, групите успяват да установят контакт с военновъздушната база в Бари. Освен британските и американските ескадрили, там са базирани и ВВС на Червената армия.

Групата Квашнин-Чърчил е трябвало да се евакуира по въздух още на 1 юни, но планът така и не е осъществен. "До 8 юни ни преследваха из планините като стадо овце", спомня си Константин Константинович: "Ходехме само през нощта, а когато настъпваше денят, се криехме и водехме разузнаване.

Константин Квашнин, който има богат опит в разузнаването и саботажите, прави всичко възможно, за да гарантира, че групата ефективно ще избегне врага. Въпреки това в един момент капанът за него почти се затваря. Германците атакуват от три страни, като оставят единствения път за бягство - опасно спускане по стръмен склон в долината. 

Неудържимият майор

Самият Квашнин трябва да застрахова Чърчил по време на спускането. Според спомените на разузнавача синът на британския министър-председател не е бил съвсем трезвен по това време. Рандолф и без друго е бил любител на почерпките, а и обстановката сигурно е била твърде депресираща за него.

Без да реагира на забележките, англичанинът започва да си припява песни. Рискува не само да привлече вниманието на германците, но и да бъде повлечен надолу, като помъкне със себе си Квашнин и един от югославските партизани. В крайна сметка съветският офицер просто нокаутира неконтролируемия майор с един удар и го спуска на въжетата, вече безпомощен.

След като безшумно елиминира вражеските постове, групата се измъкна в безопасна долина, където скоро е прехваната от британски самолети, пристигащи от Бари. Оказва се, че Тито е спасен няколко дни по-рано: югославският маршал и щабът му са евакуирани от съветски пилоти, които извършват трудно кацане на малък планински плацдарм.

Във военновъздушната база в Италия Рандолф вече е напълно изтрезнял. Като се сбогува, той стиска здраво ръката на Квашнин. Не изпитва обида към своя спасител.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: