Как "заем-наем" помага на Червената армия да победи във Втората световна война

Над 400 000 автомобила, почти 19 000 самолета, около 20 000 танка, самоходни установки и бронетранспортьори, 90 товарни кораба, 105 противоподводни кораба, 1900 парни локомотива и 11 000 вагона, 4,5 млн. тона продоволствия – всичко това Съветският съюз получава в рамките на американската държавна програма "заем-наем", чиято цел е оказване на материална помощ на страните, сражаващи се срещу нацистка Германия и нейните съюзници.

Законът за "заем-наем" (Lend Lease) е приет в Конгреса на САЩ на 11 март 1941 година. Според него доставяните техника, оръжие, оборудване и материали, в случай на унищожението или загубата им по време на бойни действия, не подлежат на заплащане. Запазеното имущество, което може да се използва за мирни цели след войната (като камиони, леки автомобили или например петролни продукти), трябва да се заплати. Военната техника би следвало да се върне.

Великобритания става първата страна, която участва в програмата "заем-наем". През април 1941 г. към нея се присъединява и Китай. Страните се договарят за доставките за Съветския съюз по време на първата Московска конференция на страните от антихитлеристката коалиция в началото на октомври същата година. По-нататък са сключени още редица регулиращи сътрудничеството договори, включително "Споразумение за принципите, използвани за взаимна помощ във воденето на война срещу агресията" от 11 юни 1942 година. Британците, самите те получили помощ от САЩ, занапред също вземат участие в доставките за Съветския съюз, действайки на същия принцип, както и американските им съюзници.

СССР веднага плаща западните техника и материали, доставяни по "заем-наем". И така, на 30 април 1942 г., в Баренцово море немската подводница U-456 потапя британския крайцер "Единбург", на борда на който се намират 5,5 тона съветско злато, изпратено от Москва като заплащане за доставките. Освен това в рамките на така наречения "обратен заем-наем" Москва изпраща на съюзниците си хромова и марганцева руди, платина и дървесина.

Американските и британските доставки за Съветския съюз минават по три главни маршрута: през Тихия океан (тук минава и въздушният мост Аляска-Сибир, по който са прехвърлени около 8000 самолета), чрез окупирания от съветските и британските войски през август-септември 1941 г. Иран, както и през Северния ледовит океан. Последният път е най-кратък, но и най-опасен, имайки предвид близкоразположените сили на Кригсмарине и Луфтвафе.

Към юли 1942 г. делът на вносните танкове в състава на Червената армия е 16% (2,2 от 13,5 хил.) На безкрайнтие съветски простори срещу немците се сражават британски танкове Mk II Matilda, Mk III Valentine и Mk IV Churchill и американски M3 Stuart и M3 Lee. Около 200 танка М4А2 Sherman участват в Берлинската операция.

Лондон и Вашингтон изпращат в СССР над 13 000 изтребителя, включително P-40 Tomahawk, P-63 Kingcobra, P-47 Thunderbolt, Spitfire и Hurricane, около 4000 бомбардировача А-20 Boston и B-25 Mitchell. Почти всеки четвърти изтребител и бомбардировач, постъпили в годините на войната в съветските ВВС, е от англо-американско производство. Голяма част от победите на легендарния ас Александър Покришкин са именно на американски P-39 Airacobra.

Изключително важни са и доставките на продоволствия (съветските хора на шефа наричат американското свинско месо "Втори фронт"), суровини, материали и части за военната промишленост: динамит, барут, тротил, взривни вещества, толуол, детонатори и пр. "Американците ни пращат толкова материали, без които не бихме могли да формираме резервите си, не бихме могли да продължим войната…", твърди маршал Георгий Жуков. "Нямахме експлозиви, барут. Нямаше с какво да зареждаме патроните на пушките… нима можехме бързо да устроим производството на танкове, ако не беше американската помощ със стоманата?"

СССР изпитва особена благодарност към американците за доставките на автомобилен транспорт: леки коли Willis, както и камиони Studebaker и Dodge, които значително превъзхождат по технически характеристики основните "работни коне" на Червената армия - ЗИС-5 и ГАЗ-АА. През 1944 г. вносните коли са 70% от парка на съветските войски. "Studebaker, разбира се, са по-добри", отбелязва лейтенантът от 6-та отделна гвардейска миномента дивизия Павел Гуревич: "ЗИС-овете бяха двуосови, гаснеха при лош път. А Studebaker са всъдеходи, и предните и задните колела бяха водещи. Те бяха и по-маневрени. На блатата в Карелия Studebaker свършиха работа".

Стойността на доставките по "заем-наем"от САЩ, Великобритания и Канада за СССР за целия период на войната се оценява на $13,212 млрд., като не всички от тях, според условията на програмата, трябва да се заплащат. През 1947 г. Вашингтон връчва на Москва сметката от $2,6 млрд. Започват преговори, продължили дълги години. Едва през 1990 г. страните се договарят до 2030 г. да бъдат изплатени дългове от $674 млн., които са погасени от Русия като правоприемник на СССР още през 2006 година.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви