Как три съветски жени почти загиват, докато преследват авиационната си мечта през 1937

История
НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
По време на рекорден полет на далекобойния бомбардировач "Родина" женският екипаж се сблъсква с неизправност на оборудването и оцелява при принудително кацане на необитаеми земи.

През 1930-те далекобойната авиация в СССР се развива с бързи темпове. През 1938 г. три жени сформират екипаж, чиято цел е да подобри поредния рекорд. Но пътят им към славата им струва много.

Далекобойният бомбардировач "Родина"

Веднага след като екипажът, воден от легендарния съветски пилот Валерий Чкалов, успешно извършва първия непрекъснат полет от СССР до САЩ през Северния полюс, съветските жени-пилоти молят Сталин да им позволи да поставят още един рекорд. Те искат да летят от Москва до САЩ през Северния полюс, като целта им е да поставят международен женски рекорд за най-дълъг полет.

Съветското ръководство се възползва от тази възможност и одобрява дръзкия план на жените-пилоти. Те обаче променят крайната точка на пътуването си. Вместо до САЩ, женският екипаж ще лети до съветския Далечен изток. Видът на самолета и съставът на екипажа са потвърдени през август 1937 година. Избраният самолет е съветският далекобоен бомбардировач "Туполев" АНТ-37 с два двигателя, наричан "Родина". Екипажът се състои от три млади жени.

Женският екипаж

27-годишната Валентина Гризодубова е одобрена за командир на самолета. Въпреки че е толкова млада, Гризодубова се е доказала като опитен пилот. Постъпва във ВВС на Червената армия през 1936 г. и има много поставени рекорди за скорост и надморска височина. Но най-важното е, че в биографията ѝ има един далечен полет. Съветските власти залагат на Гризодубова за поставянето на още един световен рекорд.

31-годишната Полина Осипенко е избрана за копилот на Гризодубова и втори член на екипажа. Осипенко постъпва в авиацията въпреки всички предпоставки срещу това. Израснала е в селско семейство и като малка не получава добро образование – едва чете и пише. Веднъж вижда самолет и решава да стане пилот. Кандидатства в авиационното училище в Кача близо до Севастопол, но не издържа входните изпити.

Вместо да се откаже от мечтата си, Осипенко става сервитьорка в столова, където често се хранят пилоти. Не след дълго пише писмо до народния комисар на отбраната Климент Ворошилов с молба да ѝ позволи да изучи авиационния занаят заедно с други пилоти. За нейна огромна изненада, молбата ѝ е удовлетворена. Осипенко е приета в Качинското висше военно авиационно училище, което завършва успешно през 1932 година. След като разбира за предстоящия полет за поставяне на рекорд, Осипенко се съгласява да поеме не толкова престижната позиция на копилот с надеждата да стане част от съветската авиационна история.

Последният член на екипажа е навигаторът Марина Раскова. 27-годишната жена се учи да лети, докато работи като чертожничка в отдела за аеронавтика на Жуковската военновъздушна инженерна академия. Тайно тя членува и в НКВД, министерството на вътрешните работи в ранните години на Съветския съюз. Въпреки че лидерът на екипажа е против, защото се съмнява, че Раскова е достатъчно квалифицирана за това начинание, жената е одобрена за навигатор на предстоящия полет и последен член на екипажа.

Проблеми на пистата

В деня на историческия полет проблемите започват още на пистата, където бомбардировачът "Туполев" АНТ-37 очаква екипажа си.

Самолетът е със сребриста обшивка, а на долната страна на крилете са нарисувани червени звезди. На фюзелажа има голям надпис: "Родина". На борда му има запаси от храна, които могат да се използват в случай на принудително кацане в необитаемите земи на руския Далечен изток. Екипажът разполага и с оръжия, муниции и сигнален пистолет.

Самолетът излита в 8:16 ч сутринта на 24 септември 1938 г. от летище рай Шчолково, Московска област.

"Проблемите започнаха почти веднага след излитането. След около 150 км самолетът навлезе в облаци и не видяхме земя чак до кацането. Най-неприятно и неочаквано обаче беше, че скоро цялото радиооборудване на борда – приемателното и предавателното – не сработи. Полина Осипенко бе първокласен пилот, но Марина Раскова не беше специално обучена за навигатор и имаше само около 30 часа във въздуха. Тя нямаше ни най-малка представа за летенето при екстремни условия, особено нощем", разказва по-късно Гризодубова.

Някои изследователи на инцидента смятат, че екипажът е установил неизправността на радиооборудването още преди излитането. Според тази непотвърдена теория Гризодубова е наредила да излетят, без да съобщи за проблема, защото се е страхувала, че в противен случай мисията ще бъде прекъсната.

Във всеки случай, на екипажа им се налага да навигират към крайната си цел на сляпо. "Най-много се страхувах да не се отклоним твърде много на дясно и да не преминем държавната граница (с Китай). Тогава нищо нямаше да ни спаси", казва по-късно шефът на екипажа.

Извънредно кацане

Въпреки всичко екипажът успява да държи правилния курс. Облаците се разпръсват, хоризонтът се изяснява и жените виждат Тугурския залив на Охотско море. Крайната дестинация на полета е достигната, но има проблем: лампичката на горивото на таблото светва, което означава, че горивото ще стигне само още за 30 минути във въздуха.

Капитанът решава да извърши принудително кацане в обширните блата под самолета. Гризодубова казва на Раскова да скочи с парашут, защото се страхува, че шансовете ѝ да оцелее при принудително кацане са малки, тъй като мястото ѝ е кабината е уязвимо при удар.

Гризодубова по-късно описва кацането: "Двигателите бяха спрени, всички системи – изключени. Планирахме кацане. Виждах ясно, че ще кацнем в блато. Хванах се здраво с лявата ръка и зачаках удара. Приземихме се безопасно. Не беше счупен нито един прозорец. Наоколо беше мъртва тишина. Погледнах часовника си: 10:45 ч московско време, 25 септември…".

Издирвателно-спасителна операция

Мисията по издирването и спасяването на екипажа започва веднага след края на предполагаемото времетраене на полета. Мобилизирани са множество самолети и стотици местни спасители, които да намерят самолета и екипажа. Издирвателната операция обхваща широк район между пристанище Аян в Охотско море и Хабаровск.

Самолетът е намерен на деветия ден от операцията.

Един пилот, видял самолета първи, описва този момент:

"Познавах добре Далечния изток. Бях летял там много пъти. Стръмният западен бряг на р. Амур е покрит с непроходими блата. Районът около р. Амгун е блатист, но е по-удобен за кацане, защото има по-малко вода. Ето защо проверих тези места особено внимателно. След два часа търсене забелязах петно с непрекъснато променяща се конфигурация. Спуснах се от 700 на 50 метра. Петното се оказа двумоторен самолет. Край него двама души размахваха калъфите на парашутите  си, за да привлекат вниманието ми. Не виждах името на самолета. Спуснах се, но все още не разбирах нищо. По-късно разбрахме, че думата "Родина" е била изписана на долната част на крилете и от двете страни на фюзелажа, затова беше невъзможно да се види от въздуха".

Марина Раскова, която скача с парашут преди приземяването, стига до мястото на принудителното кацане чак на 6 октомври, след като оцелява като по чудо 10 дни, скитайки се из блатата.

По-късно се оказва, че самолетът е непокътнат, въпреки принудителното кацане. На 2 ноември 1938 г. Гризодубова, Осипенко и Раскова стават сред първите жени, удостоени с титлата Герои на Съветския съюз, най-високото отличие в СССР.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: