Петима холандци, служили блестящо на Русия

1. Франц Тимерман

Художник Адриан Шхонебек

Свободни източници

В края на 1680-те цар Петър I, комуто през последвалите десетилетия е съдено да разгроми могъщата Швеция и да вкара Русия в кръга на великите европейски държави, все още е млад и неопитен човек. Но още тогава той си поставя за цел да проведе дълбока модернизация на държавата и се старае да се обгради с учители и наставници, чиито знания и навици могат да са му от полза.

Един от тези хора е холандският търговец Франц Тимерман. След като постъпва на царска служба през 1687 г., той учи Петър на геометрия, астрономия, корабостроене, морско дело, основи на фортификацията и артилерийско дело. Освен това, благодарение на неговите усилия, монархът успешно минава стаж в корабостроителниците в Амстердам и получава диплома за корабен дърводелец.

Картина на Григорий Мясоедов "Дядото на руския флот". Франц Тимерман обяснява на Петър Алексеевич устройството на лодка, намерена в един от хамбарите в село Измайлово.

Свободни източници

Тимерман участва активно в създаването на редовен руски военноморски флот, като отговаря за покупката и доставката на материали за строителството на плавателни съдове, както и за привличането на чуждестранни майстори в Русия. Известно време той ръководи и фабрика за платноходки, в която работят над 1000 души.

Холандецът, който умира през 1702 г., така и никога не заема висок официален пост. В документите той е наричан просто "чужденец", "майстор" или "инженер".

2. Карстен Бранд

Худ. Алексей Кившенко "Петър Велики управлява платноходка", 1864 г. (К. Бранд стои до Петър I)

Свободни източници

През май 1688 г. цар Петър, докато е на гости в подмосковското имение на болярина Никита Романов, намира в хамбара захвърлена английска лодка, която силно го заинтригува. Той кара Тимерман, който го придружава, да намери майстор, за да възстанови плавателния съд. Скоро Тимерман му представя своя сънародник – Карстен Бранд.

Бранд пристига в Русия през 1667 г., още докато на власт е бащата на Петър – цар Алексей Михайлович. Той участва в построяването на първия руски кораб от западноевропейски тип – пинаса (ветроходно-гребен съд) "Орел", който скоро след пускането му на вода е пленен в Астрахан от въстаналите казаци на Степан Разин и е захвърлен на брега, където после изгнива.

Холандецът успешно ремонтира плавателния съд (който е кръстен "Свети Николай"), слага му мачта и платна и научава Петър да го управлява. По предложение на царя корабът е наречен "дядото на руския флот".

Карстен Бранд, който печели доверието на монарха, участва в създаването на Плешчеевото езеро недалеч от Москва на т. нар. "потешна" или забавна флотилия, която се превръща в първообраз на бъдещия военен флот на Русия. Към момента на смъртта на холандеца през 1693 г. в нея има около сто големи и малки плавателни съда.

3. Ян Кинсберген

Rijksmuseum/Свободни източници

През 1771 г. офицерът от холандския флот Ян Хендрик ван Кинсберген, който има зад гърба си 20 години безупречна служба, по време на експедиция в Уест Индия и крайбрежието на Северна Африка, той решава да се отправи към далечна Русия. Страната с радост приема опитния мореплавател и скоро капитан втори ранг Кинсберген, който получава под свое командване ескадра от Азовската флотилия, се оказва в разгара на руско-турската война.

В сраженията с турците Кинсберген разгръща напълно военните си таланти. Той смело атакува противника, който го превъзхожда числено, като често му нанася загуби и го принуждава да изтегли корабите си. В Санкт Петербург аплодират победите на холандеца в сраженията при Балаклава и Суджук Кале през 1773 година.

Командващият на Азовската флотилия контраадмирал Алексей Сенявин далеч не винаги е доволен от своенравните действия на своя подчинен, но въпреки това високо оценява заслугите му. "В същото време имам честта да свидетелствам, че капитанът и кавалерът Кинсберген е отличен и храбър морски офицер и е достоен за повишение във всяко отношение", пише той в документ за награждаването на офицера.

През 1775 г., скоро след края на войната, холандецът напуска Русия, независимо че да остане на служба го моли самата императрица Екатерина II. В Нидерландия Ян Кинсберген служи до адмиралски чин и дори по едно време оглавява военноморските сили на републиката.

4. Ян Сухтелен

Худ. Джордж Доу

Военна галерия на Зимния дворец, Държавен Ермитаж/Свободни източници

Далеч не всички холандци, дошли в Русия, са свързани с морското дело. Така например подполковник Ян Петер ван Сухтелен, който пристига в Санкт Петербург през 1783 г., е потомствен военен инженер.

В новата страна Сухтелен, чието руско име е Пьотр Корнилович, се изявява в редица сфери: занимава се с ремонт и възстановяване на канали, следи състоянието на отбранителните укрепления от Бяло до Черно море, участва в двете войни срещу Швеция (1788-1790 г.), като не само ръководи успешни обсади на крепости, но и лично води войската в смели атаки на бойното поле.

Любопитен факт е, че Сухтелен, който причинява толкова проблеми на шведите, се сприятелява с престолонаследника Жан-Батист Бернадот (от 1818 г. – крал на Швеция и Норвегия Карл XIV Йохан). В заключителния етап на войните срещу Наполеон, когато Русия и Швеция стават съюзници, Пьотр Корнилович оглавява руската военна мисия при щаба на действащата в Северна Германия армия на Бернадот.

Сухтелен е един от най-известните колекционери на своето време. Неговата колекция наброява десетки хиляди ценни екземпляра на книги, картини, монети и ръкописи. "Руският генерал не се интересуваше от стойността на книгите и ръкописите – интересни му бяха само те", пише шведският публицист Магнус Якоб Крузенстолп.

5. Лодуик фон Хейден

Худ. Е.И. Ботман, 1877

Държавен Ермитаж/Свободни източници

През 1795 г. французите окупират Нидерландия, като принуждават управника Вилхелм V да избяга от страната. Офицерът от холандския флот Лодуик фон Хейден, който му остава верен, разбира, че няма да е в безопасност, ако остане в родината си, и минава на руска служба.

Логин Петрович, както започват да наричат Лодуик Хейден в Русия, се проявява във войните срещу Швеция и Франция, но звездният му час настъпва в Наваринското сражение на 20 октомври 1827 г. срещу обединения турско-египетски флот. "Сякаш целият ад се отвори пред нас! Нямаше място, където да не се сипеха ножове, гюлета и сачми… Трябваше да се бием с особено мъжество, за да издържим на целия този огън и да разбием противника", спомня си за онзи ден адмирал Павел Нахимов.

Мъжеството на стигналия до чин контраадмирал Хейден не спира дотук. Неговата ескадра не само удържа главния удар на неприятелския флот, но и в крайна сметка разгромява централния и десния му фланг.

Триумфът при Наварино изиграва ключова роля за успеха на гръцкото освободително движение и гърците не забравят заслугите на холандеца. В чест на Логин Петрович е наречена улица в Атина, в Пилос е издигнат негов паметник, а през 1927 г. по случай 100-годишнината от знаковото сражение е пусната паметна пощенска марка с образа на Хейден.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.