Как изглеждат първите женски списания в СССР?

Списания за жени се издават и в царска Русия, но те са абсолютно приложни: в тях се пише за мода и светски новини, ръкоделие и домакинство, публикуват се литературни новости. Важните обществени събития се докосват само по допирателната. Но списанията са достъпни и се четат от доста тесен кръг от образовани жени. Всичко се променя след падането на монархията.

След революцията през 1917 г. болшевиките обявяват за своя задача да ограмотят широките маси и създават средства за масова информация, които са взети под контрола на партията и изпълняват пропагандни задачи. Издадено е и специално постановление за "необходимостта от усилване на партийното ръководство в женския печат" – болшевиките се отървават от журналите със съвети за домакините. Целта на новата преса е "да се привлекат работничките и селянките към борбата за комунизма и към съветското строителство". За болшевиките е важно жените да станат равноправни членове на обществото и трудови елементи.

Повечето списания излизат под зоркото око на жената на вожда на революцията – Надежда Крупская, която оглавява политико-просветния комитет към министерството на просветата и отговаря за цялата агитационно-пропагандна работа. В списанията се публикуват статии от видните революционерки Инес Арманд и Александра Колонтай, сестрата на Ленин Анна Улянова-Елизарова, политици, сред които са и първият народен комисар на просветата Анатолий Луначарски, секретарят на Ленин и редактор на "Правда" Владимир Бонч-Бруевич.

Ето само някои от списанията, насочени специално към жеите.

"Комунистка"

Декември 1920 г.

Това е политическо списание и печатен орган на партийния Женски отдел (отдел за работа сред жените). То излиза в сравнително малък тираж от 20-30 хиляди екземпляра от 1920 до 1930 г., когато Женският отдел е ликвидиран от Сталин.

Януари 1928 г.

Целта на списанието е да възпитава жените-членки на партията политически. То пише как самостоятелно да се води пропагандна работа, как да станеш ръководител и да готвиш нови партийни кадри. Историкът по журналистика Елена Коломийцева дава примери за различните му рубрики: "Въпроси на организацията", "Въпроси на пропагандата", "Въпроси на комунистическото възпитание" – и заглавия: "Да засилим ръста на ленинската партия", "Да готвим кадри-безбожници", "Решително да бъдем повишени на ръководна работа" и др.

Март, 1929 г.

В "Комунистка" се разработва и общата система на женския печат и се определят нейната цел (комунистическо възпитание на жените) и аудитория – селянки, работнички и "партийни активистки", които имат нужда от отделни издания. "Комунистка" дава и съвети за водене на такива списания и призовава да се привлекат кореспонденти от редиците на работничките и селянките, които да пишат материали.

Списание "Красная сибирячка" ("Червена сибирячка")

Взето е решение да се създадат и отделни списания в регионите – появяват се много клонове като "Червена сибирячка", "Труженички от Северен Кавказ" и др.

"Работница" ("Работничка")

Май 1923 г.

Още през 1914 г. за "защита на интересите на женското работническо движение" Владимир Ленин инициира пускането на първото пролетарско списание за жени – "Работница". То е закрито от царската полиция, но след революцията е възобновено. Списанието пише за важността "да се изпълняват заветите на Илич" и за комунистическото възпитание. Но главните теми са свързани с въпроси около труда.

Февруари 1927 г.

Списанието разказва за героини в производството и за професии, подходящи за жени (например един от броевете съветва жените да се насочат към шлосерската професия, която не изисква голяма физическа сила). Има и съвети за удобни дрехи за работа, колко са опасни високите токчета и т.н.

Най-важната тема на списанието е революцията в бита – жените трябва да бъдат освободени от мъжкото и семейното "робство" и да станат пълноправни строители на комунистическото общество и "великия нов живот".

Декември 1935 и 1936 г. – на корицата е Сталин

"Умственото развитие се забавя от дребни грижи, тенджери, нощви, мръсни кофи и прочие мерзости. Отхвърляйки всичко това, жените бързо ще тръгнат напред и ще се почувстват напълно свободни и щастливи", пише Надежда Крупская в "Работница" през 1925 година.

През 1917 г. тиражът на списанието е около 30 000 и постоянно расте: през 1941 г. той е 425 000 екземпляра, а през 1990-те достига 23 милиона.

Август 1956 г.

Освен това, това е едно от малкото списания, които се издават и до днес.

"Крестьянка" ("Селянка")

Март 1929 г.

Списанието "Селянка" излиза от 1922 до 2015 г. и то с многомилионен тираж – през 1989 г. той е 21 милиона екземпляра. Целта на списанието е "агитация сред селянките, пропаганда на комунистическите идеи, внедряване в съзнанието на селянките знания, необходими за ежедневието и работата им".

Списанието разказва как да се върти домакинството и селското стопанство, как да се отглеждат децата, а освен това и как живеят селянките в други места и как да се улесни животът на трудещите се жени. Селянките разбират колко е важно да се увеличи количеството на хляба и защо е необходимо това.

Април 1935 г.

В "Селянка" се публикуват и художествени разкази за жени, като специално за списанието пишат най-добрите съветски автори – от Максим Горки до Александър Твардовски. Има и "Весела страничка", която в поетична форма се присмива на старите устои и нарушителите на новия ред.

"Батрачка" ("Наемна работничка")

Октомври 1929 г.

След смъртта на Ленин, от 1925 до 1929 г., се издава списание "Батрачка", което до известна степен е сходно със "Селянка". То се разпространява сред селскостопанските и горските работнички. С годините абонаментът на списанието и тиражът му непрекъснато растат – от 10 до 40 милиона екземпляра.

Май 1928 г.

Списанието става временно явление и поради факта, че самото понятие "батрак", т.е. наемен работник, съществува единствено в ранния СССР и в периода на новата икономическа политика.

Март 1928 г.

В "Батрачка" има статии, посветени на женския труд и ролята на жените в обществото. Жената трябва да служи на първо място на интересите на пролетариата и на комунизма, а не на семейството.

Илюстрация "Трудов договор", 1925 г.

В списанието има и материали със съвети за грижа за децата, основи на хигиената и профилактиката на болести, предавани по полов път. То е предназначено за слабограмотни селски работнички, затова и им обясняват какво е сифилис и колко е вреден самогонът.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви