Шевните машини Singer се появяват в Русия през 60-те години на XIX век: те се доставят от Германия. По-късно близо до съвременния Волгоград е изграден цех, в който те са сглобявани, а през 1897 г. се появява акционерното дружество Singer Manufacture Company и то скоро построява пълноценен завод в Подолск близо до Москва. В същото време американските собственици на компанията присъстват на откриването на офис в Санкт Петербург: в началото на ХХ век компанията придобива участък на Невски проспект.
Амбициозните планове включват изграждането на своеобразен американски небостъргач в столицата на Русия – осеметажна (според други източници – единадесететажна) сграда с ултрамодерно вътрешно оформление. Налага се обаче мечтите да бъдат коригирани: оказва се, че в центъра на Санкт Петербург заради историческите сгради е забранено да се строят здания с височина над 23,5 метра.
Автор на проекта на дома е архитект Павел Сюзор, който построява около 100 жилищни сгради в града. Работата му с американците е трудна. Клиентът изисква фасадата да съответства на облика на офиса в Ню Йорк, докато Сюзор настоява за местния еклектичен стил, смесица от ар нуво и класицизъм. Освен това архитектът няма намерение да се откаже и от творческия си подход.
В резултат на компромиси през 1904 г. на главния булевард на столицата се появява шестетажна сграда с атриум, мансарда и ъглов стъклен купол. По време на строителството са използвани най-модерните технологии за времето си: сградата има желязна рамка; водосточните тръби са скрити в стените; въздухът в помещенията се подава пречистен, загрят и овлажнен, а покривът се почиства от сняг с помощта на автоматично подаване на пара.
Фасадите са облицовани с гранит в различни нюанси, украсени с ковани бронзови фигури. Вътре са монтирани три асансьора. На сградата се появява и орел (работа на скулптора Артемий Обер), на чиито гърди има щит със звезди и ивици – препратка към знамето на САЩ.
Обектът получава противоречиви отзиви от гражданите. Те не оценяват прогресивния облик и го наричат "флакон парфюм" и дори "гнил зъб в челюстта на Невския проспект". Дразнещо е все пак и нарушението на правилата за височина, което е факт: ъгловата стъклена кула с глобус става новата доминанта на Невския проспект.
Освен офисите на Singer, в сградата работят банки, Нюйоркска застрахователната компания и търговски сдружения. Домът се превръща в един от първите бизнес центрове в страната.
По време на Първата световна война американската компания започва да се асоциира с Германия – заради германската фамилия на нейния основател – и дори нейните представители са заподозрени в шпионаж, въпреки че Singer, освен с търговска дейност, се занимава с шиене на военни униформи за руската армия. За да пресече нежеланите асоциации, ръководството на предприятието през 1917-1918 г. отдава под наем долния етаж на американското консулство.
На 20 март 1917 г. американският консул Норт Уиншип телеграфира на държавния секретар на САЩ за революционните събития в Петроград, като отбелязва, че домът на Singer се оказва в епицентъра на престрелките.
"През тези два дни на битката около консулството положението беше тежко и на няколко пъти изглеждаше, че нищо не може да спаси сградата на Singer от пълно разрушаване. Предполага се, че картечници са били насочвани от точки в тази сграда, както и от съседни здания, които дават предимство, от полицейски агенти, а революционерите отвръщат със залпове от своите пушки и автомати".
Уиншип се оплаква, че въпреки наличието на американски символи на сградата и орел на фасадата, германското име на компанията въздейства отрицателно на общественото мнение.
"Наложи ми се да защитавам американския орел на върха на сградата, тъй като се смяташе, че е германски орел и тълпата възнамеряваше да го събори, докато не обясних на руски разликата между американския и германския орел".
В крайна сметка птицата в дома на Singer e покрита със звездно-раирания флаг и само клюнът на орела се подава от гънките му, а през 1920-те той е напълно демонтиран.
През 1918-а във връзка с настъпването на германците към Петроград чуждестранните дипломатически корпуси се евакуират от града. Представителството на фирмата обаче работи тук до 1922 г. и след национализацията на сградата. Просто му се налага да я дели със съветски учреждения, от книжните издателства до комитета на съветската цензура.
През 1919 г. на първите два етажа е открит Домът на книгата – пионерът на държавната търговия с книги в града. Той работи и днес, като през миналия век е бил затворен само за три месеца по време на блокадата на Ленинград и за няколко години за реставрацията му.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви